Мащабни промени в Закона за здравното осигуряване публикува за обществено обсъждане Министерството на здравеопазването. Проектът предвижда връщане на договорното начало при остойностяването на медицинските дейности, промени при осигуряването на децата, учениците и студентите, нови правила при контрола за спазване на добрата медицинска практика и централизирано договаряне на отстъпки за лекарствата.
Пакетът от медицински услуги, който заплаща НЗОК, се разделя на основен и допълнителен, като се дава възможност допълнителният пакет да се осигурява и чрез доброволно здравно осигуряване, са предлаганите промени. Конкретните медицински дейности, които ще се включват в пакетите, ще продължат да се регламентират, както и досега, с наредба на министъра на здравеопазването.
Предвижда се да започне поетапно повишаване на размера на осигурителния доход, върху който държавата ще внася здравноосигурителните вноски за децата, учениците, студентите и социално слабите. Нарастването ще е с по 5% от 2016 г. до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се. Сега държавата плаща вноски върху половината от този доход.
С промените се предлага връща се договорното начало при определянето на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите между НЗОК и изпълнителните на медицинска помощ, както и при санкциите при неизпълнение на договорите, се посочва в мотивите на проекта. Тези отношения ще бъдат договаряни в НРД между НЗОК и Българския лекарски съюз/Българския зъболекарски съюз. По този начин ще се засили участието на съсловните организации при определяне на качествените критерии за извършване на медицинските дейности и проследяване на резултата от извършеното лечение, смятат в министерството.
Списъкът на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК плаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, се предвижда да се утвърждава от Надзорния съвет на НЗОК, вместо с наредба на министъра на здравеопазването. Министърът ще утвърждава критериите за включване на заболяванията в списъка, а оперативната дейност ще се извършва от НЗОК.
От компетентността на Надзорния съвет на НЗОК ще бъде и определянето на периодичността на актуализация на списъка, вместо това да се разписва в закона. По този начин ще се постигне по – голяма гъвкавост както спрямо нуждите на пациентите, така и с оглед на бюджета на НЗОК.
Възстановяват се арбитражните комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица – изпълнители на медицинска помощ, в случай на констатирани нарушения на НРД. Арбитражните комисии ще се състоят от представители на съответната районна здравна каса, на съответните районни колегии на съсловните организации на медиците и от представител на регионалната здравна инспекция. По този начин случаите ще се обсъждат от практикуващи специалисти в съответните области, което ще доведе до реални резултати от проверките на качеството на медицинската помощ, се посочва в мотивите.
Промените предвиждат правила за проверките дали се прилага добра медицинска и фармацевтична практика, правилата за добра фармацевтична практика и медицинските стандарти. Те ще се осъществяват от РЗОК, Изпълнителна агенция "Медицински одит", регионалните здравни инспекции и съсловните организации на лекарите, зъболекарите, сестрите, фармацевтите по предварителен годишен план.
При констатиране на нарушения ще се налагат санкции от органа, на когото със закон са възложени съответните контролни правомощия. Съвместните действия на горепосочените институции и организации ще доведат до повишаване на качеството на процесите по осъщестяване на контрол върху изпълнителите на медицинска помощ, смятат авторите на проекта.
Националната здравноосигурителна каса се задължава да извършва проучване на удовлетвореността на пациентите от заплатените от нея здравни услуги, тъй като в центъра на здравна политика стои пациентът и неговото мнение следва да има важно значение при изследване на дейността на лечебните заведения.
Предвижда се прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, при който се констатира системна неудовлетовореност от страна на пациентите, както и прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, който системно нарушава изискванията за качество на медицинската помощ, предвидени в националните рамкови договори.
Предвижда се централизирано договаряне на различни видове отстъпки от НЗОК за лекарствени продукти с оглед намаляване на разходите на НЗОК.
Предвижда се задължително централизирано договаряне на отстъпки за лекарствени продукти, приложими за домашно лечение и при злокачествени заболявания, за които стойността, заплащана от НЗОК, се изчислява чрез групиране, в което не участват лекарствени продукти на други притежатели на разрешение за употреба, както и тези с ново международно непатентно наименование. Такова договаряне ще се извършва и по отношение на лекарствените продукти, които НЗОК заплаща в изпълнение на национални програми със средства от бюджета на МЗ. Целта е да се дадат широки възможности за постигане на договорености, така че да се постигне баланс между финансовите възможности на НЗОК и възможностите на притежателите на разрешения за употреба на съответните лекарствени продукти.
