„Кой сглоби това мнозинство, на кое кафе се постигна договорка?“ Това попита след гласуваното „обезкръвяване“ на втория пенсионен стълб разочарованият от българската коалиционна практика реформатор Радан Кънев. Отговорът според нас е с доста по-далечен политически прицел – правителството на Бойко Борисов демонстрира, че вече има две парламентарни мнозинства.
А в конкретния случай става дума за разбутване и пренареждане на пазара. На това мнение са и хората от бранша. Техни изразители станаха главният изпълнителен директор на ПОК „ДСК-Родина” Николай Марев и председателят на управителния съвет на ПОК „Доверие” Даниела Петкова, като в едно сутрешно теилевизионнно студио обвиниха властта в насилствено административно преструктуриране на пазара. Заради необмислените действия по повод на универсалните фондове борсовите индекси вече отбелязват спад, заявиха Марев и Петкова.
Марев е сигурен, че започва дискриминационна кампания срещу фондовете. Фонд не може да фалира – парите са в банка попечител, която е абсолютно отделен субект от пенсионноосигурителната система, каза той.
Няма инвеститор по света, който да инвестира винаги на печалба – въпросът е портфейлът да е на печалба. По сайтовете на компаниите има информация къде инвестира всеки фонд и всеки може да се осведоми. Как ще фалира портфейл, който инвестира в 14 държави, попита риторично Петкова.
Колкото и да не му се ще на Радан Кънев, чакат ни още три нови кафета, показва внимателният финансово-икономически анализ на случващото се. Достатъчно е да си зададем въпроса: „Кой освен хазната има интерес от подобно – уж доброволно, преливане на средства от частния бизнес към държавната продънена каца НОИ?“
Отговаряме директно – малките пенсионни фондове. В сегашния случай – един новопоявил се играч и един фонд с дейност по ръба на закона.
Публична тайна е, че „монополизмът“ на големите на пазара дразни не от днес и не само по-малките участници, но и надзора. Примерно „Доверие“ държи малко над една четвърт от всички пазарни активи на стойност около 8 млрд. лева. А заедно с „Алианц“ доближават половината от общата им сума. Затова в нормална практика се превърна по-дребните играчи да "крадат" осигурени граждани от по-едрите си конкуренти. Надзорът пък често споменава под сурдинка „рисковото разпределение на активите“. Но успя да повлияе на процесите единствено с „нововъведението“ в закона – при прехвърляне осигуреният да ходи само в новия фонд, а старият да бъде уведомен служебно, че е загубил свой "фен".
Атаката срещу „Доверие“ през пролетта на миналата година беше поредният неуспешен опит да бъде поставен на колене най-големият пенсионен фонд. Очакванията са атаките срещу „Доверие“ да се подновят, а това не е толкова трудно – примерно по критерий „доходност“. Ясно е, че подобни мощни структури като "Доверие" и "Алианц" водят по-консервативна политика и преследват устойчиво нарастване на доходността за бъдещите пенсионери. Малките са по-динамични и играят по-рисково, което води и до временно по-високи резултати.
Илюстрация на тази линия на поведение пък е фонд „Топлина“, където се вари второто кафе. В „черната“ година за пазара – 2010-а, когато средната доходност на бранша се срива почти до минус 25%, този фонд регистрира рекордна положителна доходност от 6.24%, докато през миналата година – една добра година за бранша, той „кляка“ на 3.07 на сто. Алогичните резултати се свързват с прегрешения в инвестиционната политика на фонда и опитите да се заметат следите им.
Доказателство за това е "оцветеността" на петъчното стремглаво гласуване в парламента, което открои подкрепата не само на ДПС, но и на част от вече изоставената от Бареков парламентарна група, по-известна като „хората на Ковачки“.
Третото горчиво кафе ще пием заради един новосъздаден пенсионен фонд, който излиза на вече парцелирания пазар. Каза го и Николай Марев: "Тепърва почва да работи нов пенсионен фонд „Утре”, регистриран през лятото, а зад него стои фирма за бързи кредити – журналисти сте, можете да разследвате", многозначително намекна той..
