Трупане на ликвидност на всяка цена – това като цяло е общата политика, която банковата ни система следва от средата на годината до края на септември 2014-а – поне според отчетите на БНБ. Анализът на официалните съобщения на Централната банка за този период показва, че за последното тримесечие ликвидните активи в сектора са се увеличили с 2.6 млрд. лв. – от 18.4 млрд. на 21 млрд. лева. В тази сметка се включват както парите по депозити и сметки, така и държавните ценни книжа, с които банките разполагат. БНБ твърди, че тези средства осигуряват близо 30% ликвидност на банковия сектор. Това ниво е изключително високо по всички международни стандарти. Но вече не се наемаме да твърдим, че е достатъчно за българските реалности. Ще припомним, че Корпоративна банка се срина за няколко дни при ликвидност от 20%, която на пръв поглед изглеждаше напълно достатъчна. Явно българските кредитни институции са приели много сериозно този факт и затова вкарват в бързоликвидни активи всеки лев, който успеят да привлекат. За периода от средата на годината до края на септември в банковия сектор те се увеличават с близо 1 млрд. лв. (при всички сметки не се отчитат данните за КТБ) и в края на септември са 81.7 млрд. лева. Нито една стотинка от това увеличение не е била инвестирана в нови заеми. По-скоро част от парите, които банките са получили от погасяването на вече отпуснати заеми, са насочени не за отпускане на нови кредити, а за увеличаване на ликвидността.
Максималната предпазливост, с която действат банките, е напълно разбираема в сегашната ситуация и вероятно ще остане тяхна отличителна черта до края на годината. От нея обаче ще има доста неприятни последици както за сектора, така и за цялата икономика. Ликвидните активи носят много по-малко доходи и трупането им неминуемо ще се отрази негативно на финансовия резултат на кредитните институции. Силните ограничения при отпускането на нови заеми ще се отразят на фирмите, защото те ще бъдат лишени от достъп до свеж финансов ресурс. Това ще доведе до затруднения в дейността им, до увеличаване на междуфирмената задлъжнялост и значително ще забави възстановяването на икономиката от депресията, в която се намира. Гражданите също ще бъдат изправени пред огромни проблеми, за да получат нови потребителски и ипотечни заеми на достъпни за тях цени. Вследствие на това увеличаването на вътрешното търсене ще е много труднопостижима цел.
Всички тези отрицателни ефекти ще се отразят върху макроикономическата рамка на бюджета и за тази, и за следващата година. Което пък ще повлияе негативно върху приходната част на бюджета за 2014-а и за 2015 година. Прогнозата на Менда Стоянова, председател на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси, на 6 ноември след изслушването на служебния финансов министър Румен Порожанов прозвуча така: “През следващата година ще усетим негативните ефекти от затварянето на Корпоративна банка”. Очевидно ще излезе права…















