Повече от 30 нарушения на над 50 разпоредби, разположени в цяла дузина нормативни актове, включително и собствени решения на БНБ – това сочи отстраненото ръководство на Корпоративна търговска банка (КТБ) в жалбата на мажоритарния акционер "Бромак" срещу отнемането на нейния лиценз. "Бромак" и други акционери и вложители в КТБ оспорват решение № 138 от 6 ноември 2014 г. на Централната банка, с което поставената под особен надзор финансова институция беше лишена от правото да извършва банкова дейност. Очаква се Върховният административен съд да даде ход на тези претенции и да насрочи дата за разглеждането им от състав на съда.
По закон, до окончателното произнасяне на ВАС, процесът в Софийския градски съд по искането на БНБ за обявяване на КТБ в несъстоятелност ще бъде спрян.
На първо място, отстранените шефове на банката твърдят, че решението на БНБ е нищожно и незаконосъобразно поради многобройни нарушения в процедурата по издаването му.
Аргументите на ексшефовете на КТБ са, че липсва компетентност на състава, който е подписал решението за отнемането на лиценза, тъй като подуправителят и ръководител на надзора на БНБ Цветан Гунев нито е бил поканен, нито е участвал в заседанието на управителния съвет. Гунев може да бъде заместван от друго лице само като подуправител, но не и като член на управителния съвет на централната банка – твърдят те. Димитър Костов пък е участвал в обсъждането и е гласувал, въпреки че съпругата му е главен експерт в КТБ, което предполага конфликт на интереси.
При издаването на решението не е спазена и изискваната от закона форма. Липсват мотиви защо преоценките на активите на банката се правят към 30 септември, а не към 30 юни, когато дейността на банката е преустановена и започва квестyрата. Няма обосновка и как е избран нов метод за тази обезценка и как са извършени счетоводни операции в баланса.
Самото производство по специалния надзор, според бившето ръководство на КТБ, също е незаконосъобразно. С решението от 20 юни, което поставя началото му, БНБ е упражнила превратно правомощията си, нарушавайки Директива 98/26 на Европейския съюз. Квесторите пък не са имали необходимия петrодишен стаж на ръководни длъжности с управленски функции в работеща банка или подобна инститyция. В рамките на квестурата са назначени на граждански договори т.нар. екип на квесторите или "помощник-квестори". Но такива длъжности законът не предвижда, а изискването за надлежно оправомощаване на тези лица не е изпълнено. При това сред тях е имало служители на конкурентна кредитна институция, чиито интереси вероятно не съвпадат с тези на КТБ.
В резултат документацията на Корпоративна търговска банка не е опазена. Помощник-квесторите работели свободно с кредитните досиета, като ги приемали и предавали на служители на КТБ, консултанти и инспектори на БНБ, често без това да бъде отразявано писмено. Квесторите са продавали активи по цени, които не са базирани на пазарни оценки, и това е в разрез с изискването да опазват имуществото. В същото време управляващите специалния надзор са възпрепятствали процеса по събиране на информация от кредитополучателите, като ги задължили при представянето на тази информация да декларират съгласието си банката да се разпорежда с обезпеченията по кредитите им.
Паралелно със специалния надзор на квесторите незаконно е извършен общ надзор от инспектори на БНБ за състоянието на КТБ. Което е допустимо само при работеща банка, като по този начин БНБ е погазила собственото си решение за цялостно преустановяване на дейността на Корпоративна търговска банка.
Разпореждането на УС на централната банка да бъдат преведени 30 млн. лв. в полза на Фонда за гарантиране на влоговете също излизало от рамките на квестурата. Такава е и оценката за търсените от БНБ помощ, съдействие, мнения и влияние от правителството и парламентарните партии за специалния надзор и бъдещето на КТБ. Централната банка обаче бездействала спрямо неправомерното публично разnространение на банкова тайна и неверни сведения за КТБ от политици и депутати, които нямало как да имат оздравителен ефект.
Наред с нарушенията на процесуални законови норми са погазени и стоящите в основата на правото материални норми. Вместо пълен и окончателен доклад на квесторите за текущото състояние на Корпоративна търговска банка са представени три доклада на одиторските фирми, които нямат качеството на одиторски доклади, тъй като не ангажират авторите си с необходимата степен на сигурност. Липсва и съответстващ на счетоводните стандарти счетоводен отчет, който е заместен от финансови и надзорни форми, непокриващи изискванията на Закона за счетоводството.
Ето и нарушенията, довели според бившето ръководство на КТБ до неправилна и незаконна обезценка на активите й, в резултат на която се появява 4-милиардната дупка в капитала й:
Въпросната обезценка отчита бъдещи, а не реално настъпили загуби в кредитния портфейл на Корпоративна банка, тъй като е направена към 30 септември, а не към 30 юни. Обезценявани са редовни кредити, а не само такива в просрочие. Не са дисконтирани парични потоци от реализиране на всички обезпечения, като кредитите са изцяло обезценявани само защото консултантите не са разполагали с информация за тях. Оценени са част от активите на КТБ, а не всички активи от даден клас. Обезценявани са дълготрайни материални активи като земя и сгради без участието на лицензирани оценители.
Непризнаването на извършените цесии и прихващания също е изкривило действителната картина за капитала на КТБ, тъй като са обезценени като необслужвани кредити, по които има погасяване. Всичко това според отстранените мениджъри на банката означава, че цялостна оценка на състоянието, активите, пасивите и дейността й не е направена. А единият от консултантите – „Делойт Одит" ООД, е действал при конфликт на интереси на управляващия си съдружник Силвия Пенева, която притежава депозит в КТБ в размер на повече от 2.5 млн. лева.
В крайна сметка, според бившето ръководство на КТБ, осъщественото производство по специален надзор е в несъответствие с целта на закона, а именно – банката да бъде оздравена.
Жалбата срещу решението за отнемане на лиценза е придружена от над 30 писмени доказателства. Поискано е представянето и на над 20 доказателства от УС на БНБ, квесторите на КТБ и от конкурентната банка, чиито служители са работели за тях. Направено е и искане за назначаване на комплексна съдебна, икономическа и одитна експертиза, която да провери как са оценени и осчетоводени активите. Жалбоподателите настояват също така за вещи лица да бъдат определени експерти, посочени от Федерацията на европейските счетоводители, а не тези от списъка, попълван от БНБ. Както и до заседанията по делото да бъдат допуснати наблюдатели на Европейската комисия, Международния съдийски съюз, на българския и на европейския омбудсмани.
