Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в 43-ото Народно събрание ще привика на изслушване членовете на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори на 12 февруари. Депутатите, водени от председателя Валентин Николов, искат да знаят кой, как и защо е гласувал след проверката на дейността на „КПМГ – България" като одитор на Корпоративна търговска банка от 2009-а до 2013 година.
„Да, днес (бел.ред – вторник, 2 февруари) ще разпратим поканите за изслушването както до членовете на одиторския надзор, така до ръководното тяло на Комисията за финансов надзор“, каза за „БАНКЕРЪ“ Николов. На въпрос на вестника ясни ли са му „виновниците“ за мекото наказание на КПМГ той изненадващо заяви, че има съмнения за един човек. „Повече няма да коментирам, все пак парламентарната комисия ще гласува след изслушването и това ще бъде колективно решение, не искам нищо да предпоставям. На следващ наш въпрос: могат ли депутатите да поискат оставката на отделни членове от надзора на одиторите, Николов заяви, че парламентът ги избира и няма никакъв проблем и да ги отзове.
Както е известно, държавният регулатор наложи глоба от 100 000 лв. – по 20 хил. за всеки годишен одит, а двамата одитори – физически лица, подписвали одитите през последните пет години, Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев, бяха глобени съответно с 40 000 и 60 000 лева. И компанията, и физическите лица обжалват решението на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Голяма загадка беше разпределението на гласовете при вота за санкциите. Обществените очаквания бяха „КПМГ – България“ временно – за две години, както е по закон – да бъде лишена от правото да упражнява дейност.
Решението лицензът на „KPMG – България” да не бъде отнет беше, меко казано, странно, заяви пред за „БАНКЕРЪ“ председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. „Това, което всъщност са констатирали служителите на Комисията, е, че при извършването на тези одити одиторите от „KPMG – България” са направили значителни пропуски. Много често изводите, които са записани в техните доклади, не отговарят на одиторските доказателства, които са събрани. Липсват такива и много други от тях си противоречат. Всичко това доказва нарушение на банката при поддържане на документацията, което пък от своя страна би трябвало одиторът по одиторските стандарти да го оцени като индикация за измама”, добави Стоянова.
Тя оцени като "много по-притеснителен" начина, по който комисията, надзорният орган на държавата, реагира. Тя не намери основание да накаже с отнемане на лиценз нито предприятието, нито двамата одитори, които са заверявали отчетите.
Депутатът от БСП Георги Кадиев и бившият заместник-председател на Сметната палата Валери Апостолов се обединиха за отнемане на лиценза на "КПМГ – България". Кадиев каза по БНТ, че е смешно един врачански вестник да бъде наказан от КФН за пазарни манипулации с глоба от 100 хил. лв., а мощният одитор на КТБ да бъде санкциониран също с толкова.
"КПМГ сега обжалват и най-вероятно ще спечелят", прогнозира депутатът. Кадиев поиска цялостна промяна в надзорната комисия над одиторите. "Не е нормално за 4-5-6 години този регулатор да е наказал с отнемане на лиценз един или двама одитори", мотивира се той.
Апостолов заподозря КПМГ и в конфликт на интереси по друг случай. Сегашното ръководство на Сметната палата било възложило на КПМГ да направи одит на старото ръководство, при все че един член на палатата и един на одитора са колеги и приятели.
Регулаторът на одиторите пък не пожела да обяви открито вота си за лиценза на КПМГ. В деня на гласуването единствено пред „БАНКЕРЪ“ председателката на комисията Ваня Донева си призна, че е поискала лиценза на одитора. Малко по-късно един от членовете на комисията – доц. Симеон Милев, съобщи, че е гласувал за отнемане на лиценза на предприятието. Против са били проф. Огнян Симеонов, Иван Мавров и д-р Тодор Шопов.
Преди дни обаче „БАНКЕРЪ“ научи, че проф. Симеонов най-вероятно е третият, поискал лиценза на КПМГ. Но това обстоятелство не беше официално потвърдено нито от надзора, нито от професора. Ако се окаже вярно (имаме доверие в източника си), депутатите ще се „занимаят“ по-детайлно с Шопов и Мавров.
Одиторът беше глобен за съществени пропуски в проверките. Крещящо противоречие беше последният одит на КТБ от края на 2013 г. , според който под 1% от банковите кредити са лоши, при средно ниво от 17% за останалите български банки. След поставянето на банката под особен надзор от БНБ и назначаването на три одиторски компании, които да оценят състоянието й, стана известно, че банката има нужда от обезценяване на повече от 60% от активите, защото заеми за 3.4 млрд лв. са раздадени на 82 компании без оперативна дейност.
Въпреки че Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори се опита да гласува отнемане на лиценза на "КПМГ- България", решението не успя да мине, тъй като не събра нужното квалифицирано мнозинство от четири гласа от петчленния държавен регулатор. Така, въпреки мнозинството три на две не можа да бъде наложено най-строгото наказание на съмнителния одитор „КПМГ – България“.
Както писахме в предишния брой, „KPMG – България" обжалва глобата от общо 200 хил. лв., която Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори й наложи. В средата на юли миналата година пък гигантът KPMG обеща да съди БНБ и България. Причината е, че известната одиторска фирма бе замесена в твърденията на Искров за "източване" на КТБ и внушения за некоректен одит. Впоследствие Искров пусна по петите на именития одитор три одиторски фирми, които доказаха „грешките“ в одитните доклади, а след това ги натисна в разследване и Надзорната комисия.
Редица наблюдатели си поставят въпроса: ако „КПМГ – България“ е санкционирана за одитите на една банка, а продължава да проверява други български банки, не би ли трябвало да се вземат някакви ограничителни мерки. Не е ясно обаче как могат да бъдат разтрогнати договори между частни субекти по административен начин, след като лицензът на одитора е факт.
Финансовият министър Владислав Горанов обаче явно вярно е преценил ситуацията и предложи преди дни активите на банките в България да преминат през цялостна външна оценка, за да се прецени тяхното качество. Това бил важен ход, за да се върне доверието в банковата система. БНБ нямало да одитира, в нея само ще заработи група, която да направи заданието към проверяващите.
Преди създаването на Единния банков съюз във всяка от 11-те държави – членки на еврозоната, Европейската централна банка е използвала различни одиторски компании. Ревизиите на 128-те банки са били направени основно от американските финансови групи – BlackRock Solutions и Oliver Wyman. Дейно участие са взели и одиторите от "голямата четворка" – PriceWaterHouseCoopers, Deloitte, EY и KPMG. Одитите трябвало да бъдат платени от търговските банки, както било и при оценката на европейските банки.