Предвижда се въвеждане на механизъм за оценка на здравните технологии при прилагането на лекарствените продукти. Такава оценка ще бъде задължителна за лекарствените продукти, за които не са договорени отстъпки. Оценка на здравните технологии ще се извършва и по мотивирано предложение на НЗОК. Предлага се, когато оценката на здравните технологии докаже липса на ефективност при прилагането на даден лекарствен продукт, средствата, заплатени от НЗОК за неговото закупуване, да се възстановяват по бюджета на НЗОК. В тези случаи, НЗОК мотивирано ще предлага изключване на лекарствения продукт от позитивния лекарствен списък или намаляване на нивото му на заплащане.
Създава се механизъм за договаряне на отстъпки при включване на лекарствени продукти в позитивния списък за лекарствени продукти, които увеличават разходите на НЗОК. Така ще се създаде по – добра прогнозируемост на разходите за тях. Лекарствените продукти, за които не са договорени отстъпки, няма да бъдат включвани в позитивния лекарствен списък.
Въвежда се процедура за периодично поддържане на реимбурсния статус на лекарствените продукти. По този начин Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти ще извършва периодична оценка на лекарствен продукт, включен в позитивния лекарствен списък, въз основа на доказателства за ефикасност, терапевтична ефективност, безопасност и анализ на фармако – икономически показатели.
Предлага се в срок до 3 месеца от влизане в сила на закона медицинските научни дружества да представят проекти на фармако-терапевтични ръководства, включващи критерии за оценка на ефикасността на прилаганата терапия, както и препоръки за алгоритми за лечение с лекарствени продукти, които да бъдат разглеждани и одобрени от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
Кой какво чака от здравеопазването през 2015-а
Професор Тонев, кои са спешните приоритети в законодателната дейност на здравната комисия?
– Приоритетите ни са свързани с програмата, направена от министъра на здравеопазването Петър Москов, и с някои наболели въпроси, които в момента тревожат обществото. На първо място това е Законът за здравето. Той ще бъде преработен изцяло, като в него ще намери място предлаганият модел за здравни реформи. Разбира се, това е свързано и с осигуряването на необходимия финансов ресурс. Парламентарната здравна комисия внася и някои промени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 година. Целта ни е да изчистим всичко, което ни бе дадено като забележки от депутатите. Освен това поправките са съгласувани с Българския лекарски съюз и на практика ще гарантират подписването на Националния рамков договор за медицинските дейности. Което пък от своя страна ще донесе спокойствие в системата. Основното е, че ще добавим 20 млн. лв. за доболнична помощ, още 90 млн. лв. за болниците и между 10 и 15 млн. лв. за детско и майчино здравеопазване. Ще променим и ключови наредби за работата на министерството. Системата за специализации на младите лекари ще стане напълно безплатна, като за някои "дефицитни" специалности като анестезиология, патоанатомия, детско здравеопазване, съдебна медицина на медиците ще се плаща допълнително.
Накъде ще върви здравноосигурителният модел и как се отнасяте към предложението за разделяне на основния пакет услуги?
– Идеята за следващата година е да започнем демонополизация на здравната каса. Но в никакъв случай няма да посягаме на солидарния модел, основан на тези 8% здравни осигуровки. Ще се търси едно по-широко участие на доброволните здравни фондове. Ще наблегнем и на професионалните заболявания, като целта е всеки работодател да се грижи за тях в своя бранш. Ще променим изцяло и системата на ТЕЛК-овете. Ще се тръгне към лицензирането на лекари по критерии като специалност, трудов стаж и ефективна работа в системата. След като медицинските специалисти могат да поставят диагнози, те могат да направят и адекватна преценка на работоспособността на един човек. Социалният елемент ще си остане в ресорното министерство. Като цяло ще облекчим модела, защото той е създаден за бюджетно здравеопазване, но при смесено здравеопазване няма място. Много важно е, че ще създадем фонд към Министерството на здравеопазването за неосигурени пациенти, като бюджетът му ще е в рамките на 15 млн. лева.
Защо предложихте да се увеличи на 2000 лв. сумата за връщане на здравноосигурителните права?
– Има пациенти, които не са плащали здравни вноски с години, но изведнъж се налага да си направят скъпа хирургическа операция за 50 хил. лева. Те внасят сегашните 700 лв. и всичко е наред. Затова ще вдигнем таксата на 2000 лв., но за студенти и учащи тя ще остане в досегашния размер.
