Ако се запазят сегашните котировки на петрола на международните пазари, цената на природния газ може да падне значително, опасяват се в руската компания "Газпром". В специален отчет на газовия холдинг се посочва, че това ще се отрази негативно на финансовото му състояние и приходите от износ на синьо гориво ще намалеят значително. Което на свой ред ще доведе до намаляване на паричните потоци, свиване на инвестициите и на общата печалба.
Ситуацията и сега съвсем не е розова. През третото тримесечие на 2014-а нетната печалба на "Газпром" е намаляла с цели 62 % спрямо същия период на 2013-а, като причините са обезценяващата се рубла и липсата на газови доставки към ключов потребител като Украйна. Така финансовият резултат на "Газпром" се е понижил до 105.7 млрд. рубли или (около 1.56 млрд. долара) от 276.1 млрд. рубли през третото тримесечие на 2013-а-. В същото време продажбите на компанията са спаднали с 5.9 % до 1.13 трлн. рубли. За първото деветмесечие на 2014-а пък печалбата се е понижила с 35% до 556.3 млрд. рубли (около 8.13 млрд. щ. долара).
Евтиният петрол може сериозно да зарадва много потребители в Европа, които купуват руско синьо гориво, защото формулата, по която се определят цените му, е обвързана с кошница от петролни продукти и отчита промените в стойността им за предишните шест до девет месеца. Неведнъж от ЕС настояваха цената на природния газ да се "развърже" от тази на петрола, но Кремъл упорито настояваше да запази своето ценообразуване, което сега му изигра лоша шега.
През 2012 г. средната цена за 1000 куб. м. газ за европейските страни е била 385.1 щ. долара, за Общността на независимите държави (ОНД) и балтийските републики – 305.3 щ. долара. През 2013-а цената на доставките към Стария континент леко се е понижила – до 380 щ. долара за 1000 куб. м, а средната цена за ОНД и балтийските държави е паднала до 272 щ. долара. Сега най-евтин газ от Русия получават Беларус (186 щ. долара за 1000 куб. м), Армения (189 щ. долара) и непризнатата Приднестровска народна република (240 щ. долара). А най-скъпо за него плащат страните от бивша Югославия – Македония (564 щ. долара), Босна (515 щ. долара), Словения (486 щ. долара). Както и Полша (528 щ. долара), Чехия (503 щ. долара) и България (501 щ. долара). В същото време Турция и Германия получиха съществени отстъпки заради съдействието им при стратегическите за "Газпром" проекти – "Северен поток" и "Южен поток", съответно 407 и 379 щ. долара.
