Банките от Европейския съюз (ЕС) все повече разчитат на значителни трансфери на риск, за да повишат възвръщаемостта, да увеличат плащанията на акционерите и да разширят капацитета за кредитиране. А това повишава опасността от „принудително намаляване на задлъжнялостта“, ако емитирането на нови дългови емисии „стане нерентабилно“, според доклад на S&P Global Ratings („Стандард енд Пуърс“). Анализатори на компанията прогнозират, че европейските кредитори ще емитират инструменти за рисков трансфер за рекордните 35 милиарда долара тази година, тъй като силното търсене от инвеститорите подхранва бързото разрастване на пазара.
Значителните трансфери на риск – известни още като синтетични трансфери на риск или SRT – са финансови транзакции, при които банките прехвърлят значителна част от риска от спиране на обслужването на пул от заеми от кредитните си портфейли на външни инвеститори срещу такса. Това намалява рисковия фактор на техните баланси, освобождавайки капитал за финансиране на повече договори за заеми или възвръщаемост за акционерите.
Европейските банки са водещи в SRT, като испанската „Сантандер“ е бил най-големият емитент на континента в абсолютно изражение в края на юни тази година, според „Стандард енд Пуърс“. Френската „БНП Париба“ и британската „Балклис“ са съответно на второ и трето място.
Движещата сила зад използването на тези синтетични инструменти от банките обаче се е променила след финансовата криза от 2008 г., когато кредиторите са използвали SRT като „по-благоприятен за акционерите начин за облекчаване на капиталовите ограничения, отколкото емитирането на акции“, отбелязва „Стандард енд Пуърс“. Сега кредиторите от ЕС ги използват, за да „увеличат възвръщаемостта на капитала, да подобрят разпределението на акционерите, да управляват концентрациите на риска и да увеличат капацитета за кредитиране“, обясняват анализаторите. „Мотивацията на банките се е променила през последните години, тъй като те генерират повече капитал чрез печалби, отколкото е необходимо за подкрепата на растежа на баланса“, се казва в доклада.
За „Стандард енд Пуърс“ принудителното намаляване на задлъжнялостта е основен риск, произтичащ от бума на пазара на SRT. „Той може да се материализира, ако управлението на капитала на банката е прекалено зависимо от тези транзакции и новите емисии станат нерентабилни“, отбелязват експертите. Ако интересът и търсенето на SRT от инвеститорите намалее, това може да принуди банките да свият кредитирането или да продават активи, което ще има последици за достъпа до кредитния процес и за реалната икономика.
SRT са широко приети като ефективен инструмент, който помага на банките да управляват балансите си. Но бързият растеж на пазара привлече вниманието на световните регулатори, притеснени от въпроса дали опасностите, които крият, се управляват по подходящ начин. Миналата година Европейският банков орган изрази загриженост за „кръговете на заплаха“, създавани от банките, предоставящи финансиране на инвеститори, които поемат кредитен риск от други кредитори.
Атрактивната доходност е привлякла също и нови инвеститори на пазара на SRT напоследък (извън няколкото няколкото специализирани кредитни фонда), включително традиционни мениджъри на активи, застрахователи и пенсионни фондове, според „Стандард енд Пуърс“. В доклада се посочва, че доминиращата позиция на няколко кредитни инвеститори, които закотвят пазара, означава, че „тази концентрация усилва риска от възможна рязка промяна на ценообразуването при стресов сценарий“, с последващо въздействие върху кредитната дейност на банките, ако те не могат да емитират SRT на достатъчно атрактивни цени.











