Балканите постепенно се превръщат в център на медицинския туризъм за жителите на Европа. Според агенция Bloomberg през последните години потокът от туристи от Стария континент и САЩ в страните от региона непрекъснато расте. Повечето от тях посещават балканските държави за евтини и качествени медицински услуги.
Днес Румъния, България, Хърватска, Сърбия и Унгария са основните държави, доставящи качествена и относително евтина медицина. Въпреки сериозните загуби от икономическата криза от 2008-а през последните години тези страни са инвестирали големи суми в изграждането и обслужването на вериги от съвременни стоматологични клиники и центрове за пластична хирургия, както и в болнични комплекси.
Покрай привличането на клиенти от Европа и САЩ развитието на съвременната медицина би трябвало да помогне на балканските държави да намалят изтичането на квалифицирани кадри от отрасъла.
Сега около 70% от румънските лекари работят в държавни болници, в Харватска този показател е 90 на сто. Средното ниво на годишните им заплати е 20 хил. долара, докато в Германия този показател е 82 хиляди. Това провокира мащабна трудова миграция от балкански медицински работници в страните от Западна Европа.
След влизането на Румъния в ЕС през 2007-а държавата са напуснали над 25 хил. доктори и 15 хил. медицински работници. През 2013-а от България са отпътували 600 работници от отрасъла, а Хърватска е загубила над 500 лекари.
Мащабните инвестиции в здравеопазването обаче позволяват сериозно повишаване на печалбите на балканските клиники. За увеличаване на обемите на медицинския туризъм и намаляване на изтичането на кадри хърватското правителство дори е създало специален надзорен орган – Институт за медицински туризъм, който се оглавява от хърватския помощник-министър на здравеопазването Милиженко Бура.
По думите му сега европейските пациенти на хърватските клиники носят около 1.5% от общия годишен доход от туризма, равен на 8.8 млрд долара. „В близките няколко години този показател може да нарасне до 5 на сто“, счита Бура. Според него в условията на непрекъснато развитие на отрасъла хърватските медицински работници ще се върнат да работят в родината си: „Прекрасният хърватски климат в съчетание с най-модерните технологии в нашите частни клиники и високото ниво на квалификация на нашите лекари дава на страната невероятен потенциал за развитието на медицинския туризъм“ .
Жителката на американския град Дюбюк Елис Долфин разказва, че е много доволна от качеството на хърватските медицински услуги: „За много малко пари получих почивка и невероятно качествено стоматологично обслужване. В САЩ това би ми струвало над 45 хил. долара“.
Подобна ситуация се наблюдава и в Румъния. През 2014-а медицинският туризъм е донесъл на страната над 250 млн. долара, а общият брой на европейските клиенти на румънските клиники към края на 2015-а може да достигне 500 хил. души.
„Този показател може дори да се увеличи, ако плановете за строителство на медицинска инфраструктура бъдат реализирани“, отбелязва управляващият директор на агенция Seytour SA Андрей Наца.
От 2012-а унгарското правителство е вложило в медицинския отрасъл над 76 млн. долара, съсредоточавайки се на модернизирането на спа курортите и стоматологичните клиники. В резултат на това през 2013-а броят на медицинските туристи е нараснал до 2 милиона, като повечето от тях са посетили Унгария заради термалните източници.
„Развитието на частния сектор на здравеопазването ще позволи на балканските държави да повишат доходността на отрасъла и да привлекат обратно заминалите за чужбина специалисти“, предполага икономистът от UniCredit Bank AG Дан Бушка. По думите на експерта качеството на медицинските услуги само ще се повиши в резултат на преместването на държавните медицински работници в частния сектор, като общите доходи на държавата също ще се увеличат.
