Депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски изпълниха заканата си и в първия ден от работата на 43-ото Народно събрание внесоха за разглеждане проект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Към тях като вносител – за авторитет, се е присъединил и председателят на партията Лютви Местан. Казваме “за авторитет”, защото макар и изключително екзактен в своето политическо говорене, Местан едва ли разбира нещо от банки и от нормативните документи, по които те работят.
Същинските новости, предложени от тримата депутати, са няколко. Първо, квесторите на всяка банка, поставена под специален надзор, да имат право да наемат дружество, “притежаващо опит в проследяването на парични трансфери и вземания, както и в операции с финансови инструменти”. С други думи,
ще се наемат частни финансови детективи
които ще ровят кой какви пари е вземал и давал от/на поставената под специален надзор банка, къде ги е пращал, за какво ги е използвал и всякакви такива неща. Волно или не обаче е пропуснато да се каже за какъв срок от време ще се проследяват тези операции – за една, две, три години назад. Значи ли това, че въпросната фирма може да получи за задача да проследи каквито си клиенти поиска – от фирми до обикновени граждани, и каквито си трансфери сметне за необходимо. Пропуснато е да се упомене и къде отива тази информация, след като бъде събрана. Може ли да се даде на следствието, прокуратурата и ДАНС, и то без разрешение на съда? За да не се окаже в един момент, че с тези промени в закона е отворена възможност единствено за следене и оказване на натиск върху неудобни лица и фирми. И под благовидния претекст да се защити публичният интерес, чрез повече прозрачност, в поставени под специален надзор или фалирали банки, да се създадат предпоставки
за саморазправа с корпоративни и политически противници
Или още по-лошо – с неудобни граждани. Въпросите се трупат, защото няма текстове, регламентиращи кой, по какви правила и за какви цели може да използва събраната информация от въпросната специализирана фирма.
Тези въпроси се отнасят и към синдиците на фалиралата банка. Защото тримата вносители от ДПС предлагат през преходните и заключителните разпоредби в ЗКИ да се направят промени и в Закона за банковата несъстоятелност. Измененията им предвиждат синдикът да е длъжен да наеме такава фирма за проследяване на финансовите операции. Тя трябва да подпомогне действията му по установяване на сделки за закупуване на активи с парични средства на вложителите, както и дали и как акционери и мениджъри на банката или свързани с тях лица са се разпореждали с тези активи.
Освен това въпросната специализирана компания трябва да установи дали и какви трансфери е имало от и към банката от страна на фирми, регистрирани в офшорни зони, или както е записано в проектозакона – “дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим”.
Целта на подобно мероприятие ще е да се установи дали въпросните офшорни пари заедно с парите на вложителите не са ползвани от акционери или мениджъри на банката или от свързани с тях лица за закупуване на активи. И ако се установи такова нещо, но се окаже, че това са напълно законни сделки, тогава какво следва? Има ли специално записан текст, че подобни операции се смятат за нищожни и могат да бъдат развалени и с тях да бъде попълнена масата на несъстоятелността на една фалирала банка. Поне в проектозакона на “Цонев – Пеевски” такива формулировки не съществуват. Е, след като не съществуват, кому са нужни исканите промени? Само да веем знамето, че и да се бием в гърдите, че работим за прозрачност и в публичния интерес, а всъщност
да хвърляме прах
в очите на хората
Същото е положението и с офшорките. Забележете какво пише в проекта: “когато едно дружество, регистрирано в офшорна зона, има влог или просрочен кредит в банка, която е поставена под специален надзор или е обявена в несъстоятелност, в десетдневен срок то трябва да разкрие действителните си собственици”. Ами ако не го направи, тогава какво? Къде например е написано, че то няма да получи парите си до размера на гаранцията, предоставена от Фонда за гарантиране на влоговете? И освен това, ако въпросното дружество има влог от 10 млн. лв., дали ще се трогне, че ако не си разкрие собствениците си, няма да получи своите 196 хил. лв. от Фонда за гарантиране на влоговете в банките? Едва ли. По друг начин би стоял въпросът, ако пишеше, че не изпълнявайки това законово предписание, синдикът няма да го включи в списъка на приетите вземания. Само че такива текстове липсват. А и едва ли европейското законодателство позволява да се запишат.
Има и още една причина
антиофшорните предложения
в проекта “Цонев-Пеевски” да се определят като пълна бутафория. Едва ли има сериозна компания, регистрирана в офшорна зона, която да държи сметките си в българска банка. Но има много български фирми, които са собственост на офшорни компании, които имат сметка да държат парите си у нас – например заради по-висока лихва. Само че точно те не попадат в обхвата на написаните от ДПС депутатите промени в Закона за кредитните институции, защото са си учредени у нас в България. Това, че собствениците им са компании, базирани във Виена, на Сейшелските или на Вирджинските острови или в Белиз, няма никакво значение. Точно такива са случаите и с “Булгартабак холдинг” и с компаниите, които са най-големи акционери на “Юрий Гагарин” АД, и със собствениците на дружеството, което притежава “Си Ди Дивелопментс” ЕАД. Говорим все за доскорошни и настоящи клиенти на Корпоративна банка. И ако въпросните текстове в проектозакона бъдат приети, за тях ефектът ще е: “Ходи гони Михаля”, както е казал народът.
Същинската част в предложенията на депутатите от ДПС се отнася до бивши и настоящи депутати, министри и всички онези, които някога, по силата на служебните си задължения, са били принудени да декларират доходите и имуществото си по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Техните влогове или кредити в затворени банки
ще бъдат дискутирани
в медиите
без значение кога са направени и какъв е размерът им. Няма да се отчита и откога тези хора не са в държавната администрация или в политиката. Ако наистина ще се осветляват някакви политически зависимости и взаимоотношения в затворени кредитни институции, най-добре е да се правят публични всички депозити, съществували до една година назад преди затварянето на дадена банка. По този начин наистина ще се свалят всякакви подозрения от агресивни схеми на принципа “вадим парите от банката и я удряме”.














