Във всяка „нормална“, „европейска“, „демократична“ и прочие държава изводите в трите одитни доклада на Сметната палата за периода от 1 януари 2020 до 31 май 2026 г. биха имали ефект на политическо земетресение. В резюме, през последните шест години публичните финанси на страната са били управлявани безотговорно. Разходите са били увеличавани, без да са подсигурени с редовни и устойчиви приходоизточници. Държавата е задлъжнявала, за да стимулира несъответстващо на възможностите ни покачване на доходите, както и изкуствено раздувана инвестиционна програма.
Но това е само половината, при това не най-грозна част от истината. Ако при политиките по доходите, в частност въведените „автоматизми“ става дума за грешен, но все пак официален държавен курс, по-скандално е, че в други области
истината е била съзнателно прикривана и фалшифицирана.
Докладите на Сметната палата показват изумителна система на укриване на държавни разходи, което е изкривявало с години отчетността за реалното състояние на публичните финанси.
Най-впечатляващо в тази история обаче не е обрисуваната в одитите картина, а дружните усилия на политиците от четири партии (ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС) да омаловажат, профанизират и най-вече – да заглушат с фабрикувани скандали данните и изводите от докладите. В определен смисъл това е напълно разбираемо, особено като имаме предвид отдавна разкритите практики на въпросната кохорта, станала ноторно известна като „сглобката“. Защото именно тези партии носят пълната, подчертавам – пълната отговорност за бюджетния дефицит, растящия дълг и стремглаво спускащата се надолу спирала на кризата.
Както ГЕРБ в лицето на Борисов, така и останалите участници в сглобката обичат да подчертават, че през една част от този период държавата е била управлявана от служебни правителства, назначени от (тогава) президента Румен Радев. Колкото и енергични да са
тези инсинуации, те не могат да прикрият един безспорен факт –
за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. всички бюджети са били разработени от финансови министри, утвърждавани от правителства и гласувани от мнозинства на „сглобката“ в различни конфигурации.
Разбира се, заслужава да се отбележи особената роля на едни от най-гласовитите днес опозиционери, като г-н Асен Василев и г-жа Теменужка Петкова, под чието ръководство са били подготвяни повечето от тези бюджети. В частност, Асен Василев е бил финансов министър в продължение на 25 месеца или над 2 години и е внасял в правителството и в Народното събрание бюджетите за 2022, 2023 и 2024 година. Специално политическо внимание заслужава бюджета за 2024 г., подкрепен категорично от ГЕРБ и ДПС, който породи хаос в държавните инвестиции, включително заради липсата на система за класиране на проектите и оценката на тяхната ефективност.
Когато говорим за дефицита и на какво се дължи неговият скок
през последните години, обикновено финансистите обръщат внимание на експоненциалното нарастване на разходите за персонал и социалните плащания. За това има основание – става дума за дълбоки структурни проблеми, но те поне са продукт на формално законосъобразни решения и могат да бъдат проследени в официалните отчети. По-фрапираща е невидимата, подводна част на айсберга – това, което се е случвало в АПИ. А то може да бъде определено съвсем еднозначно – подвеждащо или дори направо измамно отчитане (и неотчитане) на разходи, което на свой ред е водило до разминаващ се с реалността официален бюджетен дефицит. Също така е важно да се уточни, че става дума за текущи, а не инвестиционни разходи.
Одитът на АПИ установява непризнати разходи и задължения за над 1 млрд. и 500 млн. лв., коригирани едва в отчета за 2025 година. Освен това към края на първото полугодие на 2026-та
чакат одобрение още 584 сертификата за над 1 млрд. лева.
Това са все „отложени“ разходи, прехвърлени напред във времето. Защо? За да може състоянието на публичните финанси към даден момент да изглежда по-добро, отколкото е в действителност.
Как точно подобни огромни разходи са останали извън отчетите? Чрез сертификатите. Г-жа Теменужка Петкова каза истината, когато заяви, че „в чекмеджетата не е имало фактури“, но някак разсеяно забрава да спомене за отлежаващите там сертификати. Сертификатът е документът, с който АПИ потвърждава, че изпълнителят е свършил определено количество работа. Нормалната последователност е: извършена работа, издаден сертификат, одобрение от Управителния съват на АПИ, фактура, плащане. Но одобрението на множество сертификати от Управителния съвет е било задържано, докато не дойдат пари, с които разходът може да бъде разплатен. Одиторите описват тази странна практика като
„административен етап с неограничена продължителност“,
обвързан „с наличието на финансов ресурс“. Без одобрение няма фактура, а без фактура разходът не се записва.
Задълженията на АПИ обаче не са минавали и по задбалансовата сметка, предвидена за възникналите задължения. Затова, според одиторите, те „не са били включвани в отчетната информация, представяна на Министерството на финансите и Сметната палата“. Тоест работата е свършена, държавата дължи пари, но в отчетите задължението го няма. Самото Министерство на финансите определя практиката като „сериозно отклонение от принципа на текущото начисляване“. И не става дума само за бавна администрация, а за разход, който „изчезва“ от отчетите за месеци, понякога за години.
Стигаме до може би
най-скандалното и политически съществено заключение
от одитите на Сметната палата – България се е присъединила към еврозоната с неверни данни за бюджетния дефицит и в нарушение на един от критериите за членство в паричния съюз. Присъединяването ,към еврозоната е факт, но на каква цена? Доверието в българската статистика и управление на публичните финанси е под много сериозен въпрос, и то не от врявата на българската опозиция, а от Евростат, още преди Сметната палата да публикува своите одити. След тяхното публикуване въпросите стават още повече. Затова разкритията, направени в тези одити, са огромен политически скандал, който пряко замесените партии и лица се мъчат да заметат под килима. Друг е въпросът дали някой ще потърси отговорност за него.
Разбира се,
най-важно е какво да се прави оттук нататък.
Ясното мнозинство в Народното събрание трябва да направи поне три неща. Първо, да се изясни законово процедурата на сертификатите, като те се одобряват независимо от наличието на пари, както впрочем гласи изричната препоръка на Сметната палата. Второ, ревизията на данните за 2020 – 2025 г. да бъде публикувана изцяло и да бъде проведена открита обществена дискусия. Трето, да продължат предприетите реформи, насочени към обуздаване на главоломния ръст на държавните разходи и най-вече на злоупотребите с тях.
*Omertà o Morte (ит.) Мълчание или смърт












