Готвят се лични партиди и за здравно осигуряване (сценариите за промяна на осигурителния модел) – ср. 100 р.
Как зъболекарите източват касата – ср. 60 р.
Учители и синдикати скачат срещу новия образователен закон, кои са конфликтните точки – вт. 80 р.
Стажът тормози кандидат-пенсионерите – срещу колко и при какви условия можеш да го купиш – вт. 80 р.
Националната асоциация на ресурсните учители организира в понеделник символичен протест срещу предложения в проектозакона за предучилищно и училищно образование, внесен в парламента.
Документът предвижда Ресурсните центрове за подпомагане на обучението на деца със специални образователни потребности да бъдат преобразувани от държавни в общински и да бъдат модернизирани. Според ресурсните учители обаче, те ще бъдат "разформировани в недофинансирани общински структури и то само в областните градове".
Председателят на образователната комисия в парламента Милена Дамянова, която движи приемането на законопроекта още от първия мандат на ГЕРБ, вече коментира, че финансирането и персоналът на центровете няма да бъдат съкратени, но това не се споделя от ресурсните учители.
Те настояват ресурсните центрове да се запазят като държавна отговорност, да се изградят екипи за комплексно оценяване и подкрепа на децата със специалните образователни потребности на регионален принцип в ресурсните центрове и да се инвестират допълнителни средства, така че да се осигурят терапевтични програми и подкрепа на родителите във всяка област на страната.
Ако исканията им не бъдат изпълнени, ресурсните учители се заканиха да излязат на протест пред Народното събрание.
Синдикат „Образование“ установи, че грижите за децата със специални образователни потребности в българската образователна система са далеч от необходимите, а заложената тенденция в проектозакона за закриване на помощните училища е геноцид към тези деца и ученици.
В България съществуват няколко вида специални училища: Оздравителни училища; Училища за деца с увреден слух, с нарушено зрение; Възпитателни училища и Социално – педагогически интернати. Общият брой на тези помощни училища през 2000 година е бил 136, през 2008 е станал 92, а сега той наброява едва 70 училища.
В Европа, след тенденцията за закриване на помощни училища преди десет години, се отчете като неуспешна тази стъпка и сега кипи масово откриване на помощни училища. В България дори не се отчита, че хаотичното и насилствено вкарване на децата с тежки умствени и физически заболявания в масовото училище не само не помага на тези деца и ученици, а им вреди. Но засега няма и намек, че ще започнем да откриваме помощни училища, за да покажем, че мислим за тези деца и погледнем към европейските добри практики.
В Проектозакона за училищното образование не виждаме грижовното отношение на държавата към тези деца, а по-скоро се продължава неглижирането на проблема и няма прекратяване на тенденцията за закриване на помощни училища.
Синдикат „Образование“ категорично не приема закриването на помощните училища и пренасочването на тези ученици към общински центрове. Трябва да се запазят сега съществуващите помощни училища и незабавно да се инициират процедури по откриване на нови специални училища за децата с умствена изостаналост и тежки увреждания.
В Проекта за училищен закон трябва да се заложи и друг важен принцип, който засега не откриваме. Децата с по-леки заболявания, които подлежат на социализация в общообразователните училища, да се обгрижват в среда с най-много 12 ученици в клас или група, за да има ефективност на процеса. Сега няма ограничение за броя на децата със СОП в клас и детето или няколкото деца с увреждания са в среда на 26 и повече ученици. Това е доказано неефективно и понякога генерира обратен ефект.
Друг важен акцент, който не откриваме в проекта за закон, е липсата на задължение за щатове на достатъчно на брой квалифицирани педагози, които целодневно да се грижат за децата в нужда. Европейската практика визира отделен квалифициран педагог за всяко дете със СОП.
Схемите за източване на здравната каса не са от вчера, но по всичко изглежда, че все по-често навлизат в практиката и на зъболекарите.
От началото на годината до края на октомври в София са извършени инспекции в 60 лечебни заведения за дентална помощ. Установени са нарушения при терапията на 108 пациенти, като при 59 от тях зъболекарите са пломбирали липсващи или изкуствени зъби.
