Обичайте злите хора.
Те са зли, защото никой не ги обича.
По-същностно християнски думи от тези никога не съм чел или писал.
Но когато омразата вече шества из този поляризиран свят, разделен на християни и мюсюлмани, твърдият тон на конфронтацията и незачитането трябва да отстъпи на опитите за разбирателство, предпазливостта и толерантността, т.е. на превeнцията.
Гледахте ли "реалитито" от Париж? А видяхте ли мощната подкрепа за демокрацията и свободата? Да, това е правилната реакция на солидарност.
Но не ви ли се струва спорно дали като обсебваме истината, не лишаваме други от нея? Повече от спорно е дали в случая с комиксите на Пророка е по-важна свободата на словото и графичната мисъл или деликатността пред прага на Третата световна война. Или не ни е известно, мюсюлманите от уважение и страхопочитание нямат образ на Аллах и на Неговия Пророк? Защо мислим, че тази млада религия (пред прага сме на тяхната 1395-а година) няма да се утвърждава с огън и меч, след като всички по-стари, включително и християнската, са го правели.
Ето ви и аргументи от писаното слово: "Връщайки се от битка, Пратеникът на Аллах повелил: "Сега се връщаме от малкия към големия джихад." Когато сподвижниците попитали в какво се изразява големият джихад, Пратеникът им отговорил: "Борбата със собствената си душа."
И още нещо: „За исляма човешкият живот е свещен, покушението над живота на човека е един от най-големите грехове пред Аллах след отрицанието на Всевишния. Убийството на един човек е равно на убийството на всички хора."
Да, по Библия и по Коран ние всички сме добри хора. (Знаете ли, че за мюсюлманите Христос е един от уважаваните пророци, те отричат само възкръсването му.)
Париж, както и Мадрид, и Лондон, и Москва, а и Сарафово, дълго ще бъдат обсъждани и анализирани. И винаги изводите ще са погрешни, защото са свързани с мерките за сигурност, а не с мерки за добруване. Но нека да приближим фокуса.
Като човек, който познава малцинствения живот в Пазарджик, се "самосезирах" да напиша тези редове. Ще говоря истината, само истината и цялата истина. Пред Библията, пред Корана и Танаха.
Циганите в Пазарджик са с майчин език турски. Те са далечни наследници на онези цигани, които са се заселили в „малкото пазарче“, това на турски значи Пазарджик още при основаването му от Миннет бей през 1472 година. Тогава под името Татар Пазарджик. Мургавите са дислоцирани в два квартала. Най-големият е „Изток“, на изхода за Пловдив, съставен от две махали – „Шантика“ и „Токайто“. Другата цигания е в „Пич маале“, иначе част от кв. „Васил Априлов“, разположен е между две реки – Марица и Говнянка (градския канал).
Мургавите са около 30 хиляди в Пазарджик. Целият град по последни преброителни данни е бил 90 хиляди, но поддържа тенденция към намаляване, така че едва ли е над 80 хил. души в момента. Излиза, че всеки трети е наследник на индуските преселници в Европа.
Всички цигани са мюсюлмани и майчиният им език е турският. Един от тях ми разправяше, че взел жена – циганка от Видинско, и за да се разбират, си говорели само на български. Легалният им поминък са автомивките, магазините за един лев и тротоарната търговия с прах за пране и ароматизатори за коли.
„Пич маеле“ е родното място на Русата Златка, а от „Токайто“ е един „врат“, чието име не е здравословно да се споменава. Той е останал в историята с това, че закла и сготви булонката на майка си и я изядоха с приятели, а след това запали емблемата на Пазарджик – часовниковата кула в центъра му.
На най-голям интерес в последно време покрай циганите – фенове на ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта), се радва махала „Шантика“. В архитектурно отношение тя е своеобразен град-крепост. Ролята на външни крепостни стени играят дълги панелни блокове, в които живее циганската средна класа, сателитните (спътниковите) чинии са по две-три на тераса, черчеветата и балконските врати не се цепят за огрев, хората са относително чисти. Във вътрешния град са огромните къщи в стил мутробарок, собственост на местната циганска олигархия.
