"България не е изпратила официално уведомление с искане за присъединяване към Единния банков надзор." С тези думи председателят на надзорния съвет към Единния надзорен механизъм Даниел Нуи попари на 3 ноември заявените по-рано намерения на страната ни скоро да се включи в новата европейска система за банков надзор. И нещо повече – мадам Нуи удари шамар не само на политическите лидери и експерти, но дори и на президента Росен Плевнелиев, тъй като те лансираха тази идея като "приоритет" за страната ни.
По време на изслушване в икономическата комисия на Европейския парламент в понеделник (3 ноември) Нуи изброи необходимите процедурни стъпки за присъединяването на България към единния надзорен механизъм и стана ясно, че страната ни не е изпълнила дори първата от тях.
"Първата стъпка е изпращането на официално уведомление поне пет месеца преди желаната дата за присъединяване. Досега не сме получили подобно уведомление, но ние сме готови да сътрудничим на колегите от България при необходимост. В случай че са провеждани някакви срещи на този етап, мога да кажа, че те са били само неформални", подчерта Нуи в отговор на въпрос на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Паунова.
Идеята за членството на България в надзорния механизъм се "роди" през юли тази година, когато след консултации между политическите сили президентът Росен Плевнелиев обяви, че е взето решение България да се присъедини към Единния надзорен механизъм. Някои решиха, че влизаме в еврозоната, а други за първи път разбраха за съществуването на този механизъм. Новината обаче изненада мнозина от запознатите с темата, тъй като няколко правителства подред обясняваха, че такъв ход не е изгоден за България, тъй като няма да можем да се възползваме пълноценно от възможностите на този механизъм. Самата Централна банка също неведнъж е изказвала твърдата си позиция против европейския надзор, тъй като това включва прехвърляне на част от надзорните правомощия на БНБ към Европейската централна банка. От съобщение на БНБ от 15 юли стана ясно, че Централната банка е осъществила контакт с изпълнителния съвет на Европейската централна банка и е задействала процедурата по кандидатстване, но след това тази процедура потъна в тишина.
При встъпването в длъжност на служебното правителство през август премиерът Георги Близнашки също изтъкна членството в банковия съюз и единния надзорен механизъм като една от важните задачи на кабинета. Но напредък няма и до днес. Преди дни, в речта си пред 43-ото Народно събрание, Плевнелиев отново припомни, че присъединяването към Европейския надзорен механизъм е сред приоритетите на България.
От изказването на мадам Нуи обаче става ясно, че желанието на България да се присъедини към Единния надзор остава само една идея, която националните компетентни органи нямат намерение да осъществят.
Но дали със или без България, Европейската централна банка (ЕЦБ) пое официално отговорността за надзора на 120 от най-значимите банки в еврозоната на 4 ноември, с което постави начало на нова ера в регулациите на банковия сектор на Европейския съюз.
Създаването на Единния надзорен механизъм се приема за едно от най-важните постижения на общността от въвеждането на единната валута (еврото) насам. И въпреки че ЕЦБ разполага с огромни правомощия да решава съдбата на най-големите финансови институции на континента, настроението в базираната във Франкфурт банка е далеч от тържествено. Служителите на новия надзорен механизъм се подготвят да следят внимателно как банките ще поддържат задължителните нива на капитала си и ще отговорят на регулаторните изисквания. На дневен ред продължава да стои и обработката на огромното количество информация от прегледа на активите на банките.
По всичко изглежда, че работата на новия регулатор няма да бъде лесна. Тепърва ЕЦБ трябва да изпълни основната мисия, заложена в създаването на механизма, а именно да върне доверието в европейските банки, наранено от тежките икономически шокове.
Начело с компетентната французойка Даниел Нуи базираният във Франкфурт банков надзор ще се опита да обедини всички национални надзорни навици на регулаторите от 18-те държави в
един общоевропейски модел
Освен това нейна основна задача е да гарантира, че всички европейски банки са достатъчно добре подготвени, за да устоят на бъдещи кризи.
"Изминалата година бе една от най-трудните в историята на ЕЦБ", заяви Нуи по време на изслушване в Комисията по икономически и парични въпроси към Европейския парламент. "Ние сме готови да поемем нашите задачи. Както правилно се очаква от нас, ние ще бъдем строги, но справедливи, отговорни, но независими", допълни тя.
Пред евродепутатите Нуи обясни, че първата стъпка ще бъде да се запълнят пропуските в балансите на банките, установени при прегледа на качеството на активите.
Двадесет и пет банки се провалиха на стрес-тестове, проведени съвместно от ЕЦБ и Европейския банков орган въз основа на данните към края на 2013 година. И въпреки че повечето от тях вече са постигнали напредък за подобряване на финансовото си здраве, други 13 предстои да запълнят капиталовите си дупки, за да отговорят на регулаторните изисквания на ЕЦБ. През последната една година централната банка извърши редица проверки, за да бъде наясно в какво състояние поема европейските банки.
Предизвикателство за Нуи ще бъде да се справи с
огромната купчина лоши кредити
да възвърне рентабилността на кредитните институции и в същото време да запази рисковете извън банковата система на ЕС. В същото време председателят на надзорния механизъм призова правителствата да изпълнят необходимото от своя страна, за да запълнят липсващите парчета на банковия съюз. Това включва изграждането на единния механизъм за справяне с проблемни банки и на спасителния фонд към него, чиято цел е да финансира разходите за възстановяване или преструктуриране на банки, без с това да се натоварва данъкоплатецът.
"Няма място за успокоение", заяви още председателят на надзорния механизъм пред комисията в Европарламента.
В тежката задача да брани финансовото здраве на банките в ЕС на Нуи ще й помагат
близо 1000 банкови надзорници
привлечени от цяла Европа. Сред тях са Стефан Валтер, бивш служител на Федералната резервна банка на Ню Йорк, който ще отговаря за надзора на най-големите кредитори, включително и Deutsche Bank. В екипа на Нуи е и Юка Весала от Финландия, който ръководеше звеното за оценка на качеството на активите. В надзорния съвет на механизма участват и членове на изпълнителния съвет на ЕЦБ, както и представители на националните надзорни органи. Те ще се борят с тежкото наследство в банковия сектор на Европа и лошите кредити, които по последни данни възлизат на близо 900 млрд. евро.
И въпреки че националните компетентни органи ще продължат да отговарят за по-малките банки в еврозоната, надзорният механизъм във Франкфурт ще има право на глас за всяко едно решение, включително и на издаване на банкови лицензи, одобряване на сделки по сливане и придобиване, налагане на глоби и влияние върху международните регулации. Новата система включва и т.нар. съвместни надзорни екипи – мултинационални групи, наблюдаващи една институция или група от по-малки банки. ЕЦБ обещава, че всеки координатор на такъв екип ще бъде от страна, различна от тази, в която е базирана надзираваната банка, за да може по този начин да се гарантира, че националният протекционизъм вече не играе роля в надзора.
Оттук нататък се очаква нито една финансова институция да не изпада в кризисна ситуация, подобна на тези от предишните години. Но дори и това да се случи, Европа вече разполага с надеждни механизми, за да разреши даден проблем в най-кратък срок и в интерес на всички заинтересовани страни.
