Ликвидната подкрепа от България за Първа инвестиционна банка (ПИБ) е в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Това е заключението на Европейската комисия във връзка с държавната помощ за ПИБ в размер на 1.2 млрд. лв., вследствие на масовото теглене на депозити през юни.
Според ЕК мерките са били необходими за запазване на стабилността на българската икономика и финансова система. Освен това с плана за преструктуриране на ПИБ ще се гарантира, че банката ще продължи да бъде жизнеспособна в дългосрочен план без нарушаване на конкуренцията в Единния европейски пазар, информират от Fibank.
"Вярвам, че днешното решение ще доведе до повишаване на общественото доверие в Първа инвестиционна банка. Банката представи солиден план за преструктуриране и списък с ангажименти, чрез които ще се възстанови нейната ликвидност и ще се гарантира жизнеспособността ѝ в дългосрочен план, без да се нарушава неоправдано конкуренцията", заяви комисарят по политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестегер.
Вследствие на масовото теглене на ликвидност от българските банки през юни 2014 г. България отпусна ликвидна подкрепа на ПИБ под формата на държавен депозит в размер на 1.2 млрд. лева като част от схема за ликвидност, одобрена от Комисията в същия ден. От Министерство на финансите уточняват, че поради ограничения, свързани с лимита на новопоет дълг съгласно Закона за държавния бюджет за 2014 г., този депозит беше с краткосрочен падеж от 5 месеца, който изтича на 28 ноември 2014 година. В следствие на това, финансовото ведомство нотифицира пред Европейската комисия нова държавна помощ за преструктуриране в полза на „Първа инвестиционна банка“АД. Планът за преструктуриране предвижда удължаване на срока на държавния депозит в размер на 900 млн. лв. да бъде с максимален срок до 18 месеца (до 28 май 2016 г.).
Европейската комисия одобри този срок от 18 месеца за връщане на ликвидната подкрепа от Първа инвестиционна банка, съобщиха и от ПИБ чрез прессъобщение до медиите.
Комисията установи, че ликвидната подкрепа за ПИБ е свързана с последиците за пазара от ликвидната криза, която настъпи в България през юни и юли 2014 г., а не се дължат на структурен проблем в банката. Пълно връщане на депозита сега може да доведе до дестабилизиране не само на банката, а и на цялата финансова система на България. Поради тези причини Комисията заключи, че ликвидната подкрепа за ПИБ в размер на 900 млн. лева до 28 май 2016 г. е в съответствие с нейното съобщение относно държавната помощ за банките, както и с по-строгите изисквания на съобщението за банките от 2013 г.
Правният способ за предоставянето на държавната помощ ще бъде сключването на Договор за срочен депозит преди 28.11.2014 г. между МФ и ПИБ, след като правителството одобри проекта на договор и даде съгласие за неговото сключване на министъра на финансите, посочват още от Министерство на финансите.
В съответствие с условията за получаване на държавна помощ по българската схема за ликвидност, на 12 ноември 2014 г. ПИБ изпрати на ЕК финалната версия на плана си за преструктуриране. Съгласно плана ПИБ поема ангажимент да върне помощта за ликвидност на определени дати. Освен това българските власти представиха набор от ангажименти за възстановяване на ликвидността на ПИБ и за подобряване на нейното корпоративно управление и политики за управление на риска. За да се ограничат отрицателните последствия за конкуренцията от помощта, България също така ще наложи няколко ограничения в поведението на банката по време на периода на преструктуриране, например ПИБ няма да може да изплаща дивиденти, да използва агресивни търговски практики, да придобива предприятия и др.
Независим експерт ще наблюдава изпълнението на плана за преструктуриране и ще представя редовни доклади на Комисията.
От ЕК припомнят, че ПИБ изпадна в затруднение по време на общата криза на ликвидността в България през юни 2014 г. Първоначално, на 20 юни 2014 г., петък, българските органи трябваше временно да затворят Корпоративна търговска банка (КТБ). Поради продължаващите атаки срещу банковата система обаче през следващите дни последва масово теглене на влогове от ПИБ, предизвикано предимно от съобщения в електронни медии. ПИБ изплати значителни суми на вложители, преди да затвори временно в ранния следобед на 27 юни, петък, за да набави пари в брой за своите клонове и банкомати. След приключването на проверката на качеството на активите на КТБ, на 6 ноември 2014 г. БНБ реши да отнеме лиценза на КТБ.
