Следващият доклад на Европейската комисия към България по отношение на механизма за сътрудничество и оценка ще бъде много тежък за страната ни. Това каза вицепремиерът по европейските въпроси и механизма за сътрудничество и проверка Меглена Кунева на брифинг в Министерски съвет.
Според нея докладът, който сравнява прогресът на Румъния и България няма да бъде в наша полза, което може да доведе до различни последици. Една от тях е влизането в Шенгенското пространство, което при два добри доклада за Румъния би било възможно за северната ни съседка.
На практика казаното от Кунева означава, че Европейският съюз ще раздели двете страни, които вървят в пакет от няколко години.
По думите на Кунева България трябва да очаква изключително тежък доклад през януари, което се дължи главно на забавените мерки и липсата на политическа и обществена воля за промени в страната. Тя поясни, че ако бъде избран председател на ВКС, съдебен инспектор и започване на съдебна реформа може да доведе до похвали от стана на Европейската комисия.
"Ще направим всичко възможно и най-малкото постижение да бъде представено подобаващо, но сравнението не е в наша полза. Водим разговори с посланици. Когато Румъния отвори въздушните си граници, много хора ще предпочетат да кацнат в Букурещ", каза Кунева. Според нея изчезналото тефтерче на Филип Златанов по всяка вероятност също ще бъде отразено в мониторинговия доклад.
Вицепремиерът отбеляза, че от началото на членството на страната ни в ЕС до сега има почти 330 процедури за нарушения като 260 от тях вече са затворени, а само за тази година процедурите са 47. Според нея по-голямата от процедурите за нарушения се дължат на това, че сме престанали да осъвременяваме нашето законодателство, както и нестабилната политическа обстановка и изоставането от страна на предишните правителства.
"51 от тези процедури са на етап уведомително писмо. Очакваме те да намалеят с 1/3 още тази седмица. Шест са в съдебна фаза, две са отложени за неопределено време, включително за софийския боклук", обясни Кунева, която поясни, че половината от тях са за околна среда и две за чистотата на въздуха и питейната вода.
