Какво се случва с Българската телекомуникационна компания? Ще бъде ли овладяна тя от някой, който не е платил и лев за нея? И какво ще получи КТБ от евентуалната й продажба? Тези въпроси сигурно си задават много хора, освен работещите в компанията, но онези, които знаят верния отговор, се броят на пръстите на едната ръка. Новините около бившия държавен телеком напоследък са толкова много, че напомнят за периода на неговата приватизация преди повече от десет години.
На 27 януари 2015-а в Търговския регистър бяха вписани поредни промени в ръководството на "Вива телеком България", което държи 100% от акциите на БТК (с търговско наименование "Виваком") и е първото от веригата дружества зад оператора, чиито корени са в Люксембург. Колкото изненадващо, толкова и очаквано, в управата му влезе бившият финансов министър от кабинета "Сакскобургготски" Милен Велчев. Точно по време на неговия мандат бе осъществена първоначалната продажба на държавната БТК, определена впоследствие от мнозина като "кражбата на века".
Как се случи приватизацията
Ще припомним, че през 2004-а 65% от телекома бяха продадени на никому неизвестната "Вива Венчърс" за 230 млн. евро, при все че по доклади на оценители компанията струваше над 1 млрд. лева. Като бонус по сделката новите собственици получиха и GSM лиценз на една четвърт от цената. А освен това си прибраха дивидентите за две поредни години, без да дадат на държавата нито лев. Година по-късно останалите 35% от акциите на дружеството бяха продадени за малко над 650 млн. лева. Посредник по сделката бе "Булброкърс" на Иво Прокопиев. През 2007-а пък, когато изтече тригодишната забрана за прехвърляне на собствеността, "Вива венчърс" продаде БТК на "Ей Ай Джи Глобал Инвестмънт груп" (AIG Global Investment Group) за сумата от 2.112 млрд. лв., или 1.080 млрд. евро, и така само за три години си осигури 469% печалба. Зад "Вива Венчърс" всъщност стоеше инвестиционният фонд "Адвент интернешънъл", който бе доведен у нас от небезизвестния лобист и сив кардинал на царската партия Спас Русев, на чиято яхта бяха заснети да играят карти Иван Тодоров-Доктора, Петър Петров-Амигоса, Милен Велчев и други лица от властта.
Сега Милен Велчев заменя в управлението на "Вива телеком България" Борис Статев, докато останалите управители запазват местата си. Това са Златозар Сурлеков (който е и в управителния съвет на БТК), Светлана Бахчеванова, Филип Гроуз (в надзорния съвет на БТК) и Елеонора Сърбова. Решението за назначаването на бившия финансов министър е взето от регистрираната в Люксембург фирма "ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л." (InterV Investment), която е едноличен собственик на "Вива телеком България". Реално Велчев е представител на българския офис на лондонското инвестиционното поделение VTB capital и на руската ВТБ банк у нас, което през 2012-а, в консорциум с Корпоративна търговска банка, официално придоби "Виваком". Тогава прехвърлянето на собствеността бе осъществено на извънборсов пазар за сумата от 265 млн. евро, а купувач бе споменатото вече “Вива телеком България” – притежавано от InterV Investment (виж графиката). Последното дружество пък е изцяло в ръцете на V2 Investment, базирана също от Люксембург. Контролът над V2 Investment се държи от V Telecom Investment General Partner S. A.- отново акционерно дружество от Великото херцогство. Точно в последното 43.3% от капитала държеше фирмата на Цветан Василев “Бромак телеком инвест”, VTB имаше 33.3%, а бившите кредитори на БТК (сега акционери) – 23.43 на сто.
След като се разбра за новата роля на Милен Велчев, той заяви пред в. "24 часа", че твърденията за влизането му в управата на БТК и за важността на поста му не са съвсем верни. По думите му, като член на управителния съвет на "Вива телеком България" можел единствено да гласува за одобряването на общата политика и избора на членове на управителния съвет на телекомуникационната компания. Пред в. "БАНКЕРЪ" Велчев отказа допълнителен коментар, с обяснението, че не е в позицията на човек, който може да говори. Той не изрази и позиция по споровете около собствеността на "Виваком", тъй като те нямали отношение нито към неговия избор, нито към политиката на телекома.
В интервю за в. "БАНКЕРЪ" обаче от 5 януари тази година мажоритарният собственик на БТК Цветан Василев каза, че дружество със специална цел (special purpose vehicle) на VTB Capital е само номинален акционер във "Виваком".
"Придобиването на "Виваком", включително и участието на VTB Capital, действително е финансирано от КТБ АД. Това беше част от дългосрочната стратегия за развитие на банката – придобиване на подценени активи, преструктурирането им и продажбата им на стратегически инвеститори. Стойността на "Виваком" след придобиването й през 2012 г. порасна близо три пъти спрямо цената, платена за нея. Това за съжаление даде повод на софийския клон на тази инвестиционна банка (б.а.- VTB Capital) да се активизира нездраво и да влезе в негласно съдружие с мои "доброжелатели" – в ущърб на интереса на "Виваком", както и на тези, които представлява", отбеляза в началото на януари Василев.
