Европейската комисия подкрепя създаването на газови хъбове, които отговарят на всички правила и осигуряват свободния поток на енергията в Европейския съюз. Това заяви комисарят по въпросите на Енергийния съюз на ЕС Марош Шефчович след работен обяд с премиера Бойко Борисов в Брюксел.
На него министър-председателя е представил идеята за превръщане на България в общ разпределителен център на газ за държавите-членки на ЕС в региона. Такъв газов хъб може да снабдява Централна и Западна Европа, както и страни от ЕС.
От своя страна Шефчович даде да се разбере, че Брюксел подкрепя и българското предложение, но трябват да бъдат направени още анализи. На предстоящата среща в Русия ще бъде обсъден и проектът "Южен поток", за който все още няма официална позиция от Москва за прекратяване на проекта. Европейският комисар посочи още, че ще поиска и мнението на Русия по отношение на идеята за създаването на газов хъб край Варна.
Борисов изтъкна, че България има огромни количества природен газ в находищата в блоковете в Черно море и посочи, че с местен добив от блоковете „Хан Аспарух“, „Тевес“ и „Силистар“ ще може да бъде захранен и планираният газов хъб край Варна.
„Към 170-200 млн. куб. метра газ могат да дойдат от нас“, пресметна Борисов и допълни, че ако има нова технология, която да опазва околната среда, газовият хъб може да се пълни и с шистов газ „след 10-15 години“.
Заедно с вицепремиера Томислав Дончев и енергийния министър Теменужка Петкова българският премиер е представил в Брюксел всички проблеми в енергетиката на България, сред които удължаването на живота на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“, проекта „Южен поток“, и създаването на хъба.
Борисов предупреди, че рехабилитацията на V и VI блок може да струва скъпо и да продължи дълго време.
Шефчович подчерта, че определящият българската енергийна политика са българското правителство и българските граждани, а ЕК може да помогне на страната ни да се интегрира изцяло в европейските енергийни мрежи, така че да се изгради общ устойчив енергиен съюз. „Една от целите на изграждането на устойчива енергетика е продиктувана точно от ситуацията, която видяхме в България. Ясно е, че трябва да сме достатъчно силни, достатъчно независими и тясно свързани, за да избегнем всякакво външно напрежение и натиск и за да може да ръководим сами собствената си енергийна политика, да гарантираме сигурна, достъпна и екологосъобразна енергия за нашите граждани и за стопанските субекти“, подчерта той. Еврокомисарят добави, че проектът, който изглежда най-обещаващ и който се радва на пълна подкрепа на ЕС и ЕК, е южният газов коридор.
Той посочи още, че по време на срещата е постигнато решение за създаване на двустранна работна група, която да разработи план за производство и потребление на енергия в България. По думите му системните връзки са изключително важни не само за енергийната сигурност на България, но и за целия ЕС.
Еврокомисарят обяви още, че първата среща за енергийно сътрудничество в Югоизточна Европа ще се проведе в България, но предстои да бъде уточнена датата.
