Бившите резиденции на вождовете са истински учебници по история, в които кървавите петна са отдавна измити. Впрочем новите им собственици – от държавните чиновници до частните бизнесмени – са хора без предразсъдъци.
Вила „Фелтринели“ на Мусолини
Имотът в Гарняно, Италия, днес принадлежи на руския олигарх Виктор Векселберг, който плати 40 млн. долара за готическия замък. Той се намира на брега на езерото Гарда и е последното убежище на дучето и неговата любовница Карла Петачи. През 1945-а немците окупират Италия и Мусолини само формално управлява страната. На 17 април той тръгва на последното си пътуване до Милано, а на връщане е разстрелян – от партизани или от съюзниците. Говори се, че в това има пръст Уинстън Чърчил, който през 1946-а сякаш за отмъщение се настанява във вилата на Мусолини.
По-късно замъкът и земята са придобити от семейството на издателя Джанджакомо Фелтринели. Същият, който пръв публикува „Доктор Живаго“, а след това организира терористичната „Група за партизанското дейстие“ – аналог на „Червените бригади“. Във вилата той организира база за подготовка на бойци. В нея намира и смъртта си, докато изработва бомба.
Сега замъкът, заедно с колекция от хиляда антикварни предмети и стари книги на националното географско дружество, е собственост на Векселберг. Очевидно бизнесменът не се страхува от призраци – нито на фашистки диктатори, нито на червени терористи.
"Дворецът на пролетта" на Николае Чаушеску
Със златните си кранове, джакузита, персийски килими и противоатомен бункер "Дворецът на пролетта" е истинско бреме за румънската държава, откакто Чаушеску и жена му бяха разстреляни от революционен трибунал. Издръжката му струва скъпо, а отърваването от него е трудно. Опитът да бъде превърнат в място, където да отсядат високи чуждестранни гости, се оказа неуспешен.
В началото на 80-те години на ХХ в. Чаушеску обрича държавата на глад с шизофреничен режим на икономии – не повече от една горяща 15-ватова крушка в жилище, никаква топла вода, 45 кг месо годишно за възрастен човек, два часа телевизия дневно. В градовете безчинства икономическа полиция, а гладът и мизерията в селата са направо чудовищни.В същото време семейство Чаушеску – Николае, Елена и синът им Нику – окончателно губят връзка с реалността, позволявайки си абсурдни харчове и капризи. В "Двореца на пролетта" например има гардеробна, където се пазели 365 мъжки костюми за еднократна употреба. Чаушеску се страхувал да не го отровят, особено с дрехи, напоени с отрова, затова всеки ден обличал нов костюм.
Пасо де Мейрас на Франциско Франко
Крепостта, построена през ХVІ в., и паркът, където отсядал през лятото генералисимус Франко, от много години са предмет на спорове между дъщеря му Мария дел Кармен и Испания. Държавата призна замъка за културна забележителност и разпореди да бъде открит за посещения. Още повече че имението Пасо де Мейрас е реквизирано от бившите му собственици – графовете Пардо Басан – и подарено на каудильо от името на благодарния народ на Галиция. Мария обаче, чиито деца и внуци са израснали в замъка, не иска външни хора в имота си. През лятото на 2014-а, след меки уговорки и твърди заплахи със съд, компромис все пак беше постигнат. Сега потомците на Франко всеки месец напускат имението за четири дни. Така че всеки желаещ може да влезе в библиотеката или в кабинета на генералисимуса.
Вилата на Йосип Броз Тито в Хърватска
Вилата на идиличния хърватски остров Бриони е само една от 33-те резиденции на Йосип Броз Тито, но той предпочита да живее тъкмо на нея от 1947-а до 1979 година. В нея приема гостите си – от Леонид Брежнев и Валентина Терешкова до София Лорен и Дуайт Айзенхауер. Последният подарява на Тито разкошен кадилак в изумруден цвят, на който гостите се возят и досега. Но вече срещу пари. Парите и капиталистическият разкош са тайната страст на лидера на комунистическа Югославия и четвъртата му жена Йованка. На острова има всичко, което би искал да притежава един диктатор, живеещ на широка нога – от огромната яхта „Чайка“ до зоопарка с екзотични екземпляри.
Лидерите на братските страни знаели за слабостта на Тито към животните и му подарявали жирафи, ягуари и слонове. Конкретно Индира Ганди му подарила индийски слон. Животните умирали, а чучелата им и до ден днешен украсяват интериора на вилата.
От 1986-а насам наследниците на Тито се опитват да си върнат чрез съда поне част от собствеността, включена в четирите списъка на имуществото на лидера. Още повече че в четвъртия засекретен опис се оказаха скъпоценностите на кралското семейство Караджорджевич. Те бяха открити в личния сейф на президента на Югославия. Засега обаче държавата не дава абсолютно нищо на наследниците, дори безплатни билети за музея.
Колибата на Ленин
През лятото на 1917-а Владимир Илич Ленин обръсва брадата си и се скрива от преследването на Временното правителство в селото на работника Емелянов на Сестрорецкия разлив. Отначало живее на тавана в плевнята (днес това място се нарича музей „Бараката“), а след това се премества в колиба. Сега там се намира гранитен паметник на архитекта А.И. Гегело „Колибата“, който прилича повече на гроб.
В затънтеното кътче вождът на пролетариата написва книгата си „Държавата и революцията“. „Отдалечено място, гора, блато, храсти и жестоки комари“, така биографите описват чудовищните условия, при които е работил. По-късно местността е залята с бетон, изградена е ротонда с павилиони и кафенета. Оказва се, че някогашното скривалище на Ленин предлага отлични условия за сватби и корпоративни мероприятия . А „Бараката“ и „Колибата“ са се превърнали в постоянни места за изложби на съвременното изкуство, където художниците непрекъснато се шегуват с Владимир Илич. Неотдавна там бе открит един от проектите на международното биенале манифест – „Революционният музей след идеологията“.