За да придърпа клиенти, най-малкото, което може да направи, е да се възползва от поразклатеното доверие към големите играчи, които имат какво да губят като инвестиционна база. Говори се, че проспектът на фонд „Утре“ е писан от част от ръководството на Комисията за финансов надзор, а двигател на развитието му е дългогодишен шеф на проверките на КФН. Комисията до момента не е изразила ясна позиция по опитите за „преливане на кръв“. Но излезе с желязна статистика, която целеше да обори упреците, че контролът над частния пенсионноосигурителен пазар е занижен.
След описаните последни гласувания „на тупан“ ще чакаме Новата година да ни донесе две важни неща. Първото от тях е свързано с технологията за „освобождаване“ на "осъдените" да дочакат пенсии (според сегашния закон) в универсалните пенсионни фондове. Става дума за родените след 1959-а. И на "раздвоението" на най-младите кандидат-пенсионери, които ще започнат трудовия си стаж догодина – на кой стълб да заложат.. Става дума за подзаконовия нормативен акт, който отново по спешност трябва да бъде приет от Министерския съвет, за да започне да тече едномесечният срок от първи януари.
Ощетени ще са младежите, на които им предстои да започнат работа за първи път след 1 януари, когато парите им ще отиват директно в солидарния държавен пенсионен фонд, обясни Петкова. Законът, такъв какъвто е в момента, ще обхване 30 000 младежи, които имат около 500 лв. среден доход. Техните 5% за задължително допълнително осигуряване ще си ги прибере НОИ, което ще докара допълнителни 4-5 млн. лв. за година в осигурителния институт. „Тези 4-5 млн. могат ли да бъдат причина за всичко това”, запита Петкова. Истинската причина са 8-те милиарда, които в момента са в частните фондове.
Марев с пример доказа ползата от частните фондове – за 40 години хора със заплата 800 лв. и осигуряващи се и в частен фонд, ще получават почти 20% по-голяма пенсия от тези, които са се осигурявали само в НОИ.
След сегашните промени обаче остават десетки въпроси.
Физически възможно ли е над 3.5 млн. души, осигурени по двата стълба, да се извървят през не повече от 500-те клона, за да препотвърдят избора си?
Логично е, както се прави при прехвърляне на партида от един частен фонд в друг, да се изисква нотариална заверка. Но това би означавало втора опашка пред нотариусите.
Откъде частните пенсионни фондове ще посрещнат лавината от търсене на ликвидност, при положение че повечето от тях са заложили на краткосрочни и дългосрочни инвестиции с цел по-висока доходност?
Знае се, че големите в бранша разполагат с достатъчно "бързи пари" и могат на третия ден да отворят „сергия на площада“. Но редица компании имат сериозни инвестиции в акции и облигации на Българската фондова борса. А не се ли замисля никой, че след бурята на осигурителния пазар масираните продажби на ценни книжа могат да сринат и бездруго крехкия капиталов пазар?!
Не е ли опасно подобно начинание на фона на трусовете, които люшкат банковия сектор. А той също би понесъл щети, ако пенсионните фондове тръгнат да теглят депозираните в него суми…
Анкета на „БАНКЕРЪ“ показа, че между „трите кафета“, които се варят и предстои да се пият, може да се източат 20 до 40% от онези 8 млрд. лв. задължителни допълнителни пенсионни вноски, които засега са "неподвижни", за да трупат доходност по личните партиди на хората (средногодишна за бранша – от 5.5% за тези 12 години). Едва ли ще са на по-добро място в „Сребърния фонд“, както внезапно съобщи финансовият министър Горанов. Както е известно, тези пари стоят по сметка в БНБ, но без лихва.
Има ли гаранция, че новите постъпления в НОИ няма да потънат като вода в пясък и единственият ефект от това няма да е еднократното намаляване на бюджетния дефицит, който допълва почти половината от годишния недостиг на пари за пенсии? Наслушахме се на намерения за промени на гласуваните текстове, но до момента липсва каквато и да и активност.
„Прогресивният унгарски опит“ ли ще следваме, като се знае, че национализираните там по подобен начин около 10 млрд. евро не са довели до никакво увеличение на пенсиите?
Доколко отстъпчиви ще са „победителите“ около Владислав Горанов и Менда Стоянова на три- и четиристранките до края на март за внасяне на повече разум в реформата и за оценка на рисковете й или нещата отново задкулисно са предопределени?
