Когато има лесен и достъпен начин за разделно събиране на текстил, хората го използват

разделно събиране на текстил

Българите вече използват възможностите за разделно събиране на текстил и очакват система, която да е по-достъпна, добре организирана и да води до ефективно управление на събрания текстил. Това показва количествено проучване за нагласите към разделното събиране на текстил, проведено от агенция BluePoint по поръчка на Българска асоциация кръгов текстил (БАКТ).

Общо 78.5% от анкетираните са използвали поне веднъж контейнер за текстил, а 34.3% го правят редовно. Сред редовните потребители 40.4% посочват, че използват контейнерите по-често в сравнение с преди две години.

Хората вече използват системата

Резултатите показват, че когато има лесен и достъпен начин за разделно предаване, хората го използват. Най-често ненужните дрехи се предават в контейнери за текстил – практика, посочена от 55% от анкетираните, а 43.2% определят контейнерите като най-лесния и удобен начин да предадат ненужния текстил.

„Тенденцията е категорична: хората търсят по-добри решения за ненужния текстил и ги намират, когато системата им ги предоставя. Данните показват, че когато има достъпна и удобна възможност за разделно предаване, тя се превръща в предпочитан начин за действие“, коментира Юлиан Добрев, управител на BluePoint. „Определено има възможности за подобрения и данните ясно го показват. Удобно поставените контейнери са ключът към това подобрение“, допълва Юлиан Добрев.

Това е важно послание към изграждането на бъдещата национална система: основният проблем не е в липсата на желание и готовност от гражданите за разделно събиране, а в това доколко системата е достъпна и удобна за хората. Само 25.8% смятат, че в момента контейнерите са достатъчно и удобно разположени. 29% знаят за тях, но ги намират за недостатъчно близки или удобни. Ако контейнерите бъдат премахнати, 66.8% очакват повече текстил да попадне в контейнерите за смесен битов отпадък, а 76.1% споделят, че биха били недоволни от премахването им.

Контейнерът за текстил вече се възприема като част от градската инфраструктура

Според 87.3% от анкетираните контейнерите за текстил трябва да бъдат нормална част от градската среда, а 79.8% искат да има повече контейнери в техния район. Общо 88.5% определят редовното им обслужване като важно. Това означава, че разделното събиране на текстил вече не се възприема само като доброволна инициатива, а като услуга, която хората очакват да бъде достъпна и добре организирана.

Проучването показва и ясна връзка между достъпа и поведението: 84.5% биха предавали повече текстил, ако контейнерите са удобно разположени, а 86.3% биха били по-склонни да ги използват, ако са чисти и редовно обслужвани.

razdelno sabirane na tekstil texcycle bin 2 1

По отношение на това кой трябва да отговаря за системата за разделно събиране на текстил, проучването показва ясни очаквания към общините: 45.8% посочват общината като отговорна за поставянето на контейнерите, а 83.5% са съгласни, че тя трябва да участва по-активно в събирането на текстил.

В същото време данните показват, че хората разпознават и ролята на специализираните компании. При въпроса кой би бил най-надежден за поддържане на системата, 25.8% посочват общината, 22.8% – специализираните компании за събиране и обработка, а 14.8% – публично-частното партньорство.

В България вече има натрупан опит

Европейският съюз въвежда задължителни системи за разширена отговорност на производителя (EPR) за текстил и обувки във всички държави-членки. Това означава, че компаниите, които пускат тези продукти на пазара, ще участват във финансирането на цялостното им управление след употреба – от разделното събиране и сортирането до подготовката за повторна употреба и рециклирането. Целта е да се изгради устойчива система, която насърчава повторната употреба и рециклирането и ограничава текстилните отпадъци в смесения битов отпадък.

Членовете на Българската асоциация кръгов текстил имат повече от 25 години опит в разделното събиране, сортирането, подготовката за повторна употреба и рециклирането на текстил. Затова България не започва изграждането на системата от нулата. Има вече изградена експертиза, практически опит и значителен капацитет за последващо управление на събрания текстил. Първите стъпки към разделното събиране на текстил започват преди въвеждането на европейското задължение. От 2018 г. членовете на БАКТ реализират доброволни пилотни проекти за разделно събиране на текстил в партньорство с общини в страната, с цел да тестват различни модели и да натрупат практически опит и експертиза за изграждането на национална система. За този период чрез разположените контейнери са събрани над 18 500 тона текстил. Днес членовете на БАКТ поддържат мрежа от около 350 контейнера в над 43 общини – изградена основа, върху която може да стъпи бъдещата национална система.

„Резултатите от проучването показват, че днес системата вече има своята основа – хората познават контейнерите, използват ги и ги възприемат като необходима част от градската среда. В същото време доброволният модел вече не е достатъчен. Зад всеки контейнер стоят реални разходи – за транспорт, обслужване, човешки ресурс, сортиране и последващо управление на събрания текстил. Специализираните компании не могат да продължават да финансират тази система“, казва Сирма Желева, изпълнителен директор на БАКТ. „Поради липсата на яснота и устойчив механизъм за финансиране, през последната година се наложи да бъдат премахвани контейнери в част от общините. Затова сега е необходимо натрупаният опит да бъде надграден с национална система, в която държавата, общините и специализираните компании имат ясни роли и отговорности“, допълва тя.

sirma zheleva – izpalnitelen direktor na bakt sirma zheleva 3

Следващата стъпка е въвеждане на национална система

През последните години БАКТ и компаниите-членове последователно работят за популяризиране на разделното събиране, повторната употреба и правилното управление на текстила. Пилотните проекти с общини са част от този процес – те дават възможност на гражданите да се подготвят, на общините да натрупат опит, а на компаниите да изградят необходимия капацитет.

Сега е необходима следващата стъпка – България да транспонира европейските изисквания в националното законодателство в срок до 17 юни 2027 г. и да изгради национална система за разширена отговорност на производителя за текстил и обувки. Това означава да бъде създаден работещ механизъм, който свързва разделното събиране с последващото сортиране, подготовка за повторна употреба и рециклиране, с ясни роли, отговорности и устойчиво финансиране.

Членовете на БАКТ са сред организациите с най-дългогодишен практически опит в тази област в България и имат готовност да участват активно в изграждането на националната система – както чрез експертиза и конкретни препоръки към МОСВ и отговорните институции при разработването на регулаторната и организационната рамка, така и чрез реално участие в дейностите по събиране, сортиране и последващо управление на текстила.

Българската асоциация кръгов текстил обединява близо 50 компании,

които формират гръбнака на индустрията за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на текстил в България. Секторът разполага с над 64 000 кв. м производствени площи и обработва над 36 000 тона текстил годишно. Близо 60% от него се подготвя за повторна употреба – най-високоприоритетната опция според европейската йерархия за управление на отпадъците. Общият капацитет за обработка на компаниите-членове на БАКТ достига до 88 000 тона текстил годишно.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст