Малко повече от осем месеца преди местния вот предизборната кампания на основните партии фактически започна. Управляващите от ГЕРБ залагат на санирането на панелките. Опонентите им от БСП пък се хванаха за наводненията и хвърлят големи усилия да възвърнат левия си образ. ДПС със зъби и нокти брани правата на ромите, чиито гласове много ще му трябват по места. А в средата на седмицата възкресиха и темата за Възродителния процес от времето на Живков. Реформаторският блок надува мускули, повтаряйки до натрапчивост, че ще издигне свои кандидати за кметове в големи и малки градове. АБВ бърза да подава ръка за сътрудничество, което може да е и с цел да грабне от електората на "старата дама" БСП. С други думи – шпагите вече са извадени, предстои да се развъртят.
Регионалният министър Лиляна Павлова започва и завършва почти всяко свое интервю в медиите с Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, т.е. за санирането на панелните блокове. Депутатите
от ГЕРБ на рояци обикалят страната
и избирателните си райони и в буквалния смисъл агитират хората да „облекат” апартаментите си. През дните, в които няма пленарни заседания на Народното събрание, те провеждат срещи в клубове, читалища и всевъзможни салони, дават пресконференции и неуморно обясняват изгодите от санирането. Като ги слуша човек, остава с впечатлението, че ползват едни и същи опорни точки, написани вероятно в регионалното ведомство, към които се придържат много стриктно, дори в един и същи ред. Започва се от това, че чрез програмата за саниране ГЕРБ изпълнява предизборен ангажимент. След това се припомня, че държавата майка е заделила 1 млрд. лв. за целта и на хората ще им излезе абсолютно безплатно, което означава, че от тях се изисква само малко активност и да си направят труда да се съберат в сдружения на входно-етажната собственост, за да могат да кандидатстват. После се изтъкват социалните и икономическите ползи – нови работни места, включително и за средни и малки строителни фирми, такива за дограма и т.н. Санираните сгради ще осигурят по-добро качество на живот и по-ниски сметки за ток и парно.
Едновременно с това яростно се отричат съмненията, че партията на Бойко Борисов използва програмата за саниране, за да си постеле за местните избори в редица малки и големи градове. Противниците й от БСП я обвиняват в непряко купуване на гласове, като се използва пак ресурсът на държавата. Защото „обличането” на панелките едва ли може да замени и да се сравни със спрените три големи енергийни проекта, за които вицепремиерът Румяна Бъчварова похвали началника си Борисов. Работата малко прилича на замяната на кон за кокошка – без нови енергийни мощности и газопроводи, но със санирани панелки.
Моментът за масираната агитация и пропаганда също не е избран случайно. Именно сега хората получават високите декемврийски и януарски фактури. И ще бъдат много по-мотивирани в желанието си да ги намалят. Още повече че се видя, че ДКЕВР нищо сериозно не може да направи на ЕРП-тата.
Коалиционният партньори на ГЕРБ –
Реформаторският блок, пък възнамерява да излъска имиджа си
на престоящите местни избори и да се опита да разшири влиянието си. Ето защо партиите в него залагат на самостоятелни кметски кандидатури и листи за общински съветници. Реформаторите също обикалят в страната и избирателните си райони и обясняват какви подходящи номинации ще предложат и какви прекрасни кадри имат.
„РБ на местните избори ще разшири пробива. Ще имаме наши кандидати навсякъде в страната. Реформаторският блок има за цел да вземе 6-7 кметски места в областни центрове и още 40-50 в по-малките общини.” Така очерта целите на блока съпредседателят на ПГ на РБ и заместник-председател на ДБГ Найден Зеленогорски в две-три срещи с обществеността през последната седмица. Той обеща, че ще се даде свобода на местните организации да решават за кандидатите, но няма да се позволи сътрудничество с партии като ДПС, БСП и подкрепялите правителството „Орешарски“.