Това съобщиха за „Новинар“ от Районната здравна каса в София.
Нарушенията са засечени чрез информационната система на касата. Ако даден зъболекар е извадил зъб, а след това пациентът е отишъл да се лекува при друг стоматолог, който е отчел, че е направил пломба на липсващия зъб, системата веднага алармира за нередност. Именно на базата на тези нарушения се правят и проверките от инспекторите на Националната здравноосигурителна каса.
Засечени са и случаи, при които здравноосигурени пациенти не са посетили личния си стоматолог нито веднъж през годината, но въпреки това той е отчел, че е лекувал болните им зъби. Заради установените нарушения на провинилите се зъболекари са наложени санкции в размер на 7205 лв., допълниха от касата.
Предложенията на д-р Москов за създаването на основен, допълнителен и спешен пакет са като необработени диаманти и трябва да се шлифоват. Това каза в интервю за Радио „Фокус” председателят на парламентарната здравна комисия и депутат от ГЕРБ проф. Стоян Тонев. Той отбеляза, че няма разногласия между министерството и неговата парламентарната група относно това, че тази промяна трябва да бъде направена. Според него идеята за реформата на здравноосигурителния модел, лансирана от д-р Москов, ще бъде приета с консенсус в здравната комисия. „Аз смятам, че на този етап ще постигнем консенсус. Може би някои неща трябва да се поизчистят, но вижте, това става с разговори, обсъждания предложения, оглеждане от всички страни. Защото за всяко нещо си трябва специалист, експерт и човек, който да разбира от материята. Това е както да кажем едно пиано. То може да бъде пренесено от хамали до седмия етаж, ама след това, когато някой трябва да свири, трябва пианист. Така стои въпросът и с тези предложения за трите пакета”, заяви той.
Проф. Тонев съобщи, че здравната комисия обсъжда въвеждането на лични партиди за здравноосигурените. „Даже според мен трябва да се стигне и малко по-далеч, както е не във всички, но в болшинството от страните, самата осигуровка да бъде придружена с конкретен договор на всеки осигуряващ се със Здравната каса, в който договор да бъдат посочени всички възможни варианти за използване на парите. „Аз се надявам до месец април да бъде представено предложението пред парламента и до месец май да бъде вече факт”, заяви той.
Предложенията на здравния министър Петър Москов са като необработени диаманти. Те трябва да се шлифоват, за да придобият вида, в който трябва да бъдат приети от здравната комисия и от Народното събрание. Това каза председателят й Стоян Тонев (ГЕРБ) в петък по повод приетите от кабинета промени в Закона за здравното осигуряване, който предвижда три пакета за здравна помощ – спешен, базов и допълнителен.
Тонев съобщи, здравната комисия по принцип подкрепя предложенията за трите пакета, но освен това обсъжда и възможността здравноосигурените да имат лични партиди.
"Тоест, всяка осигуровка трябва да бъде и лична партида. Даже според мен трябва да се стигне и малко по-далеч, както е не във всички, но в болшинството от страните, самата осигуровка да бъде придружена с конкретен договор на всеки осигуряващ се със здравната каса, в който договор да бъдат посочени всички възможни варианти за използване на парите", коментира Тонев, цитиран от "Фокус".
Той не за първи път лансира идеята за лични партиди в рамките на солидарния осигурителен модел. Идеята е малка част от вноската на човек да постъпва по лична партида, а останалата – в общия кюп, от който касата плаща за лечението на всички. С натрупаното по личната партида пациентът ще може да си плаща прегледи и лечение, когато не иска да чака. Това обаче означава, че при предвиденото запазване на размера на здравната вноска от 8 на сто, парите, които ще постъпват в солидарната система ще бъдат по-малко и с тях ще могат да се финансират по-малко дейности, отколкото в момента.
"Аз се надявам до месец април да бъде представено предложението пред парламента и до месец май да бъде вече факт", заяви той.
Тонев смята, че ще бъде постигнат консенсус около промените в здравната помощ.
