Правителството ще разгледа на заседанието си днес, 16 ноември, проектобюджета на държавата за 2027 г., както и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и държавното обществено осигуряване. Опозицията, която настоява за оттегляне план-сметката, твърди, че Министерството на финансите спешно преработва параметрите ѝ.
Правителствената информационна служба съобщи, че трите законопроекта са включени в дневния ред на редовното заседание на кабинета. Предстои да стане ясно дали става дума за окончателно одобряване на вече представените текстове, или управляващите са направили промени след критиките към проекта, който беше представен публично на 6 ноември в Университета за национално и световно стопанство.
Тогава премиерът представи основните параметри на финансовата рамка за следващата година и я определи като визия за развитието на държавата, която задава целите, приоритетите и политиките на управлението. Според него водещата задача е българските граждани да живеят по-добре и по-сигурно.
В проекта на правителството недостигът в хазната е заложен на 3.5% от БВП, или близо 5 млрд. евро, което представлява понижение спрямо 5.7% през предходната година. Очакваният ръст на икономиката за 2027 г. е 2.5%, а прогнозираната инфлация е 4% при ниво на безработица малко над 3 процента.
Предвижда се поемането на нов дълг в размер до 8.6 млрд. евро за рефинансиране на стари задължения, покриване на дефицита и поддържане на ликвидността, като максималният праг на дълга в края на 2027 г. достига 44.4 млрд. евро.
Също така се въвежда еднократно облагане със ставка от 33% върху свръхпечалбите в определени частни сектори, включително банки, застрахователи, телекоми, компании за бързи кредити, обменни бюра и търговци на храни с оборот над 5 млн. евро.
Финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев защити проекта с аргумента, че той трябва да върне публичните финанси към устойчивост, без да се прекратява подкрепата за доходите, семействата и инвестициите. Тази теза обаче не успя да разсее съмненията около реалистичността на приходите, размера на разходите, инфлационните прогнози и начина, по който ще бъде ограничен бюджетният дефицит.
Дефицитът, инвестициите и доходите
Спорът около Бюджет 2027 е много повече от политическо противопоставяне между управляващи и опозиция. В центъра му е въпросът как България ще финансира публичните си разходи, без да задълбочава бюджетните дисбаланси и да прехвърля все по-голяма финансова тежест за следващите години.
Една от най-сериозните критики е свързана с темпа на намаляване на дефицита. От ГЕРБ посочват, че в проекта има надценени приходи, подценени разходи и недостатъчно буфери срещу евентуални икономически сътресения. Депутатът Даниел Митов обърна внимание и на факта, че според заложената траектория България ще достигне допустимия праг от 3% дефицит едва през 2029 година.
Митов заяви в телевизионно интервю миналата седмица, че ако бюджетът бъде приет в сегашния си вид, от ГЕРБ ще призоват президента Илияна Йотова да наложи вето. Той критикува и начина, по който управляващите са представили финансовата рамка, като отбеляза, че публичното ѝ обсъждане в УНСС не може да замени реалния парламентарен дебат и отговорите на въпросите на народните представители.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също отправи предупреждения за рисковете пред икономиката. По думите му страната върви към прегряване, което в определен момент може да постави сериозни изпитания пред управлението и следващите политически алтернативи.
От „Продължаваме промяната“ настояват проектът да бъде оттеглен и изготвен наново, като бюджетният дефицит бъде ограничен до 3%. И Ивайло Мирчев от „Демократична България“ призова за преработване на финансовата рамка, като се позова на критиките на Фискалния съвет и международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“.
Бившият финансов министър Асен Василев е сред най-острите критици на проекта. Според него заложените икономически прогнози са нереалистични и могат да доведат до рецесия, увеличаване на безработицата и свиване на доходите. Той твърди, че проблемът не може да бъде решен с редакции в парламента, а изисква пренаписване на бюджета.
Един от аргументите му е свързан с прогнозите за инфлацията. Василев сравни заложения дефлатор от 5.2% в бюджета за 2026 г. с очакваната му стойност от 9.1% за същата година. Според него последващото предвиждане за успокояване на инфлацията е прекалено оптимистично, особено на фона на поскъпването на енергоносителите и международната обстановка.
Той посочи, че по-високите цени на природния газ, електроенергията и дизеловото гориво вече оказват натиск върху производствените разходи, включително в хлебопроизводството.
Опозицията критикува и прогнозираното увеличение на доходите. По изчисленията, които представи Василев, при заплата от 1000 евро тя би трябвало да нарасне до 1050 евро през следващата година, 1060 евро през по-следващата и 1061 евро в следващия период. Василев смята, че подобна динамика няма начин да компенсира инфлацията и ще доведе до реално намаляване на покупателната способност.
Председателят на „Продължаваме промяната“ постави под въпрос и прогнозирания ръст на потреблението от около 8%, при положение че увеличението на доходите е значително по-малко. Според него разликата ще бъде покривана чрез използване на спестяванията на домакинствата, което не може да бъде устойчив модел за икономически растеж.
Като друг съществен проблем се очертава размерът на публичните инвестиции. В проектобюджета се предвижда държавата да инвестира с 4 млрд. евро по-малко спрямо сегашната година, което представлява спад от около 40 процента. Възможността частният сектор да компенсира това намаление с допълнителни инвестиции за около 3 млрд. евро е минимална. Допълнителни рискове са забавянето на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост и проблемите с общинската инвестиционна програма.
Пенсионният модел и политическият натиск усложняват дебата
Към споровете за приходите, разходите и инвестициите се добави и чувствителната тема за втория пенсионен стълб. Според информация, разпространена от Ивайло Мирчев, на 2 ноември финансовият министър Гълъб Донев е изпратил писмо до Европейската комисия с предложение средствата за втора пенсия на около 5 милиона българи да бъдат насочени към НОИ.
Мирчев заяви, че управляващите не са дали достатъчно ясен отговор на твърденията и поиска да бъде предоставена кореспонденцията между Министерството на финансите и еврокомисията. Според него става дума за сериозно намерение, което изисква публично обяснение.
Управляващите защитиха идеята, която стои зад проектобюджета. Димитър Здравков от „Прогресивна България“ го определи като финансова рамка на устойчивото развитие и разумната политика. Николай Денков от „Продължаваме промяната“ обаче контрира, че кабинетът вече не може да се оправдава с наследени проблеми, тъй като сам е поел отговорността за първия си бюджет.
Междувременно Асен Василев повдигна и въпроса за независимостта на регулаторите във връзка с проверките на Комисията за защита на конкуренцията в търговските вериги. По думите му регулаторите трябва да действат независимо, без политически натиск.
Василев коментира наложената глоба на „Кауфланд“ за нелоялни практики, като подчерта, че икономическото значение на компанията и ролята ѝ на голям работодател не я освобождават от отговорност при нарушение на закона. Според него обаче проблемите в отношенията между производителите и търговските вериги са свързани с недостатъчното местно производство на конкурентни цени.
Всъщност окончателно одобрените текстове ще дадат отговор дали кабинетът действително пренаписва Бюджет 2027, или продължава да защитава финансовия си план въпреки критиките от различни политически и институционални посоки.












