Банките приличат все повече на трезори

Тру­па­не на лик­вид­ност на вся­ка це­на – то­ва ка­то ця­ло е об­ща­та по­ли­ти­ка, ко­я­то бан­ко­ва­та ни сис­те­ма след­ва от сре­да­та на го­ди­на­та до края на сеп­тем­в­ри 2014-а – по­не спо­ред от­че­ти­те на БНБ. Ана­ли­зът на офи­ци­ал­ни­те съ­об­ще­ния на Цен­т­рал­на­та бан­ка за то­зи пе­ри­од по­каз­ва, че за пос­лед­но­то три­ме­се­чие лик­вид­ни­те ак­ти­ви в сек­то­ра са се уве­ли­чи­ли с 2.6 млрд. лв. – от 18.4 млрд. на 21 млрд. ле­ва. В та­зи смет­ка се включ­ват как­то па­ри­те по де­по­зи­ти и смет­ки, та­ка и дър­жав­ни­те цен­ни кни­жа, с ко­и­то бан­ки­те раз­по­ла­гат. БНБ твър­ди, че те­зи сред­с­т­ва оси­гу­ря­ват бли­зо 30% лик­вид­ност на бан­ко­вия сек­тор. То­ва ни­во е из­к­лю­чи­тел­но ви­со­ко по всич­ки меж­ду­на­род­ни стан­дар­ти. Но ве­че не се на­е­ма­ме да твър­дим, че е дос­та­тъч­но за бъл­гар­с­ки­те ре­ал­нос­ти. Ще при­пом­ним, че Кор­по­ра­тив­на бан­ка се сри­на за ня­кол­ко дни при лик­вид­ност от 20%, ко­я­то на пръв пог­лед из­г­леж­да­ше на­пъл­но дос­та­тъч­на. Яв­но бъл­гар­с­ки­те кре­дит­ни ин­с­ти­ту­ции са при­е­ли мно­го се­ри­оз­но то­зи факт и за­то­ва вкар­ват в бър­зо­лик­вид­ни ак­ти­ви все­ки лев, кой­то ус­пе­ят да прив­ле­кат. За пе­ри­о­да от сре­да­та на го­ди­на­та до края на сеп­тем­в­ри в бан­ко­вия сек­тор те се уве­ли­ча­ват с бли­зо 1 млрд. лв. (при всич­ки смет­ки не се от­чи­тат дан­ни­те за КТБ) и в края на сеп­тем­в­ри са 81.7 млрд. ле­ва. Ни­то ед­на сто­тин­ка от то­ва уве­ли­че­ние не е би­ла ин­вес­ти­ра­на в но­ви за­е­ми. По-ско­ро част от па­ри­те, ко­и­то бан­ки­те са по­лу­чи­ли от по­га­ся­ва­не­то на ве­че от­пус­на­ти за­е­ми, са на­со­че­ни не за от­пус­ка­не на но­ви кре­ди­ти, а за уве­ли­ча­ва­не на лик­вид­ност­та.

Мак­си­мал­на­та пред­паз­ли­вост, с ко­я­то дейс­т­ват бан­ки­те, е на­пъл­но раз­би­ра­е­ма в се­гаш­на­та си­ту­а­ция и ве­ро­ят­но ще ос­та­не тях­на от­ли­чи­тел­на чер­та до края на го­ди­на­та. От нея оба­че ще има дос­та неп­ри­ят­ни пос­ле­ди­ци как­то за сек­то­ра, та­ка и за ця­ла­та ико­но­ми­ка. Лик­вид­ни­те ак­ти­ви но­сят мно­го по-мал­ко до­хо­ди и тру­па­не­то им не­ми­ну­е­мо ще се от­ра­зи не­га­тив­но на фи­нан­со­вия ре­зул­тат на кре­дит­ни­те ин­с­ти­ту­ции. Сил­ни­те ог­ра­ни­че­ния при от­пус­ка­не­то на но­ви за­е­ми ще се от­ра­зят на фир­ми­те, за­що­то те ще бъ­дат ли­ше­ни от дос­тъп до свеж фи­нан­сов ре­сурс. То­ва ще до­ве­де до зат­руд­не­ния в дей­ност­та им, до уве­ли­ча­ва­не на меж­ду­фир­ме­на­та зад­лъж­ня­лост и зна­чи­тел­но ще за­ба­ви въз­с­та­но­вя­ва­не­то на ико­но­ми­ка­та от деп­ре­си­я­та, в ко­я­то се на­ми­ра. Граж­да­ни­те съ­що ще бъ­дат из­п­ра­ве­ни пред ог­ром­ни проб­ле­ми, за да по­лу­чат но­ви пот­ре­би­тел­с­ки и ипо­теч­ни за­е­ми на дос­тъп­ни за тях це­ни. Вслед­с­т­вие на то­ва уве­ли­ча­ва­не­то на вът­реш­но­то тър­се­не ще е мно­го труд­но­пос­ти­жи­ма цел.

Всич­ки те­зи от­ри­ца­тел­ни ефек­ти ще се от­ра­зят вър­ху мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка­та рам­ка на бю­дже­та и за та­зи, и за след­ва­ща­та го­ди­на. Ко­е­то пък ще пов­ли­яе не­га­тив­но вър­ху при­ход­на­та част на бю­дже­та за 2014-а и за 2015 го­ди­на. Прог­но­за­та на Мен­да Сто­я­но­ва, пред­се­да­тел на вре­мен­на­та пар­ла­мен­тар­на ко­ми­сия по бю­джет и фи­нан­си, на 6 но­ем­в­ри след из­с­луш­ва­не­то на слу­жеб­ния фи­нан­сов ми­нис­тър Ру­мен По­ро­жа­нов проз­ву­ча та­ка: “През след­ва­ща­та го­ди­на ще усе­тим не­га­тив­ни­те ефек­ти от зат­ва­ря­не­то на Кор­по­ра­тив­на бан­ка”. Оче­вид­но ще из­ле­зе пра­ва…