Уважаеми колеги от управляващото мнозинство, читалищата в България са близо 3600, а вие сте 131, министърът на финансите е един. Как ще се върнете по избирателните си райони и по родните си места, ако дори само едно читалище затвори врати? Как? Помислете си много добре за това. С тези думи депутатът от „Демократична България“ Александра Стеркова се обърна към народните представители от „Прогресивна България“, изнасяйки декларация от името на парламентарната си група.
Тя започна с това, че през 2026 г. чествахме 170 години читалищно дело и че по този повод са се произнесли много речи, но само месец по-късно Министерският съвет е внесъл бюджет, който поставя читалищата под прага на оцеляването.
Стеркова отчете, че в България има около 3600 читалища, като от тях близо 80% са в селата и представляват последната жива институция, имайки предвид че там вече и училището, и пощата, и лекарският кабинет са затворили врати.
„Бюджет 2027 им предлага 987 евро на месец за единица. Само заплатата на един читалищен секретар с осигуровките на работодателя струва най-малко 1113 евро„, подчерта Стеркова. Тя уточни, че държавата плаща за една длъжност с близо 200 евро по-малко, отколкото сама изисква да ѝ се плати – под формата на осигуровки и данъци. И тези сметки се правят преди читалището да си е платило тока.
Народният представител от „Демократична България“ добави и че няма предвидени средства за нови субсидирани бройки, няма и целеви средства за поддръжка на сградите, много от които са паметници на културата. Продължи с думите, че местната култура – музеи, галери, библиотеки, театри – зависят от общините и от Сдружението на общините поискали 11% ръст за читалищата и 21.7% увеличение на парите за регионалните културни институти, но получили – 5.4 процента. Така те няма да могат да компенсират дори ръста на минималната работна заплата в местните дейности. Освен това и капиталовата субсидия, с която се ремонтират читалищата, библиотеките и музеите, намалява за 107 общини, което на практика означава за близо 40% от всички общини в България.
В декларацията Стеркова отдели специално внимание на бюджета на Министерството на културата, представен вчера от министър Евтим Милошев. По думите й това, което министърът на културата е представил като подвиг – а именно рекорден ръст на бюджета, е нещо естествено – той още от 2022 г. расте – от 176 млн. евро нагоре и според Стеркова с хвалбите си министърът извършва манипулация.
След това Стеркова обърна внимание, че министърът на културата изрично е заявил, че говори само за бюджета на своето министерство и че в действителност то представлява една трета от разходите за култура. Народният представител уточни, че реално общите публични разходи за култура растат едва с 5.5 милиона евро, което при инфлация от около 4%, е реален спад. Отделно тя добави, че при местната култура – при общините – разходите за култура намаляват с над 30 милиона евро.
Стеркова обвини министъра и в още една манипулация – тя отбеляза, че той е обявил, че няма да може да постигне целта за бюджета за култура да се отделя 1% от БВП. Тя напомни, че никой не е настоявал за внезапен скок до 1% за една година, а идеята, подкрепена и от парламентарната комисия по култура, и от Министерството на културата, е била за постъпково увеличение с 0.1% от БВП всяка година.
Стеркова коментира и изказването на вицепремиера Атанас Пеканов тази сутрин, който обяснил позицията на правителството по бюджета с сличен пример. Той признал, че ако няма 300 евро за опера във Виена, просто не ходи на опера. По повод думите му Стеркова му обърна внимание, че читалището в селото не е опера във Виена, тъй като то е единственото място, където детето от селото може да види сцена, да чуе музика и да вземе книга.
След това тя припомни управленската програма на „Прогресивна България“, в която тя е заложила редица мерки в областта на културата със срок до 27 юни 2027 г., като: „Национална колекция XXI век“, „Първи професионален шанс за млади творци“, „Културна раница“, „Професионално изкуство в училищата“, „Изкуство за живот в болници, социални домове и центрове за възрасти“, „Национална програма за модернизация на културните институции и инфраструктура“, програма „Български сезони“.
Стеркова постави въпроса къде са парите за всичките тези инициативи и обърна внимание, че реално липсва дори финансов план за заплатите в читалищата, музеите, библиотеките за целия период – от 2027 г. до 2029 година.
В края на декларацията Стеркова отново припомни, че през 1856 г. българите основават първото читалище – без държава, а днес със своя бюджет управляващите рискуват да влязат в историята като онези, които са затворили и последното читалище. Ето защо тя се обърна към вицепремиера Атанас Пеканов и към министъра на финансите Гълъб Донев да ревизират проекта на решение на Министерския съвет за стандартите за делегираните от държавата дейности и да позволят на читалищата да съществуват.













