Премиерът Румен Радев заяви в четвъртък в Дъблин, където участва в срещата на върха на Европейската политическа общност, че Европа трябва да участва пряко в преговорите за прекратяване на войната в Украйна. Той подчерта, че изтегляне на НАТО от източния фланг до границите отпреди 1997 г. е немислимо. Изявлението му дойде след първите от девет месеца преки разговори между руски и украински представители с посредничеството на САЩ в Абу Даби.
Дипломатическите усилия за прекратяване на войната отново поставиха на дневен ред не само бъдещето на Украйна, но и архитектурата на сигурността в Европа, ролята на НАТО и мястото на европейските държави в решенията, които ще определят съдбата континента за десетилетия напред.
Според медийни публикации, позоваващи се на участници в разговорите, още в първия ден от преговорите в Абу Даби руската делегация е поставила искания, засягащи пряко присъствието и дейността на НАТО в Източна Европа. Москва настоява за отказ от по-нататъшно разширяване на алианса, намаляване на военното му присъствие в държавите, присъединили се след 1997 г., както и ограничаване на военното сътрудничество с Украйна и останалите постсъветски държави.
Тези искания очертават един от най-чувствителните въпроси в евентуалното мирно споразумение. За Русия разширяването на НАТО на изток отдавна е представяно като заплаха за националната сигурност, докато за държавите от източния фланг членството в алианса и присъствието на съюзнически сили са основни гаранции срещу потенциална руска агресия.
Спорът за НАТО и европейското място в дипломацията
„Немислимо е НАТО да се оттегли от източния фланг в границите отпреди 1997 г.“, каза Радев, като подчерта, че разговорите за бъдещето на европейската сигурност не могат да се водят единствено между Вашингтон и Москва. Според него Европа трябва да има собствено място на масата за преговори, тъй като без участието на европейските държави не може да бъде изградена устойчива система за сигурност на континента.
Той призова Европа да защитава по-активно интересите си и да излъчи представител, който да участва в дипломатическия процес. Според него е важно, че най-сетне се търси решение чрез дипломация, която е правилният инструмент, който може да регулира конфликта. Радев подчерта, че при договарянето на мира трябва да бъдат отчетени както интересите и сигурността на Украйна, така и опасенията на Русия.
Въпросът кой ще представлява Европа вече предизвика дискусия сред европейските лидери. Ръководителката на европейската дипломация Кая Калас заяви в Дъблин, че е готова да представлява Европа в бъдещи преговори. Тя се позова на институционалната рамка на Европейския съюз, според която по въпросите на сигурността Европа се представлява от председателя на Европейския съвет Антониу Коща и върховния представител по външната политика.
Калас уточни, че европейските лидери могат да изберат и различен формат, като отново обсъдят кой трябва да участва и с какви правомощия. Подобно решение обаче няма да бъде лесно, тъй като държавите членки все още нямат единна позиция дали Европа трябва да изпрати общ специален пратеник, да разчита на ръководителите на институциите или да бъде представена от по-широк екип.
Премиерът на Естония Кристен Михал вече подкрепи Коща и Калас като представители на европейските институции. Американският пратеник Джаред Къшнър също призова европейците да определят един политик, който да говори от имото на всички страни членки. Той посочи, че една от целите на разговорите му с руския президент Владимир Путин е била да се получи съгласието на Москва за участие на европейски представители в обсъждането на мерките за сигурността.
Русия обаче се противопости на включването на европейските държави в преките преговори, като аргументът на Москва е, че те финансират и снабдяват украинската военна съпротива. Европейските столици пък са обезпокоени от руските намерения и от възможността бъдещите споразумения да ограничат отбранителните способности на континента.
Двудневните срещи на руската и украинската делегации в Абу Даби с посредничеството на американските представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не доведоха до съществен пробив, но беше постигнато споразумение за размяна на значителен брой военнопленници. След края на разговорите американските пратеници се срещнаха с Путин в Кремъл, за да го информират за срещата.
Къшнър отбеляза, че страните са се споразумели по много от принципите за постигане на мир, но остават различия относно начините за прилагането им. Москва продължава да настоява, че всяко разполагане на европейски войски в Украйна след евентуално прекратяване на огъня би било неприемливо и ще се възприема като заплаха. Становището на Путин е, че подобни сили могат да се превърнат в легитимни военни цели, което би довело до незабавно възобновяване на войната.
Друг спорен въпрос е териториалният. Русия настоява за признаване на претенциите си към четирите украински региона, които обяви за анексирани през 2022 г., въпреки че никога не е имала пълен контрол над тях. Украинският президент Володимир Зеленски категорично заяви, че страната му няма да се откаже от окупираните територии в замяна на мир.
Източният фланг и новата цена на сигурността
В Дъблин Зеленски предупреди европейските лидери, че Русия се стреми да промени не само границите на Украйна, но и цялата рамка за сигурност на континента. Той настоя Европа да има постоянно място в преговорния процес и постави въпроса за военната подкрепа за Киев. Украинският президент изрази тревога и от ограниченията на скоростта на сателитната интернет услуга „Старшийлд“ на „Спейс Екс“ над окупираните украински територии. Според него ограничението от 160 км/ч затруднява противодействието на бързите руски дронове с реактивни двигатели и увеличава риска за цивилното население.
В срещата на Европейската политическа общност участваха представители на повече от 40 европейски държави, включително генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Той изтъкна, че САЩ, Европа и Украйна имат сходно разбиране за необходимите гаранции за сигурност, но подчерта, че първо трябва да бъде постигнато мирно споразумение или поне прекратяване на огъня.
Междувременно Румъния очерта и конкретен финансов подход за запазване на американското военно присъствие в региона. Президентът Никушор Дан предложи Букурещ да плаща финансова такса на САЩ за издръжката на всеки американски военнослужещ, разположен на румънска територия. Идеята е в контекста на променящата се стратегическа концепция на САЩ и НАТО, според която европейските съюзници трябва да поемат по-голяма финансова и оперативна отговорност за собствената си отбрана.
Предложението напомня инициативата на Полша, която по-рано изрази готовност да плаща по 15 000 долара годишно за всеки американски военнослужещ в планираната военна база. В момента американският контингент в Румъния наброява около 1172 души. Инициативата на Букурещ идва и след поредица от инциденти с дронове в Черно море, които засилиха тревогите за сигурността по източния фланг на НАТО.
Тези изказвания показват, че за държавите в региона въпросът за американското присъствие не е само част от дипломатическия спор между Москва и Вашингтон, а основен елемент от националната им сигурност. За България тези дискусии имат пряко значение не само заради географското ѝ положение на източния фланг, но и заради ролята ѝ в регионалната свързаност. В Дъблин Радев открои конкурентоспособността, иновациите, енергийната достъпност и защитата на европейската демокрация като ключови приоритети. Той отбеляза, че свързаността е съществен фактор както за сигурността, така и за политическото и икономическото развитие на Европа, и припомни, че България ще бъде домакин на среща на върха по тази тема.
Според премиера географското положение на страната може да се превърне в стратегическо предимство, ако бъде използвано за разширяване на транспортните, енергийните и политическите връзки. Така спорът за бъдещето на НАТО и преговорите за Украйна се преплитат с по-големия въпрос за мястото на България и Европа в новата архитектура на сигурността.
