България е поискала две банки в Русия с мажоритарна българска собственост да не бъдат включвани в новия санкционен пакет на Европейския съюз срещу Москва. Причината е, че евентуалното им санкциониране би довело до загуба на активите от българските компании и преминаването им под контрола на руската държава. Това обясни министърът на външните работи Велислава Петрова пред журналисти в Брюксел, където участва в заседанието на Съвет „Външни работи“ на ЕС. По думите ѝ, двете финансови институции са с мажоритарна българска собственост и не оперират със средства на лица, включени в санкционните списъци.
Петрова посочи, че начинът, по който банките са структурирани в Русия, не позволява на българските им собственици да изтеглят инвестициите си от страната. Според външния министър налагането на санкции срещу тях би имало обратен ефект, тъй като вместо да ограничи Русия, би довело до придобиването на допълнителни активи от руската държава.
Тя уточни, че българските аргументи са били приети още на ранен етап от съгласуването на санкционния пакет. Двете банки са отпаднали от проекта за ограничителни мерки. По сходен начин са били отчетени и възраженията на Франция по отношение на друго дружество.
В дневния ред на Съвет „Външни работи“ са включени войната в Украйна, отношенията на ЕС със Сирия и съгласуваният пакет от санкции срещу Русия.
Петрова обясни, че ограничителните мерки са насочени основно към противодействие на хибридните заплахи срещу европейските държави и към дейностите, свързани с нападенията срещу цивилна инфраструктура в Украйна.
Министърът подчерта и значението на по-тясното сътрудничество между ЕС и Сирия, включително за развитието на свързаността между Персийския залив и Европа. Част от маршрутите между двата региона преминават през сирийска територия.
Друг основен акцент в разговорите в Брюксел е създаването на Черноморския хъб за сигурност. Европейската комисия е обявила финансиране в размер на 50 млн. евро за България и Румъния.
Предстои външният министър да обсъди с новия си румънски колега и с представители на Европейската комисия как ще бъдат използвани и разпределени средствата, както и сроковете за въвеждане на хъба в действие.
Наред със заседанието на Съвета в Брюксел ще се проведат и срещи, посветени на свързаността с Централна Азия. В тях ще участват представители на държавите от региона, както и на Армения, Азербайджан и Турция.
„Свързаността с този регион е основен приоритет за България. Ще обсъдим как да изградим общ подход, който да укрепи връзките ни и да даде възможност на Европа да диверсифицира енергийните доставки, да разшири търговията и да развива икономическите си отношения“, каза Петрова.
В рамките на посещението си в Брюксел министърът ще проведе двустранни срещи с външните министри на Франция, Румъния и Унгария – Жан-Ноел Баро, Дан Некулаеску и Анита Орбан, както и със словашкия държавен секретар по външните работи Марек Ешток.











