С пълно единодушие бюджетната комисия в парламента одобри на първо четене три законопроекта за промени в Закона за хазарта, които предвиждат пълна забрана на рекламата на хазартни игри. Предложенията са внесени от Министерския съвет, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
Въпреки подкрепата обаче, текстовете вероятно ще претърпят сериозни промени преди второ четене. За целта ще бъде създадена работна група с участието на представители на държавата и хазартния бизнес, която ще обсъди спорните моменти и ще подготви нови предложения.
Една от най-обсъжданите теми е забраната на онлайн рекламата. Представителите на сектора посочват, че тя трудно може да бъде приложена на практика, тъй като държавата има контрол основно върху лицензираните български оператори, но не и върху чуждестранните сайтове от трети страни. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова съобщи, че незаконният хазарт заема около 40% от пазара. Според нея рекламата в интернет би могла да бъде разрешена чрез специално лицензирани посредници, чиято дейност да се контролира от НАП.
От „Продължаваме промяната“ обаче смятат, че подобна забрана трябва да бъде въведена на европейско ниво, тъй като националните ограничения трудно биха обхванали големите международни интернет платформи.
Спор предизвикват и планираните ограничения за игралните зали и казината. През май 2027 г. изтича преходният период за прилагане на вече приетите правила, според които трябва да бъдат закрити 187 зали в населени места с под 10 000 жители и още 318 обекта, които не спазват изискванията за отстояние от училища, университети и други обществени места.
От хазартния бизнес възразяват срещу закриването на обекти с дългосрочни лицензи. Людмила Петкова посочи, че държавата ще трябва да възстанови около 17 млн. евро за предсрочно прекратени лицензи. Очакваните загуби от осигуровки заради съкращаването на над 3800 служители се оценяват на 104 млн. евро.
Допълнително усложнение е, че Министерството на финансите все още не е приело наредбата, която определя начина за изчисляване на необходимите отстояния. Затова и тези ограничения може да бъдат преразгледани при второто четене на законопроектите.
Работната група ще разгледа и пропуск в действащите правила, свързан с пунктовете за залози. Според Асен Василев липсата на ограничения за тях създава възможност затваряните игрални зали и казина да продължат дейността си под формата на пунктове за спортни залози.
Очакват се промени и в предложеното увеличение на данъците за наземния хазарт. Министерският съвет предлага тримесечният данък за един игрален автомат да нарасне от 800 лв. на 600 евро, а за игрална маса – от 22 000 лв. на 13 000 евро. Предвижда се от 2028 г. досегашният алтернативен данък да бъде заменен с двукомпонентна държавна такса.
Представителите на бранша настояват наземният хазарт да не се облага по същия начин като онлайн залаганията, тъй като разходите за поддържане на физически обекти са значително по-високи. Заместник-министър Петкова също изрази съгласие с тази позиция, което предполага възможни корекции в първоначалните предложения.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов заяви, че водещата цел на промените е да се ограничи достъпът до хазарт на уязвимите групи и зависимите лица, без прекомерните рестрикции да насочат потребителите към нелегалния пазар. По думите му трябва да се намери баланс между ефективния контрол и реалните възможности на държавата.
Работната група трябва да започне работа още в петък, като целта е спорните текстове да бъдат прецизирани преди приемането на държавния бюджет за 2027 година.
