В медицинските енциклопедии аутизмът е описан като състояние на усамотяване, самоизолиране. Аутистите са хора, които живеят в свой собствен свят. Основните му симптоми са нарушение в социалните взаимоотношения, нарушения на речта и езика и стереотипен, повтарящ се репертоар от действия.
Подобна е симптоматиката и в поведението на т.нар. правителство на съдебната власт, което плаче за диагноза. Това се вижда при всеки скандал в съдебната система или след всеки унищожителен мониторингов доклад. Какви са симптомите, съдете сами: в Софийския градски съд лъсва фактът, че разпределението на делата може да бъде направено съвсем (не)случайно, а ВСС разпорежда проверки с предварително известни констатации и отказва да търси виновни. Европейците в прав текст им казват, че не са изпълнили куп препоръки, а те, сякаш не разбрали езика, разчитат в критиките едва ли не похвала. Политиците ги обвиняват, че дърпат държавата назад, а те отговарят: "Който не работи, не греши". Съдии застават с името си и им казват, че е недопустимо да са толкова фатално "откъснати" от проблемите на гилдията, а те дори не считат за нужно да се оправдаят – сякаш нищо не са чули. Вестниците се скъсаха да им обясняват какво не трябва да правят, за да не изглеждат зле отстрани, пък те продължават да си я карат, както си знаят…
Лошото според медицинските енциклопедии е, че лечение за такова едно състояние няма – то може само евентуално да се подобри, макар и с много търпение и работа. Но в никой случай няма да мине от само себе си.
Така че вие сте на ход, господа политици. Болният вече очевидно е зле. Пишете рецептата! Пък дано да помогне…
