Със 113 гласа „За“ (на „Прогресивна България“), с 39 гласа „Против“ (един от ГЕРБ-СДС, 14 от „Демократична България“, 13 от „Продължаваме промяната“ и 11 от „Възраждане“) и с 23 гласа „Въздържал се“ (15 на ГЕРБ-СДС и 8 от ДПС) парламентът прие на първо гласуване промени в Закона за Фискалния съвет, с които отмени националните корективни механизми за дефицит и въведе изискването независимият консултативен орган по въпросите на фискалното управление да одобрява пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите в срок до 5 работни дни от предоставянето ѝ от министъра на финансите.
На следващо място с приетите промени се разширяват аналитичните функции на Фискалния съвет, като се предвижда той да наблюдава и анализира спазването на числовите фискални правила и периодично да изготвя последваща безпристрастна и цялостна оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на министъра на финансите.
От Министерския съвет – вносител на законопроекта, уточняват, че с него се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1265 в частта ѝ относно независимите фискални институции. Директивата е част от реформата на Пакта за стабилност и растеж, влязла в сила през април 2024 година. Вносителят уточнява, че оценките и становищата на Фискалния съвет нямат задължителен характер, но когато Министерският съвет и съответните министри не ги приемат, следва да се мотивират писмено и да публикуват мотивите си в срок до два месеца. По този начин се прилага принципът „съобразяване или обяснение“ (comply or explain).
Друга мярка, разписана с промените днес, е укрепване на независимостта на Фискалния съвет и избягване на потенциални конфликти на интереси. По-конкретно се прецизират изискванията към членовете на Съвета, включително за притежаване на висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“ в определени области и не по-малко от десет години професионален опит в областта на икономическия анализ и/или управлението на публичните финанси. Въвеждат се и по-ясни правила за несъвместимост с длъжности и дейности, които засягат или представляват потенциален риск за независимостта на членовете.
Друга промяна е, че организационно-техническото и експертното обслужване на дейността на Фискалния съвет ще се осъществява от шестима експерти в администрацията на Народното събрание, чието назначаване и освобождаване ще се извършва по предложение на председателя на Фискалния съвет. Регламентира се и сключването на меморандуми за сътрудничество с Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, както и възможност за подписване на меморандуми с други институции с цел обмен на информация и експертиза и развитие на аналитичния капацитет на Съвета.
С приетия законопроект обаче отпада глава трета „Автоматични корективни механизми“. По-конкретно, след реформата на Пакта за стабилност и растеж през 2024 г., водещият индикатор при фискалното наблюдение е растежът на нетните разходи, а средносрочната бюджетна цел отпада като самостоятелно наблюдаван индикатор, отбелязват вносителите на промените. Те уточняват, че действащите разпоредби уреждат механизъм за изготвяне и прилагане на корективен план при установено значително отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от стъпката за нейното постигане.
Накратко вносителите отбелязват, че новата рамка няма да премахне икономическата логика на средносрочната бюджетна цел, а я включва при определянето на плана за нетните разходи. Запазват се и изискванията за корекция при процедура за прекомерен дефицит, както и предпазните механизми за устойчивостта на дълга и дефицита.
Те уточняват, че ако бъде запазен националният механизъм, основан на структурния баланс, това би довело до паралелно прилагане на два различни режима, които при определени обстоятелства биха могли да дават различни сигнали относно необходимата фискална корекция. Поради това чрез отпадането на досегашните автоматични корективни механизми ще се постигне актуализиране и рационализиране на предмета на закона в съответствие с новата европейска рамка, без да се отслабва фискалната дисциплина, смятат вносителите на законопроекта, който днес мнозинството прие на първо четене.
След представянето на законопроекта в пленарната зала отношение взе единствено депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров. Той започна изказването си, връщайки се към метафората, която премиерът Румен Радев използва, че „бюджетът е тежък камион с отказали спирачки, който лети надолу по склона към пропастта„. Според Димитров с предложения законопроект въобще се премахват спирачките, тъй като се премахват корективните механизми и така се засилва вероятността от катастрофа.
По думите му като се махнат националните корективни механизми с аргумента: „Те не ни трябват, защото има европейски и има променена методология на европейските механизми“, то това е рецепта за катастрофа. Според депутата от „Демократична България“ парламентът е трябвало да измени функционирането на националните механизми, така че те да отговарят на новите европейски изисквания и да бъдат направени по начин, по който да водят до балансиран бюджет. Димитров бе категоричен, че целта на България не трябва да бъде 3% дефицит, а балансиран бюджет и за него са необходими национални корективни механизми.
След това Мартин Димитров обърна внимание на депутатите, че вчера Фискалният съвет е излязъл със становище по предлаганите промени и едно от основните му послания е, че най-важният показател е нетният ръст на разходите.
„Според становището на Фискалния съвет правителството на „Прогресивна България“ не изпълнява процедурата по свръхдефицит. За 2026 г. нетният ръст на разходите трябва да бъде под 4.2%, а той е 9.6% според Министерството на финансите, а според Фискалния съвет е 7 процента.
За 2027 г. по процедурата за свръхдефицит нетният ръст на разходите трябва да бъде 3.4%, като според Министерството на финансите е 0.7%, но според Фискалния съвет истинският ръст на нетните разходи е 4.4 процента“, отбеляза Димитров. Той обобщи, че се получава така, че „Прогресивна България“ не изпълнява условията нито за 2026 г., нито за 2027 г., а сега маха и националните корективни механизми. Именно заради това депутатът използва метафората, че на камиона, който е тръгнал към пропастта, окончателно са му махнали спирачките с думите: „Не, не, той няма нужда да има локални спирачки, ще има международни – правилата на Европейския съюз“.
В края на изказването си Мартин Димитров обяви, че в отговор на приетите промени от „Демократична България“ ще предложат нови национални правила за ограничаване на бюджетния дефицит. Те ще бъдат разписани и в Закона за Фискалния съвет, и в Закона за публичните финанси, така че да ограничават дефицитите и разходите и да имат за цел балансиран бюджет.
