Председателят на Европейската централна банка Марио Драги обяви широкомащабна програма за покупка на активи, включително и частни и държавни ценни книжа, в размер до 60 млрд. евро на месец, за да стимулира растежа на еврозоната и да неутрализира дефлационния натиск. Това стана по време на пресконференцията след съвещанието на управителния съвет на институцията на 22 януари, на който банкерите взеха решение да не променят лихвената си политика и да оставят на 0.05% основната лихва на еврозоната, на минус 0.2% лихвата по депозитите на банките в ЕЦБ и на 0.3% минималната кредитна лихва.
ЕЦБ ще "пазарува" облигации от началото на март до края на септември 2016-а, което означава, че ще бъдат напечатани над 1 трлн. евро. Сделките ще продължат, докато не настъпи стабилна корекция на посоката на инфлацията, съобщи Драги. Покупките ще се осъществяват на вторичния пазар, пропорционално на дела на отделните стопанства от общността, което означава, че ЕЦБ ще купува по-големи количества дълг от най-големите икономики (като Германия), отколкото от по-малките. Драги каза също, че за 20% от сделките ще е в сила подялбата на риска – тоест, основната маса от всички потенциални загуби ще поемат националните банки. Тази концепция обаче се натъкна на сериозни критики, защото ще натовари допълнително страните с големи публични дългове.
Офанзивата на европейските централни банкери се случи въпреки съпротивата на германската Бундесбанк и опасенията на Берлин, че стратегията ще откаже по-разточителните стопанства да правят икономически реформи. Германски адвокат, проявил завидна активност в опитите си да спре спасителните операции за закъсалите държави от еврозоната, пък обяви, че вече подготвя съдебен иск срещу програмата на ЕЦБ за покупка на държавни облигации. В ефективността й се съмнява и бившият финансов министър на Съединените щати Лари Съмърс, който определи като грешно предположението, че мащабните покупки на държавен дълг е панацея за Европа. Още повече че доходността на повечето правителствени облигации от еврорегиона вече са на свръхниски равнища, а еврото падна драстично към щатския долар.
В интерес на истината, Драги има малко пространство за маневри. Инфлацията в блока на еврото стана отрицателна през декември 2014-а, когато се понижи с 0.2%, а падащите цени на петрола оказват допълнителен дефлационен натиск. Което автоматично "задейства" правомощията на ЕЦБ да вземе всички мерки за гарантиране на целевите инфлационни нива, които са в близост до 2% годишно.
Акцията на европейските централни банкери свали еврото до 1.14 щ. долара и пренасочи капиталови потоци към Дания, атакувайки фиксирания курс на датската към единната европейска валута. Това принуди датските централни банкери да понижат на 22 януари основната лихва по депозитите до минус 0.35% и провокира коментара на шефа на отдела по връзки с обществеността Карстен Билтофт, че институцията "има достатъчно крони", както и "необходимите инструменти", за да удържи на натиска на спекулантите и, за разлика от Швейцария, да запази фиксинга от 7.46038 крони за едно евро с 2.25% диапазон. От 15 до 20 януари Дания е продала рекордните 50 млрд. крони, за да отслаби местната валута. Което, по сметки на "Свенска ханделсбанкен", е еквивалентно на над 10% от датските резерви в чуждестранна валута към края на 2014-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата се активизира. Средният дневен валутен оборот достигна 1269 млн. евро (2482 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2.25% дял от купената и продадена валута.
