Ако не се разбързат народните избраници, съвсем реална е опасността на България да бъде наложена нова глоба от Европейската комисия. Този път – заради текст от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), който според еврокомисарите дискриминира инвеститорите у нас. Става дума за прословутия §8 (1) от преходните разпоредби на норматива. Според този текст държавата може да учредява ипотеки върху активите на приватизирани дружества. Това се допуска, когато купувачът не спазва задълженията си по сключения договор. Според Брюксел това е некоректно ограничение.
Параграфът беше приет през март 2007 година. Тогава също имаше доста критики към него. Замисълът му беше да се противодейства на недобросъвестни купувачи. Премахването му сега намалява възможността държавата да си защити интересите, а тези, които подлежат на контрол, лесно ще изпразват приватизираните дружества.
След мотивираното становище на Европейската комисия и указанията, дадени ни с изрично писмо от март 2013 г., наказателната процедура срещу страната ни все още е актуална, защото нашите правила все още не са приведени в съответствие с европейското законодателство, което изисква еднакво третиране на инвеститорите. Това e основното в принципите за свободно движение на капитали и свобода на установяване.
Сега под заплахата от тази санкция Министерството на икономиката е подготвило и представило за публично обсъждане текст за отмяна на § 8 (1) в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Първият прочит на новата редакция обаче показва, че държавата ще има по-малки права при контрола за спазване на поетите ангажименти от купувача при продажбата на български предприятия и пак липсва адекватна мярка за санкционирането им. А Агенцията за приватизация губи свободата си да следи как се спазват договорите.
В сегашния закон пише, че ведомството има право при неизпълнени в срок задължения по приватизационни договори да учредява законна ипотека и да налага обезпечителни мерки върху имуществото на самото приватизирано дружество. Тази мярка беше въведена, след като се видя, че често у нас купувачът чрез приватизационен договор не изпълнява поетите ангажименти за плащания, но контролният орган не може да предприеме никакви ефективни действия. Първо, защото новият собственик няма достатъчно активи – често това е компания, създадена специално за сделката. А нерядко фирмата купувач може да е прехвърлена на офшорна компания.
Според писмото на Еврокомисията, с учредяването на такива ипотеки България нарушавала интересите на инвеститорите от Европейския съюз, тъй като се допуска възможността държавата да налага обезпечителни мерки не само върху имуществото на купувача (независимо от размера на участието му), но и върху това на приватизираното предприятие. Предвиденото в §8 обезпечение на държавни вземания, възникнали заради задължения на лица, различни от собственика на приватизираното предприятие, засягало икономическите интереси на останалите акционери и нарушавало правото им на установяване и ограничавало свободното движение на капитали в Евросъюза.
Представените от българска страна аргументи (на 20 май 2013 г.) в защита на действащата разпоредба на §8 от преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол не са приети за основателни от Еврокомисията. Ако продължим да упорстваме и правото на държавата да налага обезпечителни мерки срещу имущество на самото приватизирано предприятие се запази, страната ни ще бъде изпратена в Съда на Европейския съюз – това предвижда процедурата. Минималната финансова санкция след евентуално негово наказателно решение може да бъде 793 хил. евро еднократно плюс начисления за всеки просрочен ден от датата на съдебното решение до премахването на нарушението. Експертите пресмятат, че това може да бъде от порядъка от 10 хил. до 60 хил. евро.
Пред такава перспектива е изготвен проектът на закон за изменение на ЗПСК за отмяна на §8 от преходните разпоредби. Трябва да се направи уговорка, че тя няма да важи за всички ипотеки, които са направени към момента на приемане на новия законодателен текст (както обяснява по-долу Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол). Всеки един закон действа занапред. Няма как да се върне неговото действие назад. Но в такъв случай пак няма да удовлетворим изцяло Европейската комисия.
Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: "Параграф 8 не се отнася само за заварените случаи. Той продължава да работи и в момента за много дружества. Ще ги изброя : "Български морски флот", "Бобов дол", "Брикел", всичките ВЕЦ-ове, ТЕЦ "Русе", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Пловдив". Махнем ли § 8 по този начин, без да регламентираме някаква дейност, те тепърва могат да не изпълнят ангажиментите си. Обикновено това са дружества, които са създадени специално с цел участие в приватизацията, и те нямат никакви активи. Ние не може да съберем нищо. Това е проблемът, че този § 8 към момента засяга един периметър на тези, които вече са в неизпълнение. Но отделно и тези, които по договор подлежат на контрол 10, 15 до 20 години, остават под регулацията на този текст, защото те могат още от утре да не изпълнят ангажимента си – предвид на това, че държавата няма адекватна мярка как да ги санкционира.
