През първия ден от новата година източноправославната църква почита паметта на Свети Василий Велики, един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква. На 1 януари се отбелязва и празника Обрезание Господне, който ни припомня за обрязването на младенеца на осмия ден от неговото раждане.
На Васильовден имен ден имат: Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Свети Василий Велики реализира на практика Христовия закон за силата на любовта и прошката. Той е основоположник на християнската благотворителност. Прозвището "Великий" му е дадено още приживе. Твърди се, че е притежавал дарбата да пророкува и дори е предвидил деня на собствената си смърт.
Народната традиция нарича Васильовден още и Сурваки. Името е свързано с обичая сурвакане, при който децата обикалят къщите на близките си и с дрянови сурвачки наричат за здраве и берекет. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Вярва се, че с въпросните пожелания се прогонват злите сили, които вилнеят по време на "мръсните дни", от къщата на стопаните и предпазват хората от тях. В знак на благодарност домакините даряват сурвакарите с дребни пари, лакомства, кравайчета и сушени плодове.
Трапезата на Васильовден е богата и блажна. На нея се сервира свинска пача, петел или пуйка. Задължително на масата се слага баница с дрянови късмети, орехи, жито, мед и ошав. С цел да се прогонят злите духове, трапезата се прекадява с тамян. Народната ни традиция гласи, че дряновото дърво е едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е дървото, което най-рано се разпъпва и разцъфтява, но неговите плодове узряват последни.
Тъй като и Сурваки е част от групата на "мистичните" български празници, този ден се смята за най-подходящ за предсказване на бъдещето.
Ето и какви са някои от по-интересните гадания:
Момите и ергените поставят под възглавницата си първия залък от баницата или питата с късмети. Смята се, че човекът, който сънуват, ще е бъдещият им съпруг или съпруга.
Всеки си избира орех от трапезата, който се чупи, за да предвещае каква ще е за него Новата година. Ако ядката е голяма и здрава, то здраво ще бъде и семейството.
В някои части на България на масата се слага и кромид лук, който също е прекаден с тамян. Той се нарязва на дванадесет колелца (колкото са месеците в годината) и всяко едно от тях се поръсва със сол. На следващата сутрин по колелцата се гадае какъв ще е съответният месец. Така например ако солта се е стопила, то месецът ще е дъждовен и обратно, ако не е, ще е ясен и сух.
Около огъня пък се извършват гадания и за предстоящи сполуки през Новата година. Чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, той ще е здрав през следващите дванадесет месеца.
На този, който кихне пръв на Васильовден, на него се нарича първото родило се домашно животно, защото това се счита за добър знак.
