Страстта към мащабите в Китай, изградил преди години своята Велика стена, едва ли учудва някого. Неотдавна започнаха работите по покриването на най-големия подводен тунел в света, чиято дължина ще надхвърли двойно тази на съоръжението под Ламанша. Проектът се оценява на 36 млрд. долара. Тунелът ще свърже с железопътна линия две от пристанищата в страната – Далиан и Янтай.
Осъществяването на многомилиардни инфраструктурни мегапроекти продължава на цялата територия на страната. Най-високият и най-дълъг мост в света, най-голямото летище на земята, най-дългият газопровод, проект за 80 млрд. долара за пренасочването на реките от юг, където водата е в изобилие, към сушавия север и много други.
Гигантските проекти са традиция в Китай от хилядолетия. По-любопитно е, че с времето тази тенденция само се засилва. Сега, когато втората по големина икономика в света забавя оборотите, ръководството на страната още по-енергично изразходва за тези начинания нови и нови десетки милиарди долари. Достатъчно е да припомним, че през ноември 2014-а влиятелната Комисия по реформите и развитието одобри план за мащабен проект на обща стойност 115 млрд. долара. Той включва изграждането на релсови пътища за високоскоростни железници, супермодерни аеропортове и много други.
Едно от местата, където се осъществяват най-много мащабни проекти, е търговската столица на страната – Шанхай, с население от 25 млн. човека. Мегаполисът е прочут с гигантските си супермодерни летища, гари, метро, водопроводи и канализация, енергийни съоръжения и други. Сега в Шанхай завършва изграждането на супернебостъргача "Шанхай Тауър", който струва 2.4 млрд. долара. С височината си от 632 м той отстъпва само на дубайския "Бурж Халифа".
С бързи темпове се изгражда и гигантският шанхайски Дисниленд. Огромният парк за развлечения върху площ от почти един квадратен километър трябва да бъде готов през 2016-а.
Любовта на китайците към мегасъоръженията е в кръвта и гените им, но има и съвсем практично обяснение. Изграждането им е един от начините за борба с кризите, защото създават милиони работни места и поддържат спокойствие в обществото.
Те обаче противоречат на новия икономически курс на Пекин, който предвижда преход към икономически модел въз основа на развитието на вътрешния пазар. Мегапроектите водят и до рязко увеличаване на държавния дълг. По оценки на китайското Бюро за одит дълговете само на местните власти са нараснали през 2013-а до 3.1 трлн. долара, или над една трета от брутния вътрешен продукт на страната. Икономистите предупреждават, че високото ниво на държавния дълг може да забави за дълго развитието на китайската икономика.
За Пекин обаче социалната стабилност продължава да е на първо място. Което означава, че модата на мегапроектите в Китай едва ли ще отмине, ако изобщо отмине някога.
