Русия на практика се е отказала (поне временно) от опитите си да замени долара с китайския юан под натиска на вторичните санкции на Съединените щати. Това подчертава трудностите, пред които са изправени и другите държави, търсещи алтернативна световна валута. Според последните данни на „Банк России“, въпреки нарастващия търговски обмен с Китай, делът на юана в разплащанията за руския износ е спаднал наполовина през тази година – до 22% спрямо пиковите стойности от средата на 2024 г., когато Вашингтон разшири разшири обхвата на вторичните си санкции. В търговията с Азия Русия вече получава плащания в рубли за 69% от своя износ.
Руският опит представлява безпрецедентен експеримент, който в крайна сметка разкрива ограниченията пред амбицията на китайския президент Си Дзинпин да превърне юана в „мощна валута“ за международната търговия, финансовите пазари и резервите на централните банки. Китайските официални лица обаче недвусмислено дадоха да се разбере, че не се стремят да превърнат юана в заместител на долара, тъй като Пекин поддържа строг капиталов контрол, за да регулира валутните потоци.
Промяната в позицията на Москва се случи след като китайските банки отстъпиха пред заплахата от вторични санкции на Белия дом заради войната в Украйна. Което демонстрира способността на САЩ да налагат политическата си воля дори спрямо втората по големина икономика в света, като същевременно подчертава глобалното господство на долара.
Временният неуспех не е накърнил приятелството „без граници“, което Си и руският президент Владимир Путин обявиха седмици преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 година. Тези политически връзки ще бъдат демонстрирани следващата седмица по време на срещата им на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) в китайския град Шънджън. Там е възможно да се проведе и безпрецедентна тристранна среща с участието на американския президент Доналд Тръмп.
Отстъплението от юана създава нарастващи проблеми на руския бизнес при трансграничните плащания. Тъй като не могат да се разплащат директно в китайската валута, компаниите са принудени да използват посредници трети държави и по-сложни платежни маршрути, което прави трансакциите по-бавни, по-скъпи и по-малко предвидими.
Александър Ведяхин – първи заместник-председател на най-голямата руска банка „Сбербанк“ коментира, че дори след като Русия и Китай официално са преминали към търговия в националните си валути, преводите продължават да са обект на постоянни смущения.
„Нормалните банкови разплащания са намалели драстично“, отбелязва Александър Габуев – директор на Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия.
Навлизането на юана
Руската икономика възприе радушно юана след като Вашингтон и неговите съюзници наложиха санкции заради войната в Украйна. Делът на китайската валута е достигнал близо 50% от външната търговия на Русия, превръщайки се в най-търгуваната парична единица на вътрешния валутен пазар в Москва и измествайки долара при банковите депозити. Банките пренасочиха кредитирането си от долари и евро към юани, пазарът на облигации, деноминирани в юани, отбеляза двуцифрен ръст, а самата валута се превърна в един от основните активи в резервите на „Банк России“.
Това е част от по-широка тенденция, при която много държави се стремят да намалят зависимостта си от щатския долар като реакция на търговските сътресения, предизвикани по време на управлението на Тръмп. Макар юанът да се разглежда като потенциална алтернатива, самият Китай също остава силно зависим от базираната на зелените пари финансова система. Въпреки че евентуалните стъпки към отваряне на китайските пазари вероятно ще бъдат умерени, последният петгодишен план на страната (с хоризонт до 2030 г.) предвижда по-голяма достъпност на капиталовата сметка, с цел насърчаване на интернационализацията на валутата.
Според оценки на икономическия екип на агенция „Блумбърг“, Кремъл е допринесл за около 30% от ръста, отчетен от 2021 г. насам, в дела на китайската търговия, разплащана в юани. Това се дължи на факта, че бизнес връзките между Москва и Пекин се активизираха значително, след като санкциите на Европейския съюз на практика отрязаха Русия от най-големия й дотогава пазар. Днес Китай е най-големият търговски партньор на Кремъл, като на него се пада повече от една трета от външната му търговия. До средата на 2024 г.
Русия на практика беше създала допълнителен канал за международното използване на юана. Стойността на руския износ, деноминиран в юани, трайно надвишаваше стойността на стоките, изнасяни директно за Китай, което означава, че купувачи и от други държави също все по-често са плащали на Москва в юани. По този начин Русия допринасяше значително за усилията на Пекин да разшири ролята на валутата извън границите на Китай. В пиковия си момент юанът заемаше четвърто място в международните разплащания чрез системата SWIFT, нареждайки се след долара, еврото и британския паунд.
Напредъкът беше бърз, но последвалият обрат – още по-стремителен.
Руският бизнес изпадна в сериозни затруднения, след като през юни 2024 г. Съединените щати разшириха значително основанията за налагане на вторични санкции върху финансови институции и компании, които работят с Русия. Плащанията са били замразявани или забавяни с месеци, преводите – връщани, а най-големите китайски банки напълно преустановиха работата си с руски контрагенти. Руската икономика, която по онова време вече беше силно зависима от юана, се сблъска с остър недостиг на чуждестранна валута. В крайна сметка „Банк России“ призова банките да ограничат кредитирането в юани.
Според компании, които съдействат на руския бизнес в търговията с Китай, все още съществуват няколко канала за разплащане, но нито един от тях не гарантира, че преводите ще бъде извършени успешно.
„През 2026 г. плащането към доставчици в Китай вече не е рутинна операция“, посочват от STA SiberiaTransAsia Group – компания, предоставяща транспортни и митнически услуги – в свои материали за клиенти. И добавят, че дори при наличие на подписан договор и проверен контрагент, руските компании имат забавени или върнати преводи и допълнителни проверки за съответствие (compliance).
Сега много трансакции се осъществяват чрез посредници за плащания, а не директно през банки – подход, който се счита за по-надежден, но същевременно и по-скъп. По данни на фирмата за транспортни услуги STT Logistics, общите разходи за трансгранични плащания с Китай в момента са средно 15% до 20% от стойността на трансакцията, включително комисионите и таксите, начислявани от посредниците.
„Блумбърг“ пресмята, че използването на юана от Русия в търговията с трети страни също е отбелязало спад в края на миналата година. По данни на SWIFT, глобалният дял на юана се е върнал на нивата отпреди войната в Украйна, като валутата е отстъпила до пето място, нареждайки се след японската йена.
Китайски официални лица твърдят, че това представя непълна картина за глобалното присъствие на паричната им единица, посочвайки значителния ръст в обема на трансакциите, извършвани чрез китайската система CIPS. Председателят на Китайската централна банка Пан Гуншън заяви през октомври, че ако се вземат предвид собствената платежна система на Китай и други вътрешни банкови трансакции, делът на валутата в глобалните разплащания всъщност би достигнал 6–7 процента.
Въпреки това, според Мартин Чорземпа – старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“, който е анализирал динамиката на използването на юана в световен мащаб – ръстът в обемите през CIPS не е достатъчен, за да обясни отстъплението при SWIFT.
„Поривът за разширяване на интернационализацията на юана, породен от санкциите срещу Русия, вече е отслабнал“, посочва той в имейл.