Търговският статут на държавните болници ли е основната причина те да трупат дългове?
– По-скоро не. Други са основните причини. Първата е недофинансирането на системата от страна на здравната каса. Второто е, че големите болници се товарят с допълнителни задачи, които са извън реалния обем на тяхната дейност и така не остават пари за инвестиции. Проблемът в България дори не е, че болниците имат дългове. Ако те бяха капитализирани и ако лечебниците разполагаха с най-модерната и скъпа апаратура, това изобщо нямаше да им се отрази. Но по-голямата част от тях нито имат капиталите, нито техниката и дълговете ги вкарват в един порочен кръг.
Въвеждането на доплащане от пациентите ще разреши ли финансовия проблем в системата?
– Доплащането в болниците рано или късно ще се случи. Но това ще стане чрез допълнителен пакет, покриван от доброволните фондове.
Възможно ли е чрез подготвяните електронни търгове за лекарства да се намалят разходите на лечебниците?
– В Европа съществуват различни практики по отношение на електронните търгове за лекарства. Там работят шест големи борси, които са само за медикаменти. Но системата при нас би функционирала добре само ако имаме ясна и детайлна представа за приходите и разходите в лекарствената политика за последните няколко години. Възможно е и да направим своя електронна борса, но това не може да стане без желанието и участието на големите производители и дистрибутори. Между другото, до 2003 г. поръчвахме лекарства чрез електронна борса и аз като управител на Военномедицинската академия съм работил с нея. Мога да кажа, че тя бе много по-бърза. Освен това, когато подадеш заявката си, борсата веднага ти дава най-ниската цена в Европа в момента и можеш да купиш оттам. Другият момент е, че има минимално заплащане, което се дължи на брокера. Но като цяло тази система е много ефективна и пести разходи при покупка на голяма част от лекарствата.
А 20-процентната ДДС ставка върху медикаментите не е ли твърде висока?
– Има и такъв дебат, но ДДС-то няма как да се намали за следващата година. Възможно е друго – на българските производители на лекарства би могло да им бъде опростен данък печалба. Това от своя страна ще им развърже ръцете да инвестират в увеличаване на работните места и ще доведе до просперитет на въпросните компании.
Кои са следващите стъпки в реформата на спешната помощ?
– На първо място, заплатите на работещите в спешната помощ медици ще бъдат увеличени от 1 януари 2015 година. Надявам се, че ще можем да направим още една такава стъпка от 1 август. Лекарите в бързата помощ ще могат да специализират безплатно, без да се откъсват от работата си. Трябва да увеличим участието на общините в спешната помощ, тъй като е необходимо и те да поемат своята част.
Българските здравни работници искат доходи, съизмерими с тези на колегите им в европейските страни. Какво трябва да се направи, за да ги задържим в нашето здравеопазване?
– Повишението на доходите не е ключовият фактор, с който ще задържим лекарите в здравната ни система. Най-важното е да им дадем възможност да бъдат специалисти. А това се постига чрез осигуряване на широк достъп до курсове за повишаване на квалификацията. Имаше много права на лекарите, които бяха премахнати, защото някой реши, че са социалистически. А безплатното жилище, по-ниските данъци и осигуряването на работа на съпругата (или съпруга) са много важни предпоставки, за да накарат лекарите да изберат работно място в отдалечените или малки населени места.
Бихте ли отправили едно пожелание за "здравната" 2015 година?
– Легендарният халиф Харун ал-Рашид е казал, че плаща на лекаря си само когато е здрав, тъй като това значи, че последният добре си върши работата. Дано и българите да правим така.
„Решението да се въведат различни пакети на медицински дейности е от този тип решения, които могат да доведат до същите реакции и вълнения, както решението за пенсионната система. Корекцията в пакетите не е просто корекция на услуги, а е корекция в здравноосигурителния модел.” Това казва в „24 часа” бившата председателката на здравната комисия в парламента д-р Нигяр Джафер.
„Ще трябва да се отговори на въпроса какво се случва със здравната вноска. На хората трябва да се обясни, че за да се мине към базов, надграждащ и спешен пакет, трябва да се даде част от сегашната здравна вноска за втория пакет или да се увеличи размерът на вноската. От тази дискусия няма как да се избяга”, отбелязва тя.
По думите й, създаването на базов пакет означава и ограничаване на плащаните сега услуги с наличната вноска, за което също трябва да се говори.
