Парламентарната опозиция превърна обсъждането на свръхдефицита от 3.7% в политикономически кръжок. Социалистическият оптимизъм за събираемостта на приходите, който докара над 1 млрд. лв. неизпълнение в бюджета „Орешарски“, се опита да вземе превес при актуализацията на бюджета за 2014-а. Цялата драма около този най-важен икономически показател всъщност се оказа тяснопартийна.
ГЕРБ залагат на песимизма в приходите, за да могат след това да кажат: „Ето, благодарение на нашите усилия посмачкахме заложения свръхдефицит, а пък още в първата година на управлението ни го сведохме до приемливата маастрихтска величина от 3 на сто. Освен това няма да им се отрази никак зле да реализират малко вторичен „бюджетен излишък“ за всеки случай. (Да припомним, че Бойко Първи реагираше финансово на всеки протест под прозорците му, а сега, при второто му премиерство този тертип може да бъде затвърден).
Червените пък искат да притиснат коалиционното правителство в менгемето на неизпълнените приходи и направените разходи. И да питат после защо кабинетът "Борисов" не направи нищо да си събере приходите, както и защо реже важни социални пера.
Ето защо новото червено парламентарно острие Георги Търновалийски категорично обяви предложенията на „БСП лява България” за намаляване на дефицита под 3% и намаляване на дълга от 4.5 млрд. лева.
Според него актуализацията се налага, но не заради лошо планиране на бюджет 2014, а поради влошени макропоказатели и промяна в икономическата среда. Според Търновалийски реалното неизпълнение на приходите е 700 млн. лв., а не заложените в актуализацията близо 1.062 млрд. лева. Над 337 млн. лв. можели да бъдат наваксани с по-добра събираемост (237 млн. от ДДС и 100 млн. лв. от акцизи).
Освен това практиката показвала, че по-голямата част от приходите се събира през втората половина на годината, аргументира се финансистът. По думите му точно сега ще се проявят ефектите от обратното начисляване на ДДС и заработването на „Лукойл Нефтохим” след плановия ремонт. Предварителната информация показва сериозен ръст на акцизите спрямо шестмесечието, изтъкна Георги Търновалийски, и изчисли, че тези допълнителни приходи намаляват дефицита до 2.9 процента.
Търновалийски видя огромни резерви в Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите, които при завишена събираемост щели да коригират опасното число 3.7 на дефицита.
Поставяйки приходната част под високо напрежение, червеният оратор поиска и допълнителни разходи от 20 млн. лв. още за ДФ „Земеделие“, 13 млн. лв. за заплати в системата на Министерството на образовението и 4 млн. лв. … за сценични дейности към Министерството на културата.
И се започна една агитация и пропаганда, която на моменти предизвикваше приток на доверие заради неоспоримите факти, достъпни, изглежда, само за червените. Румен Гечев заложи на факта, че 30% от търговския оборот в България се калкулирал в месеците около Коледа, така каза той. Един вид богатият „урожай“ на приходите предстоял. „Нефтохим“ също така бълвал приходи след края на ремонта му от пролетта насам. При това положение нямало съмнение в преизпълнението на постъпленията от НАП и Агенция „Митници“.
Петър Кънев също заложи на „обоснования оптимизъм“. По негови сметки приходите за второто полугодие на миналата година били с 600 млн. лв. повече от първите шест месеца. Така щяло да стане и тази година.
Срещу този безмерен оптимизъм въстана председателката на временната бюджетна комисия Менда Стоянова. Тя обяви, че данните за октомври не давали основания за подобни светли мисли. Събраният ДДС бил 80% от заложеното, а при акцизите – 83 процента.
„Да не залагате на популизма!", обърна се Стоянова към червените си опоненти. Тя нарече обосновката на колегите си „Гледане на боб“.
Тогава реформаторите пристигнаха с гръм. Кратко и ясно Мартин Димитров обясни, че става дума за прогнозен свръхдефицит, а ако се сбъднат червените пророчества, това би било добре дошло за дефицита, който в крайна сметка се мерел на касова основа.
Социалистите предлагат на управляващите да не вземат заем от 4.5 млрд. лв., а да намалят планирания дълг със сумата, която трябва да се осигури за изплащане на влоговете в КТБ и ликвидна банкова подкрепа. 2.9 млрд. лв. можело да дойдат от „Банково управление” в БНБ, където има около 4 млрд. лева. Фискалният резерв разполага с 8.9 млрд., от които 4.5 млрд. лв. са неприкосновени, но с останалите може да се оперира до плащанията по т.нар. глобални облигации в средата на януари, твърди Търновалийски.
Гечев избистри схемата – Гаранционният фонд да си поиска предварително годишните премийни вноски от банките за следващата година, не било задължително от този акт лихвите на банките да подскочат. (Тук явно влезе в задочен спор с Левон Хампарцумян, на когото като шеф на банковата асоциация му се вижда много изведнъж да се отрежат около 300 млн. лв., т. е. около половината от годишната печалба на банковата система. И това е обяснимо, защото чуждестранните собственици на банките си чакат дивидента от печалбата им.)
Гечев обаче е повратлив. За да не страдат банките толкова много, можело да се намали размерът на задължителните минимални резерви, които те по закон държат като процент от депозитната си база в БНБ. Той също подхвана „Банково управление“ на БНБ – този резерв бил, за да се използва в критични ситуации, т. е. дошло му било времето да се бръкне в него. Европейската централна банка „нямала реакция“ (разбирай становище) дали да се пипа, или не. Тогава защо да не сме го направили.
Не поставаме под въпрос тази свръхкомпетентност, но малко по-стойностна ни се стори идеята на реформатора Димитров. Средствата в „Банково управление“ са един вид „свръхрезерв“ на валутния борд. Това е така, защото част от активите му са в ценни книжа, друга – в инвестиционно злато, и е нужна гаранция при евентуален силно негативен тренд в тези позиции. Затова да се пипа там било опасно – пазарите можели да го изтълкуват като намаляване на сигурността на валутния борд.
Димитров излезе с алтернативна схема: „ Държавата да вземе пари на заем, да ги даде на ФГВБ, а след като мине спешността (4 декември), самият фонд да изтегли заем, държавно гарантиран, и с тези пари да си върне дългът на държавата.“
„Никой за толкова години валутен борд не е пипал свръхрезервите на БНБ, защо да се прави сега, след като има други, по-прости, по-безопасни и най-вече по-бързи решения?“, попита реформаторът.
Менда Стоянова пък обобщи дискусията отново с поговорка: „Да не отупваме и последния ъгъл на брашнения чувал.“ "Четвърти декември е след броени дни, не на мотаенето и на експериментите на Гечев!, добави тя.
Заседанието на бюджетната комисия (на 25 ноември) завърши с изненада. БСП подкрепи ГЕРБ в решението да се забранят прихващанията по цесиите в затворената КТБ. Преди това левите застъпваха тезата, че няма как цесиите, които са сделка извън банката, да бъдат обявени за нищожни със закон със задна дата. Една цесия може да бъде обявена за недействителна съобразно датата на несъстоятелност, която ще обяви българският съд за КТБ. "Израстването" на червените по въпроса беше отбелязано с една знаменателна фраза: Ние сме с ГЕРБ, когато става дума за защита на държавния интерес!“
Драмата завърши като мелодрама.
