Еврото се върна отново под 1.27 щ. долара след публикуваните през седмицата силни фундаментални показатели за щатската икономика и новините за нестабилното стопанство на еврозоната.
На практика основната движеща сила за подема на зелените пари са очакванията Федералният резерв да започне да повишава основните лихви преди партньорите си от Европа и Япония, а те продължават да помпат пари в икономиките си. Щатският долар бе подкрепен от новината, че заявките за обезщетение при безработица са намалели през миналата седмица до общо 281 хил. броя (най-ниската стойност от май 2000-а досега) срещу 284 хил. през предишния седемдневен период. Индексът на потребителските цени пък се е повишил с 0.1% през септември след 0.2% спад през август. А едни от най-големите инвеститори в облигации в света очакват американската валута да осъществи най-мощния си подем за последните шест години.
Еврорегионът направи стъпка встрани от евентуален нов икономически спад, след като индексът, следящ активността в промишления сектор, се повиши от 50.3 през септември до 50.7 пункта през октомври. Числото е над 50, което е признак за растеж на бранша.
Германският производствен сектор неочаквано се е върнал към растеж през този месец, сочи индексът, който следи активността в него. Той е скочил от 49.9 пункта през септември до 51.8 през октомври. Бундесбанк обаче очаква слаб или почти никакъв стопански растеж в страната през второто полугодие заради анемичното потребление и песимизма на бизнеса.
Във Франция секторите на производството и на услугите са се свили по-силно от очакванията на анализаторите през октомври – знак, че второто по големина стопанство на общността не успява да се възстанови от стагнацията през първото полугодие.
Добрата новина е, че безработицата в Испания е спаднала до най-ниското си ниво от края на 2011-а досега. През третото тримесечие (за периода от началото на юли до края на септември) тя е 23.7% срещу 24.5% през второто тримесечие.
Европейската централна банка изпълни обещанието си от началото на седмицата да започне да изпълнява програмата си по покупка на активи и се е сдобила с покрити облигации за най-малко 800 млн. евро, показват сметките на трима търговци, запознати със сделките. През седмицата ЕЦБ “е пазарувала” ценни книжа на различни страни от еврозоната – от Португалия до Германия, твърдят запознати с кухнята източници. Банковите парични стратези искат да увеличат банковия баланс с 1 трлн. евро, за да не допуснат дефлация в региона. Те попаднаха под силен натиск да действат, след като през септември годишната инфлация в общността падна до 0.3%, а МВФ предупреди, че съществува 40% вероятност еврозоната да изпадне в третата си рецесия от 2008-а насам. Членът на управителния съвет на ЕЦБ и управител на Бундесбанк Йенс Вайдман коментира в интервю за латвийско списание, че той и колегите му от ЕЦБ са постигнали консенсус, че рискът от проблематична дефлация е нисък.
Европейските централни банкери обявиха през октомври, че ще купуват само онези видове покрити облигации, които отговарят на правната гаранционна рамка на договорите за репо-сделките, деноминирани в евро и емитирани от кредитни институции от еврорегиона. Германската спестовна каса Sparkasse KoelnBonn бе последната банка, продала такива облигации на 7 октомври, по данни на “БНП Париба”. Подробности за размера на покупките на ЕЦБ ще бъдат публикувани на седмична база от 27 октомври нататък.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше сравнително активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1861 млн. евро (3639 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.3% дял от купената и продадена валута.















