Строителство на нов затвор, налагане на предварително задържане само след изчерпване на другите мерки за неотклонение и декриминализация на някои леки престъпления. Това са част от мерките, които са набелязали експерти, участвали в работна среща на тема "Изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека относно условията на задържане и ефективните вътрешноправни способи за оспорване на тези условия". Тя бе организирана от Съвета на Европа и Дирекция "Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ" към Министерство на правосъдието, сочи "Правен свят".
На срещата специалистите са били единодушни, че проблемите с лошите условия в затворите и арестите не може да се решават изолирано. Те трябва да се разглеждат като част от цялостната наказателноправна политика на държавата и в разрешаването им трябва да се включат всички заинтересовани страни – политици, затворническа администрация, пробационни и социални служби, магистрати.
Съществува спешна необходимост от строителство на нов затвор, е един от изводите от срещата. Специалистите са се обединили около тезата, че едновременно с това трябва да се работи за подобряване на условията навсякъде в действащите затвори. "Непрекъснато расте необходимостта от намиране на решение, което да позволи на властите бързо подобряване на материалните условия на задържане, включително и с продължаващо използване на възможностите за подкрепа и сътрудничество на национално и европейско ниво", обясниха от Министерството на правосъдието.
Освен това експертите са посочили и други начини за решаване на проблема с пренаселеността на затворите. Една от тях е предварителното задържане да се налага като последна стъпка и да става само след изчерпването на всички останали алтернативни принудителни мерки.
Друга е да бъдат декриминализирани някои дребни правонарушения. На пренаселеността на затворите ще повлияят и специални мерки по отношение на малолетните. Друга идея е да бъде преразгледана съдебната практика по налагане на наказанията – когато е наложен първоначален тежък режим на изтърпяване дори за престъпления с ниска обществена опасност. Съществува необходимост от по-адекватно използване на алтернативни мерки за лишаване от свобода, включително развитието на пробацията, са посочили експертите.
Те са обсъдили опита на Шотландия и Италия и доколко Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е ефективно средство за защита. Практиката на Върховния административен съд по жалби на затворници е сред причините съдът в Страсбург да заявява в някои решения, че у нас такова ефективно средство липсва. Участниците в срещата са констатирали, че има подобрение в практиката на ВАС, но са предложили и мерки, които да направят ЗОДОВ по-ефективен. Сред тях са ограничаване на тежестта на доказване по отношение на жалбоподателя до основните факти и прилагане на оборима презумпция за настъпили неимуществени вреди.
Дадени са и примери от практиката на други държави. Като добра е посочена практиката в Италия. Моделът там предвижда непарична компенсация чрез намаляване на наложеното наказание – ако националният съд постанови, че то се изтърпява при лоши материални условия, един ден лишаване от свобода в такива условия се зачита за 10, а, ако това е неприложимо, се предоставя парична компенсация на лишения от свобода.
