Първият демократично избран президент д-р Желю Желев ще бъде погребан с държавни почести.
Премиерът Бойко Борисов съобщи, че правителството и президентството ще подготвят държавно погребение за Желю Желев.
"Надали има човек в тази страна, който да каже нещо лошо за Желю Желев, но старите хора казват: "Господ прибира при него първо добрите хора". С тези думи Борисов изказа съболезнованията си към близките на Желев. Това се случи по време на срещата на министър-председателя с Американската търговска камара.
Борисов добави, че се присъединява към скръбта на нацията от загубата на първия демократично избран президент.
Вицепрезидентът Маргарита Попова заяви, че днешният ден е тъжен и тъгата ще продължи много дълго време, защото д-р Желю Желев ще ни липсва. С него се познавахме отдавна, били сме много пъти заедно, говорили сме за България, за демокрацията, за човещината в политиката, каза тя пред журналисти.
"Д-р Желю Желев със сигурност ще остане в новата история на България. Той беше първият демократично избран президент на страната и категоричен защитник на утвърждаване на демократичните ценности и върховенството на закона", пише в съобщение до медиите президентът на България от 1997 до 2002 година Петър Стоянов.
"Желев без всякакво колебание отстояваше желанието на България да се завърне отново в семейството на европейските народи. Българските граждани ще го запомнят с неговата честност, почтеност и отказ от материално облагодетелстване, отбелязва Стоянов. С книгата си "Фашизмът" Желю Желев спечели признанието на българската интелигенция преди промените, а с дейността си като политик след това, уважението не само на българския народ, но и на европейския политически елит", пише още Стоянов.
"Д-р Желев си остана в представата на мнозинството българи като честен и скромен човек. Беше земен, властта не го изкуши, не го съблазни. Живееше като всички хора – без лукс и привилегии. Запази авторитет и достойнство до края на своя живот. Това му извоюва може би най-ценния – моралният капитал." Това се казва в изпратен до медиите съболезнователен адрес по повод кончината на президента д-р Желю Желев от президента на България в периода 2002 – 2012 година Георги Първанов.
Първанов допълва, че с кончината на Желю Желев България е загубила един от най-ярките си радетели и лидери, оставил трайна следа в най-новата история. "Той бе един от първите, дръзнали да се противопоставят на предишната система, авторът на книгата "Фашизмът", инициатор на Клуба за гласност и преустройство, и на Съюза на демократичните сили, негов пръв председател. Това му отреди заслужено място сред знаковите фигури на дисидентството в Източна Европа".
С името на д-р Желев са свързани първите години на демократичните промени в България, подчертава Първанов и отбелязва, че отличителна черта в дейността му като политик и държавник е неговата принципност, политическа смелост и решимост да отстоява своите позиции. "Дори тогава, когато те са в разрез с подкрепящото го политическо статукво", пише Георги Първанов.
"И като учен, и като политик, и като държавник, д-р Желев не робуваше на догми и аворитети. Винаги търсеше диалог и съгласие по най-значимите цели и приоритети на обществото и нацията, и особено по европейския избор и бъдеще на страната ни. Остро бе неговото чувство за държавност, за отстояване на националните интереси, за приемственост във функционирането на президентската институция. Безспорно той има ключов принос в нейното утвърждаване и изпълване със съвременно съдържание на основата и в рамките на новата Конституция", пише в съболезнователния си адрес Георги Първанов.
"В постсоциалистическите страни демократичните промени често са функция на волята и силата на конкретни хора. Един от тях бе и д-р Желев." Това се казва в съболезнователното писмо на министъра на външните работи Даниел Митов до близките на д-р Желю Желев.
Министърът отбелязва, че Желев е не просто първият демократично избран държавен глава, но и е една от емблематичните фигури на прехода, активно ангажирал жизнения си път с този на България.
"От дисидентските си пориви против задушаващия тоталитаризъм, през изграждането на демократичната опозиция непосредствено след промените в страната и на президентската институция след приемането на Конституцията от 1991 г., до гражданската му активност, която непрекъснато проявяваше след края на мандата си – д-р Желев винаги успяваше да види пътя на България в контекста на нейната европейска идентичност и демократично бъдеще", пише Митов. Той изтъква, че Желев бе от малцината личности, "които никога не позволиха политическата им дейност да компрометира тяхното чисто човешкото лице".
