Стрес-тестовете ще раздвижат Европа

Са­мо 13 бан­ки от ев­ро­зо­на­та ня­ма да ус­то­ят на кри­за­та, ако тя се раз­вие по най-мрач­ния и неб­ла­гоп­ри­я­тен сце­на­рий за бъ­де­ще­то на све­тов­на­та ико­но­ми­ка. То­ва по­ка­за­ха про­вер­ки­те на Ев­ро­пейс­ка­та цен­т­рал­на бан­ка (ЕЦБ) и на Ев­ро­пейс­кия бан­ков ор­ган (ЕБО), ко­и­то тряб­ва­ше да ди­аг­нос­ти­ци­рат фи­нан­со­во­то здра­ве на ня­кои от най-го­ле­ми­те кре­ди­то­ри в Ев­ро­пейс­кия съ­юз.

Про­тив­но на по­ве­че­то прог­но­зи, ре­зул­та­ти­те по­ка­за­ха, че об­щи­ят раз­мер на до­пъл­ни­тел­ния ка­пи­тал, кой­то бан­ки­те тряб­ва да си на­ба­вят, не е осо­бе­но го­лям – 25 млрд. ев­ро. Са­мо за срав­не­ние – през 2013 г. че­ти­ри­те най-го­ле­ми гръц­ки бан­ки бя­ха ре­ка­пи­та­ли­зи­ра­ни с 27.5 млрд ев­ро фи­нан­со­ва по­мощ от Гръц­кия фонд за фи­нан­со­ва ста­бил­ност. Очак­ва се, че по-го­ля­ма­та яс­но­та за ре­ал­но­то със­то­я­ние на бан­ко­ви­те ин­с­ти­ту­ции ще ус­пее да вър­не до­ве­ри­е­то в сек­то­ра, ко­е­то пък ще под­к­ре­пи съ­жи­вя­ва­не­то на ико­но­ми­ка­та. Ана­ли­за­то­ри­те пред­по­ла­га­ха, че фи­нан­со­ви­те па­за­ри ще ре­а­ги­рат с об­лек­че­ние на но­ви­ни, че ня­ма неп­ри­ят­ни раз­к­ри­тия за най-го­ле­ми­те бан­ки в Ев­ро­па. Но вмес­то да се раз­въл­ну­ват, ин­вес­ти­то­ри­те за­поч­на­ха да се чу­дят да­ли от­но­си­тел­но оп­ти­мис­тич­ни­те ре­зул­та­ти не оз­на­ча­ват, че про­вер­ки­те не са би­ли дос­та­тъч­но стро­ги.

Кри­ти­ци­те пък въз­роп­та­ха, че мо­де­лът на ЕЦБ не взе­ма под вни­ма­ние  въз­дейс­т­ви­е­то на деф­ла­ци­он­ния сце­на­рий. В от­го­вор ви­цеп­ре­зи­ден­тът на ЕЦБ Ви­тор Кон­с­тан­цио за­я­ви, че то­ва е вяр­но, но за­що­то “деф­ла­ци­я­та прос­то ня­ма да се слу­чи”, за­то­ва не се и ко­мен­ти­ра. Ду­ми­те му оба­че не зву­чат тол­ко­ва убе­ди­тел­но на фо­на на то­ва, че ин­ф­ла­ци­я­та в ев­ро­зо­на­та за сеп­тем­в­ри е 0.3 на сто.

Спо­ред ре­ди­ца бан­ко­ви спе­ци­а­лис­ти ре­гу­ла­тор­ни­те ор­га­ни в Ев­ро­па са свър­ши­ли доб­ра ра­бо­та. И то­ва, че ни­то ед­на го­ля­ма бан­ка не се е про­ва­ли­ла на тес­та, спо­ред тях не оз­на­ча­ва, че про­вер­ка­та не е би­ла дос­та­тъч­но су­ро­ва. Въп­ре­ки не­дос­та­тъ­ци­те по­ве­че­то ана­ли­за­то­ри са съг­ла­сни, че все пак то­ва е крач­ка нап­ред за ев­ро­зо­на­та, до­ри и са­мо за­що­то оси­гу­ря­ва по-яс­на пред­с­та­ва за пъ­тя нап­ред.

Пре­ди всич­ко стрес-тес­то­ве­те не са ре­ше­ни­е­то на проб­ле­ма, те са­мо по­соч­ват ка­къв е той. Бан­ко­ви­те ин­с­ти­ту­ции, ко­и­то тряб­ва да по­пъл­нят ка­пи­та­ло­ви дуп­ки, имат две сед­ми­ци, за да из­гот­вят пла­но­ве как да го нап­ра­вят. След то­ва те раз­по­ла­гат с от шест до де­вет ме­се­ца, за да из­пъл­нят ре­гу­ла­тор­ни­те изис­к­ва­ния.

По-важ­но­то оба­че е, че от 4 но­ем­в­ри Ев­ро­пейс­ка­та цен­т­рал­на бан­ка ще от­го­ва­ря пря­ко за над­зо­ра и ре­гу­ли­ра­не­то на бан­ки­те със сис­тем­но зна­че­ние за ев­ро­зо­на­та.

Но­ва­та сис­те­ма за бан­ков над­зор – Един­ни­ят над­зо­рен ме­ха­ни­зъм, обе­ща­ва да бъ­де мно­го по-проз­рач­на, от­кол­ко­то ня­ко­га пре­ди.