Преди десетина години там започнаха да прегръщат протестантството. Бледолики емисари в черни костюми и бели ризи опитаха да наложат тази вяра на хората, които тънат във верски мрак. Успяха да купят само малко диструбутори на вяра, които от своя страна нямаха особен успех в този си дребен бизнес. Така, независимо че циганските общности не са изолирани в урбанистичния план на града („Пич маеле“ е на двеста метра от огромната сграда на бившия партиен дом, а днес там е общината), те са сегрегирани. Мюсюлмани, за които свинските кюфтета не са харам… („Харам“ са онези неща, които Аллахю теаля в Коран-и керим изрично забранил с думите: “Не правете!”). А емисарите раздаваха християнска литература, не кебапчета. Наченките на християнска вяра у пазарджишките цигани беше разколебана.
Верският вакуум трябваше да бъде запълнен. Тогава се появиха ислямистките проповедници.
Ето какво учат те: "Всички деца се раждат подходящи и годни за мюсюлманство. Тях после родителите им ги правят християни, евреи или безверници". Тогава първата задача на всеки мюсюлманин е децата да учат исляма – четенето на Коран-и керим, как да се кланя намаз, условията на вярата и исляма. Както гласи пословицата: “Дървото се огъва, докато е младо."
Все повече цигани спират децата си от училище. Джамията "Абу Бекир" (Татко Бекир) се превръща в единствен път към бъдещето. А джамия да видите – ако, че е незаконна. Изградена е с пари от Саудитска Арабия.
Така се стигна и до невинната театрална сценка "Деца ритуално "обезглавиха" свое другарче в Пазарджик".
Новата вяра, според думи, носещи се от уста на уста, има преди всичко парично измерение. Двеста лева – за фередже или за брада – говорим за месечни доходи. За сватба се давали до 2000 лв. (за булченска рокля и пищност). Помагало се също и при раждане, и при погребение.
Ахмед Муса, идеологът, главният дистрибутор на вяра, е бивш християнин – от „Адвентистите на седмия ден“. Това е първият му опит да се препитава като религиозен водач. Парите били малко, не му излязла сметката.
Преди десетина години обаче е засечен в Нова Загора, където проповядвал исляма. Оттогава е първата му пробация. После следва делото на 13-те имами, когато той е единственият осъден, макар и условно. Сега може би го чака съвкупна, и то ефективна присъда.
Шизофренията му е била "актуална" по времето на новозагорската мисия, дори бил освидетелстван от ТЕЛК. Но срокът на решението й вече е изтекъл. В момента е добре с главата човекът. И ходи със свита като рицар.
В проповедите си Муса говори за възхвала на ИДИЛ и персонално на нейния лидер, за налагане на халифат в световен мащаб, всеки от последователите му да върши каквото е необходимо. Проповядват, че всеки трябва да слуша безусловно своите духовни водачи и да изпълни своя дълг, ако поискат това от него.
Жалкото е, че не знаем дълбочината на промиването на мозъците на циганите – най-масовите безверници. Но знаем, че парите при тях са издигнати в култ. Следователно нашата сигурност е въпрос на пари…
Държавниците бързат да ни успокояват: "Задържаните в ромския квартал на Пазарджик "Изток" общо 26-има души не са финансирани по никакъв начин от джихадистите от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ), а просто са нейни последователи.“ Това твърдят главният прокурор Сотир Цацаров, заместникът му Борислав Сарафов и шефът на ДАНС Владимир Писанчев. Кой тогава им уши байряците, отличителните ленти и плакатите на най-страшната терористична групировка в света през последната година? Защо мъжете си пуснаха брадите и покриха жените си с бурки? Кой спря децата им от училище, за да нямат допир до християни?
И каква е тази демонстрация – бубалетата, както презрително християните в Пазарджик наричат забулените, бродят по пазара важно, гледат из процепите на бурките си пренебрежително, открито опустосват жените с развети коси. А мъжете им – със странен вид – без мустаци, но с дълги бради – се събират по ъглите, споглеждат се и бистрят нещо…
Държавата и по-точно ние, християнското мнозинство, нещо пропуснахме. Изолирахме в гета тези нещастници, а сега волю-неволю участваме в градежа на Европейската ислямска дъга от Близкия изток през Турция, България, Македония, Косово до Албания.
Малко е страшничко.
Като преди взрив.
Чавдар Цолов, сапьор
(„чавдар“ е персийска дума, а на турски означава „ръж“)
