Потокът от лоши новини не спира.
Преди дни Европейската банка за възстановяване и развитие оряза драстично прогнозата си за икономическия растеж на България през тази година. Дават ни ръст на брутния вътрешен продукт от едва 0.8%, докато през септември оптимизмът на международната институция клонеше към 2 процента. Новата прогноза на ЕБВР за България вече съвпада с очакванията на Министерството на финансите и е малко над очакванията на Европейската комисия и кредитната агенция S&P, съответно за 0.6 и 0.5% ръст.
Малко преди това стана известно, че в цялата си нова история страната ни за първи път приключва година (2014-а) с дефлация. Месец по месец през миналата година цените са падали, ако за база се вземат същите месеци на 2013-а. Средното ниво на дефлацията за годината е 1.4 на сто.
Падане на цените! „Радостта на народа“ е повече от обяснима, защото статистиката показва, че намаляват – макар и все още не съвсем забележимо – цените на храните, транспорта и жилищата. Хората купуват повече, което пък завърта на по-високи обороти производството и търговията. Печалбите се вдигат, постъпления от данъци и осигуровки – също, хазната се пълни, ще има повече за бюджетни заплати, пенсии и социални…
Но, възможно ли е в икономиката всички да са щастливи? Категорично не! Ако не се върти бясно печатницата за пари, когато някой печели, друг – губи.
Потребителската психика е такава, че когато ценовият тренд надолу бъде ясно осъзнат, покупките започват да се отлагат в очакване на по-добри цени.
Има и друг феномен – еластичност на търсенето. (Когато дадена стока е от първа необходимост – например хляб или лекарство, тя проявява много по-ниска еластичност на търсенето, отколкото много други стоки. Дори голямо повишение на цената на хляба няма чувствително да промени търсенето му, поради мястото, което той заема в потребителската кошница. Ако днес сме яли един самун, утре няма да започнем да ядем два, защото цената му е паднала от левче на 80 стотинки. От друга страна, ако дадена стока има достатъчно много и достатъчно качествени заместители, намаляването на цената ѝ ще доведе до ръст на търсенето към нея и стоките заместители. До времето, когато дефлационната спирала се задейства и „страхът да не се минем“, като не дочакаме още по-ниски цени, заработи с пълна сила.)
Колкото и парадоксално да звучи, но по-страшното е, че не сме сами. Еврозоната изпадна в дефлация през декември. Според Евростат цените в еврозоната са се понижили с 0.2% през декември на годишна основа. Опасенията идват оттам, че около 60% от нашите пазари са в еврозоната. По принцип, когато горивата падат и вследствие на това транспортът поевтинява, се увеличава износът. Но този път Европа ни посреща с преситеност на пазарите и понижени цени.
Основният виновник за подобни сътресения е поевтиняването на горивата.
Защо се случи? Буксуването на Европа ли сви потреблението така рязко? Или всичко изглежда като наказателна мярка срещу Русия за войната й в Украйна. Мярка, подкрепена от арабските шейхове, които обичайно при спад на цените веднага се събират във формат ОПЕК и най-често в Париж, за да определят с колко да свият добива? За да балансират търсенето и предлагането и да предотвратят ценовия срив.
Този път това не само че не се случи, но и Щатите отвъртяха до край кранчетата за шифтов газ и заявиха, че ще започнат масирано да изнасят.
У нас газообразните и течните горива за битови нужди паднаха съответно с 4.0 и 4.9% през декември спрямо ноември, дизеловото гориво се е понижило с 5.1%, автомобилният бензин А95 Н с 1.8%, бензин А98 Н с 2%, газът – с 5.5 процента. През януари тенденцията се запазва. Цената на бензина в България обаче не пада със същия темп, с който намалява цената на суровината. Причината е, че нефтът формира 40-45% от цената, в зависимост дали е бензин или дизел. Останалата част от цената е съответно разходи на компанията, акцизи, които са над 40% от стойността на крайната цена, и, разбира се, накрая трябва да се добави 20% ДДС, който отива в държавата
Защо обаче при около 60% срив в цената на петрола в сравнение със средата на миналата година цените у нас не падат „справедливо“. Защо хлябът не поевтинява? Ами защото, когато нафтата поскъпва, тези от бранша казват: „Хлябът трябва да поскъпне с 10%“, а когато дизелът пада рязко: „Няма как да поевтинее, защото работим на ток“. Български принос в макроикономиката. А и поне 35% сив сектор в този бранш.
Големият проблем, който упоритата дефлация може да създаде обаче, е този с изпълнението на държавния бюджет. Задава се по-ниска събираемост на приходите в държавния бюджет от основния източник на приходи – ДДС. България е голям нетен вносител на горива, което означава, че ще намалее и ДДС-то при вноса на суровия петрол, което не е малко перо, както и акцизите за горивата, купени от крайни клиенти. По-ниските постъпления от данъци на стоки и услуги в държавната хазна ще трябва да се компенсират чрез други мерки.
Според експерти държавният бюджет може да се лиши през 2015 г. от над 200 млн. лева. Бюджетът е смятан при цена на петрола 91 долара за барел, а в момента той е паднал до 47 долара. През миналата година от косвени данъци (акциз и ДДС) не бяха събрани около 1.1 млрд. лв., като една от основните причини за това е именно дефлацията и по-ниските приходи от двата данъка.
Оптимистите пък го извъртат, че по-високото потребление заради поевтиняването може да компенсира изцяло спада на приходите от ДДС. При късмет можело и да се повтори ситуацията от 2009-2011 г., когато петролът първо падна до 35 долара, а след това се изстреля до над 100 долара за барел и остана там близо три години.Тогава бюджетите бяха с излишъци.
А сега? Дали не ни чака свръхдефицит? И пак актуализация?
И мисли ли някой откъде да реже, за да не развържем бюджета.
