Изпълнителният директор на “БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ” АД Любомир Цеков закри XIX конференцията по повод годишна среща на Асоциацията на клиринговите къщи в Европа, проведена на 23 и 24 октомври в София, с една любопитна фраза: “Кой казва, че слоновете не могат да танцуват?” Това е заглавието на книга на Луис В. Герстнер – младши, бивш шеф на IBM, който в период на застой преди десетина години отърва компанията чрез смяна на бизнес модела.
Тук трябва да поясним, че “слоновете” са банките и клиринговите къщи, които държат традиционните канали за разплащания, а необходимостта да се научат да танцуват идва от предизвикателството на алтернативните канали. Става дума за компании като PayPal, Skril, дори Google, които агресивно ръфат все по-голям дял от пазара на платежните услуги.
Конференцията мина под мотото “Традиционни и алтернативни платежни услуги”. Цветанка Минчева, директор “Банкиране на дребно” в “УниКредит Булбанк”, представи впечатляваща статистика за развитието на алтернативните канали за разплащания. Ако през 2013 г. техният дял в общите плащания е бил 2.2%, през 2014-а се очаква да достигнат 3.8%, а прогнозите са през 2015-а да достигнат 7 процента. Почти двойният годишен ръст през последните години кара представителите на традиционните системи за разплащания да се замислят и да търсят обяснение за тази “агресия”.
Отчетено беше, че всички нови алтернативни играчи стъпват стилно върху технологичните иновации, предимно интернет и мобилни телефони. Очилата на Google са само един пример за браузването на виртуално портмоне за разплащания и преводи. Новата система ApplePay – също.
Така логично дойде въпросът: В тази ситуация къде е ролята и мястото на клиринговите къщи в цифровизацията на пазара. Те остават, но дали да стоят на доизживяване и да направят необходимото, за да предложат равностоен избор на клиентите? “Ето защо се обединихме около тезата, че ние, слоновете на този пазар, трябва да се научим да танцуваме, и то под свирката на клиента”, каза Цеков.
Традиционните канали за разплащания имат едно неоспоримо предимство (засега). Това е защитата на транзакциите, т.е. сигурността за клиентите. Това е така, защото регулациите за банките и за дейността им са далеч по-строги, отколкото към алтернативните доставчици на платежни услуги. Такава е традицията, а и пазарният дял на банките засега е впечатляващ. Но очевидно трябва да заложат на агресивна стратегия за привличане на клиенти, ако искат да запазят подобаващо място в предпочитанията на следващото поколение.
Преди двадесет години се създава Асоциацията на клиринговите къщи от Централна и Източна Европа. Преди четири години се решава в нея да се приемат и страни от Западна Европа. На тазгодишната среща присъстваха представители на Холандия, Белгия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швеция. Общо 25 държави от Европа изпратиха свои представители в София. Следващата среща ще бъде в Унгария догодина.
Лекторите на тазгодишната конференция в София, на която медиен партньор беше в. “БАНКЕРЪ”, бяха условно разделени на три групи. Първата включваше представители на банковия сектор и независими регулатори като Банката за международни разплащания в Базел. Работна група от нея представи свое изследване на пазарните реалности. Във втората група бяха представителите на иновативните компании като Innopay и Vocalink, а в третата – пазарни анализатори като Еdgar@Dunn, които представиха последните тенденции в цифровия свят.