"Аз смятам, че на този етап ще постигнем консенсус. Може би някои неща трябва да се поизчистят, но вижте, това става с разговори, обсъждания предложения, оглеждане от всички страни. Защото за всяко нещо си трябва специалист, експерт и човек, който да разбира от материята. Това е както да кажем едно пиано. То може да бъде пренесено от хамали до седмия етаж, ама след това, когато някой трябва да свири, трябва пианист. Така стои въпросът и с тези предложения за трите пакета", коментира той.
Тонев коментира, че с промените не се застрашава гарантирания достъп на хората до спешна помощ. "Ако говорим за спешната помощ, те ще си получават в същия обем и също толкова качествена спешна помощ, както и досега. По отношение, разбира се, на някои планови операции е възможно да се създаде лист на чакащите, но това е само за операции, които могат да бъдат отлагани във времето", коментира Тонев.
Ама че сравнение!30.1.2015 г. 16:21:30м-даа…Според генерала, Москов е хамалин.30.1.2015 г. 16:16:01DoctoraLekarite svirim na razvalenoto piano,tarsi se koi da go nastroi!:)30.1.2015 г. 16:13:18ГостТонев и Москов хамали ли са или пианисти. На мен ми се струва ,че са тъпанари , товест биещи тъпана до 7мия етаж и обратно и накрая нищо свършено. Пак няма кой да свири на пианото
5000 българи в пенсионна възраст няма да могат да прекъснат работа заради 4-месечното увеличение на осигурителния стаж от тази година. Това показа справка на „Монитор“ в НОИ.
В края на миналата година депутатите решиха да замразят пенсионната възраст за всички категории, но осигурителният стаж за най-масовата 3-а категория труд продължи да расте.
Така за да излязат в заслужена почивка трудещите се жени трябва да са навършили 60,8 години и да имат 35 години трудов стаж. Мъжете пък ще спират работа на 63,8 години и след 38-годишен осигурителен период.
„Сега е моментът, в който в пенсия излизат хора, които сега и през 90-те години са били безработни.
На много от тях няма да им достига стаж и то повече от тези 4 месеца“, обясни пенсионният консултант Иван Димитров.
В края на миналата година по повод предложението на БСП за въвеждане на гъвкава форма на пенсиониране от НОИ представиха изчисления за това колко човека биха се възползвали от предложението на социалистите.
Според данните на осигурителния институт на 34 000 българи не им достигат до 24 месеца стаж или възраст, за да излязат в заслужена почивка. Според зам.-председателя на социалната комисия в парламента от ГЕРБ Светлана Ангелова предсрочното прекъсване на работа е вид ранно пенсиониране. „Така или иначе има твърде много форми на ранно пенсиониране в България. Колкото по-дълго работят хората, толкова по-високи доходи ще имат като се пенсионират“, заяви депутатката.
Данните на Агенцията по заетостта обаче показват, че всеки трети безработен е в предпенсионна възраст. Затова миналата седмица социалният министър Ивайло Калфин отново лансира идея за предсрочно пенсиониране, но само при недостигаща възраст, защото осигурителният стаж може да се откупи.
Сега хората, навършили пенсионна възраст, но с недостигащ осигурителен стаж могат да откупят част от необходимия трудов период. Максималният срок, който могат да откупят, е 5 години, като за целта трябва да внесат пари накуп. През тази година един осигурителен месец струва 74,76 лв. което означава, че за една година желаещите да откупят осигурителен период ще трябва да отделят 897,12 лв., а ако се възползват от възможността да закупят всички 5 години трябва да извадят 4485,60 лв.
Данните на НОИ показват, че през първите девет месеца на миналата година около 30% повече българи са откупили част от липсващия им стаж спрямо същия период на 2013 година. За периода януари – септември 2014 година общо 2542 души са откупили осигурителен стаж, а през предходната година – 1701 души. Средно хората са си откупували по 22 месеца, за което са заделили по 1616 лв.
Висшистите също могат да си купят години от следването, но само ако не са работили и съответно не са били осигурявани за това време. Същото важи и за българите, следвали зад граница.
„За деветмесечието на миналата година 2343 души са внесли за своя сметка осигурителни вноски за времето на обучението си. За същия период на 2013 година броят им е бил 2167“, отчетоха от НОИ.
