Еврокомисарят Кристалина Георгиева е оптимист, че бюджет 2015-а за Европейския съюз ще има. "Триалогът" – тристранните дебати между Европейската комисия, която е вносител на новия проект, и представителите на Европейския парламент и на Европейския съвет – вече е започнал.
Еврокомисията прие на 28 ноември поредния проектобюджет за следващата година, както и изменения и допълнения към тазгодишния, след като преговорите между ЕП и Европейския съвет по предишните варианти приключиха без споразумение в предвидения за целта триседмичен срок, изтекъл на 17 ноември. Новото предложение за 2015-а залага приходи (ангажименти на 28-те страни членки на ЕС) в размер на 145.2 млрд. евро (с 1.8% повече, отколкото през 2014-а) и разходи за 141.3 млрд. евро (с 0.7% над тазгодишните).
По оценка на Георгиева, която е заместник-председател на комисията с ресор бюджет и човешки ресурси, в документа са взети предвид вижданията на двамата партньори в преговорите и по този начин е положена здрава база за подновяване на дебатите. Те ще засегнат не само бюджет 2015-а, но и промените за 2014-а, които трябва да помогнат за решаване на трупащите се проблеми от неплатените сметки от предишни години в сферите на изследванията и иновациите, образованието и подкрепата за малките и средните предприятия, както и необичайно големите претенции на страните членки на Евросъюза за възстановяване на пари по кохезионната политика. За покриването на тези пера няма да са необходими допълнителни вноски от националните бюджети заради неочакваните приходи, основно от платени глоби за нелоялна конкуренция. Новото предложение за бюджет 2015-а пък акцентира върху подкрепата за онези политики, които ще насърчават конкурентната мощ и икономическото сближаване, и по този начин ще имат принос към икономическия растеж и създаването на нови работни места. А също и към онези бюджетни линии, които позволяват на Обединена Европа да реагира на кризи, най-вече в съседните държави. Еврокомисар Георгиева подчерта, че вторият бюджетен проект за 2015-а отговаря на приоритетите на комисията на Жан-Клод Юнкер, което гарантира успеха му, и че онова, което е блокирало първия, не са били числата, а принципите.
Обичайната бюджетна процедура съдържа няколко стъпки. Първата е ЕК да представи проектобюджета, което тя направи на 11 юни. След това отношение вземат Европейският съвет и Европейският парламент. Ако Съветът не се съгласи с позицията на Европарламента, започва 21-дневна процедура за "помирение", при която трябва да се постигне компромис между двете институции. Ако такъв няма, както се случи през 2010-а, 2012-а и през тази година, Европейската комисия е длъжна да представи нов проект. Той ще се обсъжда на срещи между представители на ЕП, на ЕК и на Европейския съвет, на които ще се търси постигане на споразумение, което да бъде прието най-късно на последната парламентарна сесия за тази година. Ако няма съгласие до 31 декември, от 1 януари 2015-а Евросъюзът ще работи по системата на "условната или временна дванадесета". Тоест разпределянето на бюджетните средства за всяка глава ще се финансира месечно с една дванадесета от заложените средства в бюджет 2014-а или от съответните суми в проектобюджета за 2015 – която е по-малка. Подобен развой на събитията ще намали възможностите за действие на ЕС, защото без финансиране ще останат всяка нова инициатива или структура, които не са фигурирали в тазгодишния бюджет.
По оценка на специалисти новото бюджетно предложение на ЕК е почти идентично с предишното и има малък шанс институциите да се споразумеят. Защото в първия вариант ангажиментите на държавите членки бяха в размер на 145.6 млрд. евро, а разходите – за 142.1 млрд. евро. Членовете на Европейския съвет поискаха тези суми да се намалят съответно до 145.08 млрд. евро и грубо 140 млрд. евро, дори ако трябва да се пожертват ключови области от политиката на общността. Европейският парламент пък поиска увеличение на приходите до 146.3 млрд. евро и на разходите – до 146.4 млрд. евро.
В още по-голяма опасност са предложените поправки към бюджет 2014-а, защото страните членки не са съгласни бюджетният недостиг от 4.7 млрд. евро да бъде платен от допълнителните приходи от глоби и искат тези пари да бъдат върнати в националните хазни.
