Кабинетът взе решение тази седмица да внесе в Народното събрание поредните промени в Закона за държавната собственост. Идеята е с новите допълнени текстове към норматива да се създаде възможност държавните предприятия и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала си да участват като равноправни партньори в процедурите за изпълнение на обществени поръчки и в сходни на тях процедури. Има много случаи, при които държавните дружества не са само възложители, но и потенциални участници в процедури за възлагане на обществени поръчки, както и изпълнители по сключени договори. Досегашният регламент бе те да участват в тези конкурси по общия ред.
Проблемът идва
от това, че често сроковете не са съобразени със спецификата им на управлението им и с възможността да вземат участие в тях. Оказва се много трудно държавното предприятие или търговското дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала да избере партньор за участие и да подготви офертата за участие дори при стандартната открита процедура, при която срокът за подаване на предложение за участие е 52 дни.
Промяната, която се предлага сега, предвижда правилата за избор на частен партньор да не се прилагат, когато държавните компании сключват договор за съвместна дейност или участват в граждански дружества. Това се прави с цел да бъде облекчен режимът освен за участие в процедурите по възлагане на обществени поръчки и когато се избира изпълнител на услуги. Например за строителство или доставка, когато самите те получават финансиране от средства от Европейския съюз и когато финансиращата институция изисква сключването на споразумение.
Това е поредното предложение за промяна в този закон, което готви правителството на Бойко Борисов. В началото на ноември кабинетът предложи на Народното събрание да приеме Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Целта е
да се ускори процесът на изграждане
на значими за обществото национални обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост. В края на ноември миналата година, след доста препирни, текстовете бяха приети на първо четене. Тези промени трябваше да улеснят и своевременното усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз "при баланс между защита на частната собственост и обществените интереси, без да бъдат нарушени правата на собствениците на имотите, които се отчуждават" – това беше вписано в мотивите. Измененията и допълненията изрично предвиждат – когато Министерският съвет огласява актовете за отчуждаване, областният управител и кметът на общината да прилагат реда на Административно-процесуалния кодекс.
Изменени, прецизирани и детайлизирани са текстовете от Закона за държавната собственост, които определят от кой момент нататък имотът се смята за отчужден. Регламентира се, че актът за отчуждаване влиза в сила и имотът се смята за отчужден, когато актът не е обжалван, а определеното в него парично обезщетение е преведено по сметка на правоимащите лица. При липса на посочена сметка това става по сметката на областния управител. В случаите на обжалване това ще става, когато обезщетението е преведено по сметка на правоимащите лица въз основа на съдебно решение.
Промените съответстват на разпоредбата от Конституцията на Република България, съгласно която принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не може да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Предвижда се също възможност при допуснато предварително изпълнение на акта за отчуждаване инвеститорът на национален обект да влезе във владение на имота, преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила. Това се допуска само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект, и плащане на определеното в акта за отчуждаване обезщетение на правоимащите лица. Предлагат се ясни процедури за защита на правата на собствениците на отчуждените имоти. Според тях влизането на инвеститора във владение на имота се обвързва с механизъм за определяне и изплащане на обезщетение за пропуснати ползи на собственика от датата на влизане във владение на имота до влизане в сила на акта за отчуждаване. Предвижда се и обезщетение за вредите върху имота или за възстановяването му във вида, който е имал към момента, когато го е поел инвеститорът, ако отчуждаването не се осъществи или бъде отменено.
Дължимите обезщетения се определят от инвеститора
на национален обект след влизане в сила на акта за отчуждаване. Собственикът на имота може да оспори размера на определеното обезщетение и да иска по-голямо обезщетение. Когато съдът постанови по-висок размер на обезщетението, инвеститорът изплаща на собственика разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок след съдебното решение. Бе предложено в случай че инвеститорът преведе по сметка на областния управител допълнителна сума в размера на определеното в акта за отчуждаване обезщетение, предварителното изпълнение на акта за отчуждаване да може да бъде спряно или отменено само когато от предварителното изпълнение на собственика може да бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която не може да бъде компенсирана. Тази допълнителна сума трябва да служи за гаранция за изплащане на увеличения от съда размер на обезщетението, както и на обезщетенията за пропуснати ползи и за вреди върху имота от допуснатото предварително изпълнение. Промените регламентират също, че на инвеститор на национален обект ще бъде издадено разрешение за строеж само при влязло в сила допуснато предварително изпълнение. Аналогични промени бяха поискани и в Закона за общинската собственост. Те засягат възможността при допуснато предварително изпълнение на акта за отчуждаване инвеститорът на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост, да влезе във владение на имота, преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила.
С тези промени
на практика се ускорява процедурата
за отчуждаване на имоти и се дава зелена светлина за по-бързото изграждане на големи инфраструктурни проекти. Те се наложиха поради факта, че процедурата за отчуждаване на имоти забавяше строителството им. Такива бяха случаите със Северната тангента в София, магистралите "Струма" и "Марица" и други, чиято реализация се спираше заради дълги съдебни процедури по обжалване на оценките за обезщетения и по някои от тези проекти има опасност да загубим много европейски средства.
По досега действащото законодателство актът на обжалване спираше изпълнението на процедурата по отчуждаване. С новите промени началото на съдебния спор няма да спира отчуждаването, а собственикът на имота ще може да оспори размера на определеното обезщетение и да иска присъждане на обезщетение в по-висок размер. Когато съдът постанови по-висок размер на обезщетението, инвеститорът ще изплаща на собственика разликата заедно със законните лихви върху нея.
Аналогични бяха и предложените промени в Закона за общинската собственост. Те засягат възможността при допуснато предварително изпълнение на акта за отчуждаване инвеститорът на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост, да влезе във владение на имота, преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила.
