Едни лежаха по затворите, други се писаха дисиденти, смята Стефан Дечев
Днешни властници се страхуват от темата за Пражката пролет както на макро, така и на микро равнище.
На макро равнище страхът е поради неизбежни паралели между агресията на Варшавския договор в Чехословекия и агресията на Путин в Украйна. Страхуват се и от приликите в снишаването на българското общество тогава и сега, защото пак държавното ръководство е на страната на агресора, а не на жертвата.
Ако не беше Анастас Герджиков, следващият ректор нямаше да се казва Георги Вълчев. Който пък сега е министър на образованието и науката на Румен Радев и министерстването му ще се запомни с вкарването в българското училище на путинското православие и единствен учебник по история, одобрен от началника му.
След дълги митарства у нас, Едуард Генов е експулсиран от България през 1988 г., минава през бежански лагер в Австрия и накрая се установява в Калифорния, САЩ. Там умира през 2009 г.
Валентин Радев дълго затвора дълго има здравословни проблеми, но успява да възстанови студентските си права, завършва и работи в НИМ. В спомените си за онези години той споделя, че на чашка и на маса е било едно, но когато е опряло до реални действия, тримата останали сами.
Александър Димитров е единственият жив от конспирацията. След затвора и принудително въдворяване в с. Овча могила, не получава възможност да възстанови студентските си права. Но още първия понеделник след 10 ноември той е в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и подава заявление да продължи образованието си. Завършва успешно и в известен период е общински съветник в СОС.
Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ историкът проф. Стефан Дечев, съавтор на книгата „Тримата срещу потъпкването на Чехословашката пролет 1968“.
Още от интервюто:
Защо хора от днешното управление на държавата и публични институции се страхуват от темата „Пражка пролет“?
Кои се опитаха да подменят протеста на Генов, Димитров и Радев и да се възползват от него след 1989 г.?
Каква е ролята на привилегировани историци и академични ръководители в казуса с тримата репресирани студенти?
Какъв е актуалният български послеслов на събитията от 1968 г.?
Вижте първа и втора част от интервюто с проф. Стефан Дечев