Междувременно се разбра, че формациите в блока започват дискусия за стъпките към консолидация на РБ, дори беше направен намек, че прословутият конгрес, отлаган на два пъти, на който трябва да се избере единно ръководство, май ще се състои преди изборите.
БСП също започна подготовката си за местния вот, макар официално да отрича това с мотива, че било още рано да се говори по темата. На поредица от форуми тя ще търси начини
как да се вмъкне обратно в лявата си дрешка
и как да я прекрои в модерен стил, за да се хареса и на по-младите избиратели. Неслучайно Мая Манолова и Кирил Добрев заиграха с думата МОЛ – любимото място за срещи и прекарване на времето на тийнейджърите. Социалистите ще положат усилия да привлекат и социалнослабите българи, които се умножиха през последните години, особено в провинцията, където сбърканата приватизация нанесе непоправими щети. В битката за този електорат, към който и ГЕРБ е протегнал ръка чрез програмата за саниране, представителите на БСП обясняват как ги лъжат и че управляващите просто искат да усвоят едни пари, част от които да потънат неизвестно къде, а резултатите от самото саниране са доста съмнителни и недоказани. С други думи, ГЕРБ иска да се облагодетелства материално и електорално на гърба на бедността и нещастието на хората. Само че и социалистите не падат по-долу, защото в битката за привличане на гласове бяха вкарани и наводненията и последиците от тях, загубите, страховете и настроенията на пострадалите хора – не по-малко чувствителна тема от високите сметки за ток и парно. Тя вече е захапана от Корнелия Нинова и нейни колеги, а премиерът Борисов и екоминистърът Ивелина Василева бяха вкарани в обяснителен режим.
Функционерите на БСП ще имат и друга трудна задача освен привличането на по-млади избиратели, която обаче е в синхрон с това. Те трябва да наложат разбирането, че за да си модерен ляв, не е нужно непременно да си беден. И че богатството не е порок. Напротив, то може да бъде добродетел, ако е впрегнато в правилната кауза, а именно – всички да повишават стандарта си на живот чрез прагматични политики, а не всички да бъдат еднакво бедни. Така от соцпартията се надяват да намерят съмишленици в т. нар. средна класа.
Предизборната си кампания
ДПС започна още с искането на оставката на здравния министър
Петър Москов и заканите за вот на недоверие на правителството. Тези послания бяха отправени към ромското население, а Движението влезе в ролята на единствен негов защитник и покровител. На принципа – сами срещу всички и най-вече срещу щенията на националистите от Патриотичния фронт. Той е новият враг на ДПС, след като „Атака” мина в друго амплоа – на русофилска партия. Преди дни бившият социален министър Хасан Адемов на специална пресконфереция разгроми идеите за социална политика на министър Ивайло Калфин. От ДПС демонстрираха, че внимателно четат конституцията, имат добри юристи и карат по устав в критиките. Първо защитиха правото на ромите на медицинска помощ, независимо дали бият лекарите или не. После защитиха правото на малолетните майки да получават детски надбавки, след като е ясно, че това явление се среща масово именно сред ромския етнос. Позоваха се на това, че в една демократична държава на първо място стои защитата на интереса на детето. На детето-майка, както и на нейното дете. Изкусно измислена – хем бранят права, хем си плетат електоралната кошница.
АБВ пък се хвана отрано за
тактиката на протегнатата ръка
Така лявото щяло да се обедини за местния вот и да има по-големи шансове. Но бившите им съпартийци неслучайно гледат с недоверие на тази ръка. Дали е за искрено ръкостискане, или ще се окаже хватка – опит за изземване на инициативата пред левите избиратели и градене на имидж на гърба на Столетницата. Освен това тази протегната ръка на участник в дясно управление хвърля сянка върху стремежа на БСП да се позиционира в ляво. Затова и ще бъде отблъсната.
Патриотичният фронт засега е заел изчаквателна позиция. Вероятно ще чертае стратегията и тактиката си в движение или първо ще види какво ще направят другите.
