Финансовите министри на страните от еврозоната похвалиха на съвещанието си на 8 декември последните положителни макроикономически постижения на Гърция и оцениха високо подобрените й перспективи за растеж. Те приветстваха и усилията на кабинета за решаването на висящите проблеми, бавещи оценяването на напредъка на гърците в изпълнението на поетите ангажименти към международните кредитори – Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ. Преценката им е, че сегашната проверка трябва да продължи и след началото на 2015-а до постигане на споразумение, поради което дадоха още два месеца живот на действащата в момента програма на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), по която Атина трябва да получи 1.8 млрд. евро. Това удължение е изключително важно за южната ни съседка, защото без него притокът на пари от европейското участие в кредитния пакет щеше да секне в края на годината. Решението осигурява на гръцкото правителство още няколко седмици за приключване на пазарлъците с тройката кредитори по икономическите промени, които е необходимо да направи. Отделни национални парламенти пък, включително германският Бундестаг, ще обмислят през това време плановете за предоставяне на предпазна кредитна линия, която Атина да ползва, ако не успее да се върне на капиталовите пазари за финансиране на разходите си.
Съвещанието в Брюксел се състоя часове след гласуването на гръцкия бюджет 2015-а в ранното утро на 8 декември, одобрен "на косъм" (със 155 гласа "за" и 134 " против") от депутатите. Преди вота хиляди гърци се събраха на мирен протест пред парламента срещу рестриктивната политика на няколко поредни кабинета, потопила страната в шестгодишна рецесия, която "изяде" една трета от доходите на домакинствата и тласна безработицата до 26 процента. Премиерът Андонис Самарас, получил самочувствие от двумесечното удължаване на европейската кредитна програма, пък обяви ден по-късно, че ще изтегли изборите за президент с два месеца. Вместо на 15 февруари те ще се проведат в три кръга още през декември, като първият е насрочен за 17 декември.
Ходът на Самарас е премерено хазартен, като се има предвид сегашната ниска подкрепа за управляващата коалиция и първото място в проучванията на общественото мнение на лидера на основната опозиционна партия "Сириза" – Алексис Ципрас (който има 4% преднина пред премиерската "Нова демокрация"). Ако сегашната власт не успее да събере достатъчно гласове за предложения кандидат за президент, ще последва незабавен парламентарен вот. Самарас се нуждае от гласовете на 180 депутати от 300-членния законодателен орган, за да успее да спечели президентския избор. Коалиционният му кабинет обаче се подкрепя от 155 депутати, като се очаква "рамо да дадат" поне 17-18 от другите 24 парламентаристи, необвързани с нито една от националните партии. Иначе всички опозиционни политически сили вече заявиха, че няма да гласуват за човека на премиера.
Самарас, както и някои политически наблюдатели се надяват, че новият бюджет и продължената с два месеца програма за европейско финансиране ще проработят в негова подкрепа. Което не е сто процента сигурно, въпреки заложения растеж от 2.9% и 30-процентното намаление на допълнителното облагане на личните доходи и на данъка върху горивото за отопление. А и този бюджет не е одобрен формално от международните кредитори, които искат от Атина да направи допълнителни съкращения на разходите с 2.5 млрд. евро. Както и да проведе още икономически промени, включително второ преструктуриране на пенсионната система и премахване на някои права на работниците.
Инвеститорите отговориха на създадената несигурност с най-мощните продажби на акции на гръцките компании от 1987-а насам, а доходността на тригодишните гръцки облигации надхвърли годишната възвръщаемост на десетгодишния дълг. Опасенията на пазарните играчи са, че ако има предсрочни парламентарни избори и "Сириза" победи, тя ще премахне бюджетните съкращения на Самарас и ще постави под въпрос икономическия подем на държавата.
Козът на премиера е неговият кандидат за президент – 73-годишният Ставрос Димас, политик с огромен опит, заместник-председател на управляващата "Нова демокрация". Той е бил еврокомисар с ресор околна среда от 2004-а до 2010-а и министър на външните работи на Гърция от ноември 2011-а до май 2012-а. Самарас предлага на консерваторите в 300-членния парламент кандидат, който споделя техните ценности и шанс на онези депутати, разтревожени от подема на лявата "Сириза", да подкрепят правителството и да запазят "топлите" си места в парламента, където са за първи път в живота си.
Андонис Самарас има три възможности да прокара президентската си кандидатура през законодателния орган. На първия вот на 17 декември Димас трябва да получи 200 гласа "за". Вторият – със същите параметри на подкрепа, ще се състои на 23 декември. На последния, насрочен за 29 декември, прагът пада до 180 гласа. Ако кандидатурата на Димас бъде отхвърлена, ще бъдат проведени предсрочни парламентарни избори най-рано три седмици след президентските.
