Твърдението за реинкарнацията на злополучната „некоалиция“ или „сглобка“ между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС от 2023-2024 г. се оспорва ожесточено, както от заинтересуваните политици, така и от присъдружните им анализатори. В полза на това твърдение обаче има два трудно оспорими факта.
Първият факт отразява съвместното гласуване на по-голямата част от избирателите на трите формации на президентските избори в полза на подкрепения от ПП-ДБ кандидат Андрей Гюров.
Да започнем с избирателите на ГЕРБ.
Според данните на социологическа агенция „Мяра“, делът на избирателите на ГЕРБ в общия брой гласове, получени от Андрей Гюров на първия тур на президентските избори, е приблизително 20%, което представлява около 80 хиляди гласа. Ако обърнем перспективата и погледнем как са гласували избирателите на ГЕРБ, данните показват, че около една трета от тях въобще са излезли да гласуват на първи тур, като подкрепата на гласувалите се разпределя между Гюров и Йотова в съотношение 2:1
На втория тур абсолютният брой на избирателите на ГЕРБ, подкрепили Гюров, вече нараства на 150 000 гласа, но делът остава практически същият като на първия тур (заради общото повишаване на активността) и представлява около три четвърти от всички избиратели на ГЕРБ, които са гласували на втория тур (около 200 000 души). Както се вижда, ако на първия тур подкрепата на избирателите на ГЕРБ за Гюров и Йотова се разпределя в пропорция 2:1, то на втория тур съотношението нараства на 3:1.
Докато при ГЕРБ подкрепата за Гюров бе все пак официализирана (чрез подписа на Борисов под общия призив на редица „десни“ политици),
поведението на ръководството на ДПС
не включи директен призив, въпреки острата реакция на Пеевски спрямо управляващите заради акциите на МВР към обвинени в злоупотреби кметове на движението. Може да се предположи, че на първия тур инструкцията отгоре изглежда е била да не се гласува, докато на втория тур данните показват рязко активизиране на електората на ДПС в подкрепа на Гюров. Ето само две красноречиви числа.
В Кърджали, бастиона на движението, на втория тур Гюров получава над пет пъти повече гласове в сравнение с първия (21 500 към 5000). За сравнение, на парламентарните избори през април ПП-ДБ имаха в този район 2 600 гласа, а заедно с ГЕРБ – около 6 500. Така
Кърджали стана единствения район извън София,
където Гюров спечели, при това компенсирайки чувствително изоставане на първия тур.
Идентична е картината в друг традиционно силен регион на ДПС -Търговище. Там подкрепата за Гюров се утроява между двата тура (от 3 500 на 9 200), което също се дължи предимно на активизирането на избирателите на движението (като отчитаме, че парламентарните избори през април ПП-ДБ са получили там 2 200 гласа, а ГЕРБ – 3 700).
Въпреки че социолозите дават различни оценки на абсолютния брой, с който се измерва електоралния принос на ДПС за резултата на Гюров, със сигурност заявлението на Николай Денков, че движението е дало 0,5% от гласовете за Гюров, е напълно несъстоятелно и по-скоро този дял клони към минимум 10% (60-70 хиляди гласа). Достатъчно е да отчетем, че само в три региона (Кърджали, Разград и Търговище) ДПС е вляло не по-малко от 30 000 гласа в общия резултат на Гюров.
Но електоралните данни не са единственото, и дори не са най-важното доказателство в подкрепа на твърдението, че „сглобката“ се възражда. Много по-голяма тежест има
очевидното съвпадение на политическите послания
на четирите формации и точната координация на атаките им срещу управляващите. Още по време на предизборната кампания Андрей Гюров се обяви в защита на задържаните кметове на Белица и Сунгурларе, като дори повтори буквално абсурдното твърдение на Пеевски, че става дума за нов „възродителен процес“. След изборите тази тенденция се засили като всекидневно сме свидетели на дословно съвпадащи атаки на представители на ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС срещу правителството, министър-председателя, министъра на финансите и проекта за държавен бюджет за 2027 година.
Това фактическо еднопосочно поведение на ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС засега приема формата на селективна синхронизация по бюджетни и кадрови теми. Към момента по-тясно взаимодействие едва ли е възможно, най-вече заради неизгладените вражди и разминаващите се цели. Но определено съвпадение на интересите има и то е свързано най-вече с общото желание да бъде отслабено в максимална степен управляващото мнозинство, да бъде подкопан авторитетът на министър-председателя Радев и на ключови фигури в правителството.
Това обстоятелство очертава
различието между „старата“ и „новата“ сглобка.
Коалицията през 2023 г. бе „сглобена“ с цел овладяване на изпълнителната власт и ограничаване на възможностите на президента да вземе отново инициативата в свои ръце при евентуално разпадане на сделката. В същото време всеки от участниците кроеше планове да „прецака“ останалите и да отмъкне контролния пакет на властта. Развоят на събитията показа, че най-глупави бяха кроежите на ПП-ДБ, които в края на краищата платиха най-тежка електорална цена за „сглобката“. Големият печеливш бе Пеевски, който постигна известно „изпиране“ на политическия си имидж и допълнително укрепи позициите си в редица институции.
Принос за успеха на Пеевски имат най-вече ПП и ДБ, чиито политици казаха не една блага дума за него и за партньорството с партията му. Например Даниел Лорер заяви, че позицията на Делян Пеевски се е променила към по-добро и той е станал говорител на европейските ценности за партията си и за страната“. Ивайло Мирчев пък определя поведението на ДПС като „много адекватно срещу руското влияние“, и допуска „промените в хора като Пеевски трябва да се следят във времето и през техните действия“. Разбира се днес тези партии правят всичко възможно сглобката да бъде забравена и разчитат на късата памет на голяма част от българите.
Очертаващата се реинкарнация на „сглобката“ е продиктувана от друг тип съвпадение на интереси – ПП, ДБ, и особено ГЕРБ и ДПС влизат в последен бой за оцеляване. Те са наясно, че към момента нямат фактическа възможност да управляват отново заедно, но биха могли да постигнат една важна междинна цел – да отслабят партията на Радев дотолкова, че тя да не може да повтори категоричната си победа на предстоящите догодина местни избори. Ето защо наблюдаваме не просто тематично съвпадение на посланията, а
синхронизирана комуникационна атака по едни и същи поводи,
в един и същ времеви прозорец, с идентични искания.
За да постигнат целите си обаче ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС трябва да всяка цена да заглушат и да отклонят вниманието от скандалните разкрития в трите одитни доклада на Сметната палата, които показват ясно причините и виновниците за днешното окаяно състояние на публичните финанси, в т.ч. за отложените плащания, свръхдефицита и набъбналия държавен дълг. И тъй като са забъркани в тези нередности – заедно и поотделно – те полагат дружни усилия да „захлупят“ разкритията за безотговорното, а в някои отношения и престъпно тяхно управление с нови и нови скандали.
Колко време ще издържи и докъде ще стигне процесът на възкресяване на „сглобката“ зависи от много обстоятелства, като в значителна степен и от контрадействията на управляващите. Със сигурност обаче самата идея за „сглобка 2.0“ едва ли ще се радва на особена популярност в българското общество.
