Каква е истинската цена на дрехите от т. нар демократични марки? Например норвежки блогъри, пишещи за мода, повече никога няма и да помислят да пестят, купувайки джемпър само за 15 евро, след като видели в какви условия е ушит. Документалните клипове Deathly Fashionу, заснети от норвежкото издание Afternposten, се превърнаха в истински хит. Те показват как млади журналистки работят в шивашка фабрика в Камбоджа при ужасни условия.
Младите и симпатични Фрида и Аникен заминали за Камбоджа заедно с колегата си Людвиг, за да разберат как се шият дрехите от любимите им демократични марки. Живели и работили рамо до рамо с камбоджански шивачки в столицата Пномпен. Впрочем синеоките норвежки доста трудно успели да се настанят на тази работа.
"В такива фабрики е трудно дори да влезеш, да не говорим за постоянна заетост. Единствената шивашка работилница, в която допуснаха момичетата, минава за една от най-добрите в страната, но едва ли може да бъде похвалена за нещо – казва директорът на проекта Джоаким Клевен. – Там е горещо, в тоалетните няма хартия, работните места са чудовищно неудобни. Работниците разказват, че понякога зад гърбовете им се разхождат пазачи, които гледат някой да не мързелува. При неизпълнение на нормата бият до загуба на съзнание."
Младежите трудно намират думи, за да опишат преживяното. Заедно с новите си колеги пътували за работа в открити камиони, ядели червясала риба и им дошло до гуша от безкрайно повтарящата се монотонна работа.
За един ден във фабриката в Пномпен Фрида, Аникен и Людвиг печелели девет долара. Със заплати като техните местните работници трябва не само да се хранят, но и да плащат наем, електричество, да си купуват дрехи и при нужда да потърсят лекарска помощ. Журналистите решили да заложат в бюджета си само разходи за храна и пак не успели да свържат двата края.
Документалните филмчета, които събраха милиони гледания, очевидно изнервиха шведския концерн H&M и той побърза да се отрече от тези работилници. Впрочем всяка уважаваща себе си демократична марка има на сайта си раздел, в който се разказва за етичността на производството на нейните стоки. Интересно тогава – за кого шият дрехи фабриките от третия свят?
Една от най-странните и тъжни истории се случи през 2014-а с ирландската марка за евтини дрехи Primark. Във фирмения магазин на бранда в Уелс клиентка открила върху един от етикетите на роклята, която си купила, надпис: Forced to work exhausting hours. Което може да се преведе като "Карат ме да работя до припадък." Жената предположила, че думите са на някоя от работничките, шиеща дрехи за Primark. Тя изпитала ужасно чувство за вина и се опитала да се свърже с компанията, но без успех. Случаят получил широк отзвук едва като стигнал до местната преса.
Разбира се, далеч не всички се интересуват от условията, в които се произвеждат купуваните от тях стоки, но това не означава, че са жестоки хора. Веднага след новината за Primark журналистката Хариет Бигнъл от The Independent предложи да се спре демонизирането на купувачите на достъпни и "неетични" дрехи. Тя припомни, че мнозина ги взимат просто защото нямат друг избор: костюмите на дизайнери, грижещи се за условията на труд, работната среда и т. н., са в пъти по-скъпи от "бързата мода".
