1. Кацането върху комета
Безспорното научно събитие за 2014 г. е първото успешно кацане на комета. Това стори европейската сонда "Розета", която през ноември се доближи до кометата "Чурюмов-Герасименко" и спусна на нея апарата "Филe". Космическият пробив обаче не оглавява световните класации заради своята безпрецедентност, а защото мисията има огромен потенциал да направи открития за произхода на Слънчевата система и живота на Земята. Първите анализи например вече преобърнаха едно от основните схващания за произхода на земните океани – че са образувани от падането на комети, идващи от Куйперовия пояс зад Нептун. Изследваните молекули вода от "Чурюмов-Герасименко" се оказаха много по-различни и затова учените са по-склонни да твърдят, че водата е донесена от метеорити.
Наред с това специалистите се надяват, че ще могат да разберат как са се образували различните видове комети преди 4.5 милиарда години. Получените от "Филe" данни за повърхността на "Чурюмов-Герасименко" пък вече дават основания за преразглеждане на теорията за строежа на тези космически тела. Оказва са че те не са с непрекъсната структура, а се състоят от блокове подобно на конструктор. В една от наблюдаваните точки големината на тези блокове е от 26 см до 4 метра. Освен това се разбра, че повърхността на кометата сякаш е покрита със сняг, смесен с мръсотия, която е замръзнала и е кристализирала. Този пласт е с дебелина десетина сантиметра и именно заради него "Филе" не успя да се закрепи веднага и отскочи два пъти при приземяването. Дори и батериите на сондата да не се презаредят, мисията няма да пострада много, защото 80 процента от научните резултати ще дойдат от орбитиращия апарат "Розета".
2. Произхода на птиците
След четири години усилен труд екип от 200 учени в 80 института на 20 държави успяха през 2014-а да разчетат и анализират генома на 48 птици. Тази информация е помогнала на изследователите да възпроизведат генетичния код на общия прародител на крокодили, динозаври и птици. Установено е, че първоначалната поява на пера у динозаврите не е била свързана с летенето, а най-вероятно те са се използвали като изолатор, за запазване на топлината или за привличане на брачен партньор. Комбинация от еволюционни възможности, заложени в генома на влечугите, съчетани с внезапното изчезване на динозаврите преди 66 милиона години е открила голямо разнообразие от екологични ниши, които са запълнени от повече 10 500 съвременни видове птици.
3. Млада кръв срещу старостта
Научните достижения през миналата година имаха и привкус на вампирска сага. Учени доказаха, че млада кръв, влята в старо тяло може да обърне процеса на стареене. За целите на експеримента са били използвани мишки, но важното е откритието на фактора, наречен GDF11, който се съдържа в "младата" кръв е в състояние да подмлади сърцето, да даде мускулна сила и да провокира растежа на невроните в мозъка. Сега тези експерименти са провеждат и върху хора – направени са инжекции кръвна плазма от млади донори на болни от Алцхаймер възрастни. След година ще разберем какви са резултатите.
4. Изкуствен интелект
От години се говори за създаването на изкуствен интелекти, но едва през 2014-а компютърните инженери на IBM успяха да създадат софтуер, който копира архитектурата на човешкия мозък. Те са ползвали теориите на Джон фон Нюман, който още преди 70 години описва дизайна на изкуствените клетки, които могат да извършват логически операции. Създаденият на тази база от екипа на IBM чип "ThrueNorth" съдържа 5.40 милиарда транзистори, които са свързани помежду си с 256 милиона "синапси". За сравнение човешкият мозък има около 100 милиарда клетки, свързани с 100 трилиона синапси, но въпреки това постижението е забележително и загатва, че скоро може да бъде създаден по-близък аналог на мозъка.
5. Роботи действат в екип
Колективната работа на роботи вече не е присъща само за научно-фантастичните филми. През 2014-а бе създаден софтуер, който позволява на роботите да действат в сътрудничество помежду си без човешка намеса. Все още обаче сме далеч от "бунта на машините". По време на експеримента са организирани хиляди роботи, големи колкото монета, които самостоятелно са се подреждали в различни геометрични форми, букви и други фигури. Софтуерът е тестван и с летящи в група дрони, които "комуникират" помежду си, така че да не се ударят. Най-амбициозното засега приложение е пресъздаването на термитна колония от роботи, които работят в синхрон и изграждат различни структури.
6. Лек срещу диабета
След повече от две десетилетия изследвания на ембрионални стволови клетки, 2014-а донесе две успешни открития, в които ембрионални стволови клетки могат да се трансформират в "подобни" на бета-клетките на имунния механизъм, които произвеждат инсулин в панкреаса и дават надежди за постижения срещу диабета. Засега обаче процесите са много бавни и сложни, като производството на достатъчно количество клетки, които биха могли да помогнат на един човек отнема между 6 и 7 седмици. Друг проблем е, че за да бъде успешно лечението с тези клетки учените трябва да открият как да спрат автоимунната реакция която убива бета-клетките.
