Балканските номера, дето ги въртим един на друг, май са заразили и столицата на обединена Европа. Във всеки случай това, което ни спретна през 2014-а чиновниците от Брюксел, е характерно точно за нашите географски ширини. Значи, знаели те за нарушенията с евросредствата от 2010-а и 2011 г., но си държали данните за тях в чекмеджето, изчаквайки удобен момент (б.а. нещо като с нашите флашки, но по-рафинирано). После, когато ГЕРБ сдаде властта, изведнъж врътнаха кранчето на оперативните програми "Околна среда" и "Регионално развитие". И не възстановиха плащанията преди завръщането на техните любимци начело на държавата.
Случайност, съвпадение, стандартна процедура или просто политическа игра? Всички тези определения ще са верни, защото спирането на парите е стандартна процедура, но нюансите в нашия случай излизат далеч извън рамките й. Добрата вест от европейските партньори се очакваше още през август, след като правителството на Георги Близнашки пое властта. Уж всичко беше договорено и парите за "Околна среда" таман да дойдат, но… нещо ги забави. После бе определен нов срок – началото на октомври, след парламентарните избори. Но и той изтече, оставяйки стотици строителни фирми в незавидно финансово положение. Агонията продължи с обещания за края на октомври и началото на ноември, сякаш се чакаше нещо конкретно… Почти същото стана и със средствата по "Регионално развитие".
Очевидно е вече и за всички съмнявали се досега, че и в Брюксел, както и у нас, най-важни за успеха са връзките. След топлата среща на премиера Бойко Борисов с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер европарите потекоха. Поцелуваха се, попрегръщаха се вождовете и на "великата българска нация" й бе ударена една финансова инжекция. Ама че имало нарушения, одитни доклади, проверки… Дреболии. Щом се срещнат правилните хора, всичко се получава. И е прав министър-председателят, като казва, че на другите винаги им ги спират, а на него му ги пускат…
След всички тези брюкселски истории нека все пак да теглим чертата. За 2014-а, според Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Евросъюза, сме успели да усвоим 3.2 млрд. лева. Това представлява 20% от всичките 15.7 млрд. лв., които са ни отредени по оперативните програми. Така общата сума на разплатените средства набъбва до 11 546 866 764 лева (73.6%). Тези числа може и да звучат внушително, но не бива да забравяме, че реално сегашната година беше последната, през която изпълняваме проектите по програмния период "2007-2013" и получаваме безвъзмездна помощ. Догодина ще се работи само по договори, сключени от 2013-а насам. А те въобще не са толкова много. В допълнение, крайният срок за приключването на повечето от тях е 31 октомври 2015-а.
Иначе може да сме спокойни, че няма да загубим и едно евро заради пропуснатата възможност да се подпишат контракти. По всички оперативни програми вече са договорени 18 122 009 854 лв., което е с над 2.4 млрд. повече от разполагаемия бюджет. С други думи, има резервни проекти. Най-много са те по програмата "Околната среда", където е допуснато свръхдоговаряне от над 158 процента. При 3.5 млрд. лв. за екология сме подписали договори за 5.6 милиарда. На практика много от тези одобрени предложения биха могли веднага да се финансират от новото издание на екопрограмата, така че да не се губи време.
Междувременно, в последните си работни дни за 2014-а правителството реши да покаже, че си е научило уроците, и прие Национална стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите. Документът ще брани финансовите интереси на Европейския съюз за периода 2014-2020-а. Обещанията на властта са да подобри разкриването и противодействието на злоупотребите, като се акцентира върху повишаването на ефективността на разследването, постигане на по-висока степен на възстановяване на неправомерно усвоените пари и налагането на пропорционални санкции. Чудесни амбиции, но като видим какви мерки се предлагат за постигането им, ентусиазмът ни няма как да не угасне.. Като сериозен проблем например се посочва недостатъчният административен капацитет – в редица институции отговорността за борбата с нередностите и измамите била допълнителна дейност, а не основна. Което звучи като причина за нови назначения и повишаване на заплатите на чиновниците.
Факти
Анализът на миналия програмен период от 2007-а до 2013-а е показал, че по Кохезионния и Структурните фондове са докладвани общо 1190 нередности. От тях 257 случая са изпратени до Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Две трети от сигналите са дошли само през последните две години. От общия брой на констатираните нарушения 46 са квалифицирани като съмнение за измама, но само по три действително е установена такава. Същевременно има 376 преписки, по които се водят административни или съдебни действия.
Никак не е учудващо, че над 60% от докладваните нередности са свързани с обществените поръчки. Става дума за добре известните ни дискриминационни критерии при избора на изпълнител, необоснованото отстраняване на участник, ограничителните условия за икономическите и финансовите възможности, разделянето на дейности, които имат идентичен предмет и други.
Близо седем пъти повече са злоупотребите със земеделските фондове. По тях са докладвани 7414 нередности, като 314 са изпратени до ОЛАФ. Интересното е, че 5900 случая са регистрирани само през 2011-а, което се обяснява с установената от одитори административна грешка, свързана с промяна в националната система за регистрация на площите.
