Осмият кръг от преговорите за договора за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ, проведен от 2 до 6 февруари в Брюксел, извади по улиците на белгийската столица десетки протестиращи срещу планираната сделка. Според Пол де Клерк от неправителствената организация "Приятели на земята" в нея не са взети предвид интересите на гражданите на Стария континент, на околната среда, на работниците и на потребителите. А Лора Ферхееке от "Обсерватория на корпоративна Европа" посочва, че Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) ще доведе до "хармонизиране на стандартите между Щатите и Европа при най-ниския общ знаменател".
Ден преди протестите френският Сенат се обедини около становището да не подкрепи трансатлантическия договор без сериозни реформи на механизма за решаване на споровете между инвеститорите и съответната държава. Различните политически групи в Горната камара на френския законодателен орган гласуваха също и предложение за европейска резолюция, с която да се поиска изключването на арбитражната клауза в търговското споразумение с Канада, ако не бъдат договорени съществени промени в нея.
Да припомним, че противоречивата клауза за решаване на споровете инвеститори-държава (ISDS) е атакувана основно, защото позволява на компаниите да внасят искове срещу правителствата в международни арбитражни трибунали, а не в националните съдилища. Това, според критиците, ограничава възможностите на държавите да регулират публичните интереси и същевременно подкрепя ищците, особено в страни със слаби съдебни системи, където те биха могли да спечелят и дори да създадат прецедент.
Във френската резолюция се предлага споровете инвеститори-държави да се пренасочват за решаване от специална структура, основана на механизма на Световната търговска организация, която има по-балансирани наредби за издаване на присъди по търговски искове. Френският държавен секретар по външна търговия Матиас Фекл призова да се създаде "постоянен международен съд със седалище в Европа", който да решава възникналите несъгласия и по този начин "да се наклони балансът в полза на правителствата". Последната опция във френския списък, която е и най-радикална, е "да се премахне изцяло клаузата ISDS в договора с Канада", включена във Всестранното икономическо и търговско споразумение (CETA) между нея и ЕС, което вече бе договорено в Отава през септември 2014-а. Тепърва обаче предстои ратифицирането му от Европейския парламент и от националните парламенти на 28-те страни членки на общността. Фекл не изключва промени на тази клауза, когато започнат дебатите по одобряването на споразумението през първия парламентарен семестър на тази година.
Новото гръцко правителство се зарече още при съставянето му "да не ратифицира никога ТПТИ" и да използва мнозинството си в местния парламент, за да наложи вето върху него, което "би било огромен подарък не само за гърците, но и за всички хора в Европа". Въпреки че управляващата партия "Сириза" няма абсолютно парламентарно мнозинство, коалиционният й партньор "Независими гърци" споделя същото подозрение към търговската сделка с Америка. В интерес на истината срещу нея са и мнозинството неправителствени организации, както и най-мощните германски профсъюзи.
Преговорите за Трансатлантическото партньорство започнаха през юли 2013-а с намерението за премахване на бариерите пред бизнеса. То ще създаде общ пазар за 800 млн. души, ще разкрие милиони работни места и ще служи като противовес на руската и китайската мощ. Окончателният договор ще съдържа 24 глави и трябва да бъде сключен до края на тази година, а през следващата да бъде ратифициран от парламентите на 28-те членки на Евросъюза.
Проведеният през седмицата осми кръг от разискванията по пакта е първият след встъпването в длъжност на новата Европейска комисия през ноември 2014-а и след срещата във Вашингтон на еврокомисаря Сесилия Малстрьом, отговаряща за преговорите от страна на Брюксел, и щатския търговски представител Майкъл Форман. След мощната опозиция срещу ISDS преговарящите оставиха настрана противоречивия механизъм и се заеха с митата и регулирането… само за да се натъкнат на нови подводни камъни. Според поддръжниците на договора по-голямото регулаторно сближаване между ЕС и Щатите и дори създаването на обща структура за сътрудничество в тази област ще доведе до по-високи печалби и ръст на БВП. Германските производители на автомобили "Даймлер", "Бе Ем Ве", "Порше" и "Фолсваген" са изчислили, че ще спестяват по 1 млрд. евро годишно от мита и очакват разходите им по съобразяване с различните законодателства да паднат чувствително. Експерти са установили, че 80% от общите потенциални печалби от ТПТИ идват от орязване на разноските, наложени от забрани и регулации, както и от либерализиране на търговията в сферата на услугите и на публичните доставки. Друго проучване пък идва до заключение, че ако се премахнат 50% от съществуващите нетърговски бариери между ЕС и САЩ, БВП на обединена Европа ще се увеличи с 0.7% през 2018-а.
Опонентите на договора за свободна търговия обаче твърдят, че подобно сътрудничество ще снижи стандартите във важни сектори като химическия, хранителния и в областта на финансовите услуги.
