Министерството на финансите планира да заеме няколко милиарда като външен дълг. Това ще стане на два етапа. От свои източници в. "БАНКЕРЪ" научи, че на първия ще бъде договорен пряк краткосрочен кредит в размер на 3 млрд. лв., който да бъде отпуснат от консорциум от няколко чуждестранни банки. С тези средства държавата ще покрие най-належащите си нужди. Става дума за сумата от 1.6 млрд. лв., които финансовото ведомство ще отпусне като заем на Фонда за гарантиране на влоговете, за да може той да започне плащанията на гарантираните депозити в Корпоративна банка. С 900 млн. лв. ще бъдат погасени плащания на падежа на краткосрочни емисии на държавен дълг и 500 млн. лв. ще отидат за покриване на текущия дефицит.
Парите ще се взимат директно от външни кредитори поради няколко причини. Първо, подготовката на нови облигационни емисии за предлагане на външните пазари изисква повече време. Пускането на големи дългови книжа на вътрешния пазар пък носи определени рискове, защото ще намали парите, с които банките разполагат на каса. Отделно предвид ситуацията на пазара тези облигации могат да струват по-скъпо на държавата.
Към втория етап на операцията Министерството на финансите смята да пристъпи в края на януари 2015-а, когато депозитите в КТБ и излизащите в падеж в средата на същия месец глобални облигации вече ще са платени и напрежението, произтичащо от всички тези ангажименти, отпадне. Тогава правителството ще пусне две или три облигационни емисии на международните финансови пазари и с парите от тях ще погаси краткосрочния заем. Разбира се, чуждестранните банки, които предложат най-добри условия за предоставяне на краткосрочния дълг (от първия етап), с основание ще се надяват да бъдат включени и в списъка на институциите, които ще бъдат агенти на държавата ни по емитирането на облигациите през 2015-а. Този детайл също може да повлияе за намаляване на цената на финансирането както по прекия заем, така и по облигациите. Схемата е добре измислена и гарантира стабилизиране на цялата ни финансова система. Единственото, което може да я издъни, е рязко влошаване на политическата конюнктура, която да събори правителството и да се стигне до нови избори. Това обаче зависи изцяло от поведението на парламентарните партии.
Лошото е, че на 19 ноември, когато в пленарната зала се дискутираше съдържанието на мандата, който правителството поиска от Народното събрание, за да води преговори за сключването на прекия заем от 3 млрд. лв., отново надделя разюзданото политиканстване. Главната роля изиграха депутатите от "Атака". Те се държаха като новаци в парламента и се надпреварваха да питат защо правителството чак сега иска мандат за преговори с чуждестранните банки, след като вече ги е започнало. Наложи се финансовият министър Владислав Горанов да им припомни, че това е рутинна процедура, която неколкократно е прилагана във всички предишни Народни събрания, когато е ставало дума за вземане на държавен дълг
"Спекулацията по тази тема е ненужна, защото цялата ни досегашна комуникация по темата е била правно необвързваща за Република България. Правно обвързващи разговори за поемането на този дълг са възможни само след разрешение от депутатите. Съвсем друго нещо е възможността един министър да си кореспондира с чуждестранни финансови институции и да си разменя кореспонденция – писмена или вербална с мениджърите им", каза Горанов.
Депутатът от "Патриотичния фронт" Емил Димитров пък внесе допълнителна яснота за причините, поради които правителството трябва да получи възможност да договори 3 млрд. лв. дълг. "По време на предишното управление се случи така, че една банка изпадна в тежко състояние. Имаше опасност и втора банка да стигне дотам и тогава държавата интервенира и даде 1 милиард свои пари. Първата обаче е в такова положение, че трябва да се разплати с хора, които чакат вече четири, пет месеца да си получат гарантираните до 200 хил. лева. Те трябва да ги вземат до 4 декември. От днес до 4 не можем нито да повишим събираемостта, нито да направим някакво прекрояване на разходите, нито каквато и да е друга стъпка. Единственото възможно решение е да осигурим едно кешово разплащане. Това правим в момента – погасяваме щетите, причинени досега, без да търсим отговорност в момента от никого. Финансовият министър трябва да проведе разговори и да има мандат, за да може освен към вътрешния банков пазар да се обърне и към други институции и да постигне най-добра цена. В противен случай той е принуден да се обърне само към нашия пазар и да го изнудват с големи лихви", заяви Димитров.
Таско Ерменков от "БСП лява България" заяви, че историята с Корпоративна банка и изплащането на гарантираните в нея влогове е частен случай. С него трябвало да се оправят банките, които пълнят Фонда за гарантиране на влоговете, а не да се взема външен дълг. И отново се наложи Владислав Горанов да припомня някои азбучни истини: "Вместо да правим социални експерименти дали фондът може да набави временно липсващия му ресурс за 20 дни, предпочетохме държавата да вземе кредит и да му даде нужните средства като заем. Фондът ще връща този заем от парите, които получава като вноски от банките. И ще плаща по него лихва, а тя ще е по-висока от лихвата, която българското правителство ще плаща по дълга, който след вашето разрешение ще вземе", обясни Горанов.
След близо час дебати по темата Народното събрание гласува на първо четене правителството да започне разговори за вземането на външен дълг. Разрешението ще бъде дадено окончателно на 25 или 26 ноември, след като бъде приета актуализацията на бюджета.