Очевидно е, че с назначаването на Милен Велчев споменатата активизация на VTB Capital вече е факт. Въпросът сега е какво ще произтече от това? Пред "БАНКЕРЪ" Цветан Василев изтъкна, че "чрез прилагането на многообразни "креативни" методи – от причакване на входа, през идеологическо облъчване на кого трябва да служат до системни заплахи, включително и за физическа саморазправа, пратеници на идеолозите са убедили членове на надзорния съвет (б.а.- на БТК) да гласуват против волята на акционерите, които представляват". Целта в случая била смяната на сегашния председател на управителния съвет на телекома Златозар Сурлеков, което учудващо добре пасва с обявеното от Велчев правомощие да избира ръководството на компанията.
Тук обаче трябва да обърнем и по-специално внимание на думите на Цветан Василев за това как е финансирана покупката на БТК през 2012 година. Защото ако средствата за дела на VTB Capital наистина са осигурени от КТБ, то реално излиза, че сега Милен Велчев е поставен да овладее управлението на телекома, без ВТБ "Капитал" реално да е платила и едно евро за това. Което пък може да се окаже по-добра сделка дори от скандалната приватизация.
Какво точно ще се случи с "Виваком" най-вероятно ще разберем още в първите дни на февруари, когато се очаква да бъде направен първият опит за промяна в мениджмънта й. По информация на в. "БАНКЕРЪ" обаче в надзорния съвет на телекомуникационната компания ще влезе не само Милен Велчев, но и брат му Георги. Те ще заменят досегашните представители на VTB Capital – Александър Мороз и Стефано Дзупет.
Ако рокадите не бъдат осъществени, може да се стигне до продажбата на БТК. Пак в интервюто си пред "БАНКЕРЪ" (бр. 1, 2015 г.) Цветан Василев обясни, че "с цел проваляне на пъклените планове на сценаристите и запазване на стойността на "Виваком" в момента текат преговори за придобиване на нейни дялове от страна на голяма, авторитетна американска компания и допълни: "Моето желание е максимално възможната стойност на компанията да покрие значителна част от пасива на КТБ АД".
Но дали парите ще се върнат ли в банката не зависи само от желанието на Василев. Решаваща роля в случая ще имат задкулисните опити за преразпределението на собствеността, проверките на Комисията за защита на конкуренцията и не на последно място – политическите интереси. Защото след всичките продажби и препродажби БТК продължава да е печеливша компания с годишни приходи от близо един милиард лева и ключови активи в цялата страна за още стотици милиони.
Проверки
От две седмици Комисията за защита на конкуренцията извършва задълбочена(!?) проверка за евентуална смяна в собствеността на Българската телекомуникационна компания. Производството бе образувано по сигнал на изпълнителния директор на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) Теодора Танева. В него се изказваше предположение за осъществена концентрация чрез придобиване на контрол върху БТК от страна на SHCO 79 S.a.r.l, Люксембург, без издадено надлежно разрешение по реда на Закона за защита на конкуренцията.
В сигнала на Танева се твърдеше още, че въз основа на описаната структура на собственост върху БТК, ТЦ-ИМЕ се явява крайното дружество от българска страна, притежаващо по веригата най-голямо участие в телекомуникационната компания. Посочваше се и че в началото на ноември 2014-а ТЦ-ИМЕ е сключило с КТБ договор за залог, по силата на който предоставя като обезпечение на банката всички притежавани от него акции в капитала на "Технотел инвест" АД (б.а.- със старо наименование "Бромак инвест"). Но след сделката със SHCO 79 S.a.r.l то било лишено от възможността да упражнява както юридически, така и фактически контрол върху "Технотел ивест" АД и "Бромак телеком инвест" АД.
Комисията за защита на конкуренцията започна в края на миналата година и задълбочено проучване за намерението на БТК да придобие обратно доставчика на цифрови радио и телевизионни програми "НУРТС България", който продаде преди повече от четири години. За евентуалната сделка КЗК бе уведомена през септември 2014-а и след първоначалния анализ стигна до извода, че бъдещото обединено предприятие ще оперира едновременно на два съседни продуктови пазара – този на наземното цифрово разпространение на тв програми и разпространението им чрез платените платформи – сателит и Internet Protocol. "Участието на групата БТК на двата продуктови пазара би създало конкурентни предимства след сделката пред останалите доставчици на платена телевизия, като например при договаряне на цената за предоставяне на правото за разпространение на програмите (авторските права) с доставчиците на медийно съдържание", мотивираха се тогава антимонополистите.
