Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов няма да се спаси автоматично от делото за безконтролно подслушване, което продължава следващата седмица в Софийския градски съд. В това са категорични специалисти по наказателно право, до които се допита "Правен свят". Казусът възникна, след като пред в. "Преса" юристи коментираха, че Цветанов и подсъдимите с него бивши директори на СДОТО Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов, ще напуснат залата като победители, само заради изменение в Наказателния кодекс, влязло в сила в края на юли 2014 г.
Промяната е направена с преходните и заключителни разпоредби на Закона за МВР. Чрез тях в чл. 371 НК е записано, че държавните служители в МВР носят отговорност за деянията в главата "Военни престъпления", "когато са извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия". Преди това нямаше подобно условие и служителите в МВР можеше да бъдат подведени под отговорност за военни престъпления и за деяния, извършени в мирно време.
Какво общо има тази промяна в закона с Цветанов и бившите шефове в СДОТО?
Те са обвинени именно по текст от главата "Военни престъпления" в Наказателния кодекс, защото той е бил действащато право към момента на деянията. Кацаров, Костов и Иванов отговарят по чл. 387, ал.2, вр. ал. 1 от НК. Текстът гласи, че "който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до 3 години", а втората алинея е предвижда, че "ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 8 години".
Цветанов пък е обвинен в т. нар. допустителство по чл. 285 НК вр. чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Според чл. 285 НК "длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление".
Обвинителният акт срещу четиримата беше внесен в Софийския градски съд на 3 февруари 2014 г. А пет месеца по-късно в НК е записано, че служители на МВР отговарят за деянията в глава "Военни престъпления", само ако са извършени във военно време.
Заради промяната в НК беше направена прогноза, че цялата афера с автомобилите за подслушване ще приключи с оправдателни присъди.
"Правен свят" се допита до специалисти по наказателно право дали промяната наистина ще доведе до автоматичното оневиняване на Цветанов, само защото престъплението, за което е подведен под отговорност, е извършено в мирно време.
Според тях при правилно приложение на закона няма място за подобна прогноза. И макар, нито Цветанов, нито тримата му съпроцесници, да не са обвинени, че са извършили престъпление по служба във военно време, това не значи, че не може да им бъде търсена отговорност за общото длъжностно престъпление, за което могат да отговарят всички длъжностни лица, независимо в коя държавна структура работят.
Според юристи престъплението по служба по чл. 387 НК и общият му състав в чл. 282 НК се различават само по качеството на дееца – държавен служител в МВР (или военнослужещи и офицери).
Изменението на чл. 371 НК води до логичния извод, че просто извършените в мирно време длъжностни престъпления от служители на МВР вече трябва да се преследват по общия текст на чл. 282 НК. Дори и санкциите, предвидени в чл. 282 ал. 2 и чл. 387 ал. 2 (по който са обвинени Цветанов и бившите директори на СДОТО), са еднакви – от 1 до 8 години затвор.
"С изменението на чл. 371 НК законодателят не е решил, че няма да преследва престъпленията по служба на служителите на МВР, а просто, че това няма да става по главата "Военни престъпления". Подобно изменение е напълно логично след девоенизацията на вътрешното министерство", обясниха специалистите. Именно това е и мотивът на вносителите от Министерския съвет за изменението в НК. Те са написали: "В Наказателния кодекс се предлага изменение на чл. 371, буква "в", с което се конкретизира наказателната отговорност на държавните служители в МВР за военни престъпления – само когато са извършени във военно време или в бойна обстановка, или при участие в мисия или операция извън страната, или във връзка с бойни действия. По този начин разпоредбата се привежда в съответствие с извършената още през 2006 г. пълна девоенизация на държавните служители от МВР. През 2009 г. от обхвата на разпоредбата са изключени държавните служители в структурните звена на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието, а спрямо тях се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР".
Не се налага дори изменение на обвинението
Според пеналистите в случая с делото "Цветанов" ще е достатъчно, когато произнася присъдата и обсъжда правната квалификация на деянията, както го задължава чл. 301 НПК, съдът да посочи, че квалификацията е по чл. 282 НК. Настъпилото след внасянето на обвинителния акт изменение в законодателството е добре да бъде отчетено и от прокурора в пледоарията му, съветват експертите, но то не налага изменение на обвинението. Решаващо за възможността да бъде ангажирана наказателната отговорност на служители на МВР за престъпления по служба е, че по същество те не са декриминализирани от законодателя и не се налага дори изменение на обвинението от страна на прокуратурата, защото фактите за престъпната дейност не се променят, а предвидените наказания са в същите граници.
Според специалистите по наказателно право делото срещу Цветанов ще приключи с оправдателни присъди, както и всяко друго дело – само ако са изпълнени условията на чл. 304 от Наказателно-процесуалния кодекс. Т.е. ако съдът установи, че извършеното от него и подчинените му не е престъпление, че те въобще не са го извършили или не са го извършили виновно. А не заради настъпило след внасянето на обвинителния акт изменение в закона.
